Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
Вероятно говоря атурански по-добре от всеки друг в Хаерт, включително и от теб.
— Не си ли израснала тук? — попитах аз, без да обръщам внимание на последните и
думи.
Тя поклати глава.
— Аз съм от Феант — един град далеч на север. Ние сме по… космополитни. В Хаерт
има само едно училище и всички имат много здрава връзка с него. А и пътят на дървото меч
е един от древните пътища. Той е доста строг. Аз самата израснах, следвайки пътя
радостта.
— Има ли и други училища?
— Това е едно от многото училища, които следват Латантха — пътя на дървото меч. То е
едно от най-старите, след тези на Аете и Аратан. Има и други пътища, може би още три
дузини. Но някои от тях са много малки, със само едно или две училища, в които се изучава
техният кетан.
— Затова ли твоят меч е различен? — попитах аз. — Защото си го донесла от друго
училище?
— Какво знаеш за меча ми? — Вашет ме погледна с присвити очи.
— Извади го, за да окастриш върбовата клонка — отвърнах аз. — Мечът на Темпи беше
добре изработен, ала твоят е различен. Дръжката е износена, но острието изглежда ново.
— Май наистина държиш очите си отворени? — Тя ме погледна с любопитство.
Свих рамене.
— Строго погледнато, това не е моят меч — продължи Вашет. — Само го пазя. Това е
древен меч и най-старата част от него е острието. Самата Шехин ми го даде.
— Затова ли дойде в това училище?
— Не — поклати глава Вашет. — Шехин ми даде меча по-късно. — Тя се пресегна назад
и докосна дръжката с любов. — Не. Дойдох тук, защото Латантха е нещо твърде съществено.
Практикуващите го са изключително добри в използването на меча. Бях научила от пътя на
радостта всичко, което можех. Три други училища отказаха да ме вземат, преди Шехин да ме
приеме. Тя е умна жена и осъзна, че има какво да спечели, ако се заеме с обучението ми.
— Предполагам, че и двамата имаме късмет, че е широко скроена — отбелязах аз.
— Ти повече от мен — каза Вашет. — Има известно съперничество между различните
пътища. Когато се присъединих към Латантха, това донякъде беше постижение за Шехин.
— Сигурно е било трудно — предположих аз. — Да дойдеш тук и да не познаваш никого.
Вашет сви рамене и мечът над рамото и се надигна и спусна.
— В началото — призна тя. — Но те разпознават таланта, а аз го имам в излишък.
Измежду онези, които изучаваха пътя на радостта, бях смятана по-скоро за скована и
тромава. Но тук ме смятат за малко необуздана. — Тя се ухили. — Това е приятно, като да си
купиш нов кат дрехи.
— Пътят на радостта учи ли и на летхани? —
— Това е обект на някои сериозни спорове. Простият отговор е „да“. Всички адемци
изучават летхани до някаква степен, особено онези в училищата. Трябва обаче да се има
предвид, че летхани дава възможност за широки тълкувания. Неща, към които се придържат
едни училища, са отхвърляни от други. Вярно ли е, че си казал, че летхани идва от същото
място, от което идва и смехът? — погледна ме замислено тя.
Кимнах.
— Това е добър отговор — похвали ме Вашет. — Учителят ми от пътя на радостта някога
ми каза същото нещо. — Тя се намръщи. — Сякаш се замисли над думите ми. Защо?
— Бих ти казал — отвърнах аз, — но не искам да си развалиш мнението за мен.
— Ще си разваля мнението за теб, ако криеш нещо от учителката си — сериозно рече тя.
— Помежду ни трябва да има доверие.
— Радвам се, че моят отговор ти харесва — въздъхнах аз, — но честно казано, не знам
какво означава той.
— Не съм те питала какво означава — спокойно отвърна тя.
— Просто този отговор е безсмислен — настоях аз. — Знам, че летхани е от огромно
значение за всички вас, но аз всъщност не го разбирам. Просто открих начин, по който да се
престоря, че това е така.
Вашет се усмихна снизходително.
— Не можеш да се престориш, че разбираш летхани — уверено каза тя. — То е като
плуването — за всички, които наблюдават, е ясно дали го умееш или не.
— Човек може да се престори, че плува — изтъкнах аз. — Аз просто си мърдах ръцете и
ходех по дъното на реката.
— Много добре. — Тя ме изгледа с любопитство. — Как успя да ни заблудиш?
Разказах и за „въртящия се лист“ — как се бях научил да насочвам мислите си към едно
светло, празно, носещо се в пространството място, където отговорите на техните въпроси се
появяваха с лекота.
— Значи си откраднал отговорите от самия себе си — отбеляза тя с подигравателна
сериозност. — Хитро си ни заблудил, като си намерил отговорите в собствените си мисли.
— Не разбираш — казах аз леко раздразнен. — Нямам и най-малка представа какво
всъщност е летхани! Не е път, но ти помага да избереш пътя. Най-простият начин е, но не
можеш да го видиш лесно. Честно казано, вие ми приличате на някакви пияни картографи.
Съжалих за думите си още в мига, в който ги изрекох, но Вашет само се засмя.
— Има много пияници, които са доста добре запознати с летхани — рече тя. — Някои от