Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
най-голямото, противно и безполезно дворцово конте, което може да се намери.
Фактът, че бях с години по-млад от всички тях и бях облечен в дрехи, които бяха по-
подходящи за вечерно тържество, отколкото за пътуване, не ми помагаше особено. Носех
лютнята си и кесията на маера. Нямах меч, нито броня или нож. Предполагам, че се чудеха
какво да правят с мен.
* * *
Оставаше около час до залез-слънце, когато срещнахме един калайджия. Той беше
облечен
толкова натоварено с денкове с разни дреболии, че приличаше на гъба. Мъжът вървеше
бавно към нас и пееше:
Ако нямате нищо за поправка и нищо не ви боли,
мъдрецът ще ви каже да похарчите малко пари.
Радвайте се на синьото небе.
И макар да се чувствате добре,
чака ви тъга, ако не спрете.
По-добре сега платете
и за дъждовен ден се пригответе.
Вместо да се сетите за калайджията,
когато мокри сте до шията.
Засмях се и изръкоплясках. Истинските пътуващи калайджии са рядка порода хора и аз
винаги се радвам, когато срещна някой от тях. Майка ми казваше, че те носят щастие, а баща
ми ги ценеше заради новините, които споделяха. А и обстоятелството, че отчаяно се нуждаех
от някои неща, направи тази среща тройно по-радостна за мен.
— Хей, калайджийо — извика Дедан и се усмихна, — имам нужда от огън и една пинта
бира. След колко време ще стигнем до някоя странноприемница?
Мъжът посочи по пътя, от който беше дошъл.
— Няма и двайсет минути ходене — отвърна той и огледа Дедан, — но едва ли можеш да
кажеш, че нямаш нужда от нищо — започна да го увещава той. — Всеки има нужда от нещо.
— Ще ме прощаваш, калайджийо — учтиво поклати глава Дедан, — но кесията ми е
твърде изтъняла.
— Ами вие? — Калайджията ме изгледа от главата до петите. — Приличате на младеж,
който има нужда от нещо.
— Наистина се нуждая от някои неща — признах аз и като видях как останалите
поглеждат нетърпеливо към пътя, им махнах да продължават. — Вървете. Аз ще ви настигна
след няколко минути.
Те поеха, а калайджията потри ръце и се ухили.
— Е, кажете ми какво ви трябва?
— За начало малко сол.
— И кутия, в която да я сложите — добави той и затършува из дисагите на магарето си.
— Един нож също ще ми свърши работа, ако ти се намира някой подръка.
— Ще ви е нужен особено ако пътувате на север — на мига отвърна той. — Пътят
нататък е опасен. Няма да е добре да сте без нож.
— Ти имаше ли някакви неприятности? — попитах аз с надеждата, че може да знае
нещо, което да ни помогне да открием
— О, не — отговори мъжът, докато ровеше из денковете. — Нещата не са чак толкова
зле, че на някой да му мине през ума да посегне на калайджия. И все пак пътят е опасен. —
Той извади дълъг, тесен нож в кожена кания и ми го подаде. — Рамстонска стомана.
Извадих го от канията и внимателно огледах острието. Наистина беше от рамстонска
стомана.
— Не ми трябва нещо толкова скъпо — поклатих глава аз и му го върнах. — Трябва ми
нож за ежедневни нужди, най-вече за ядене.
— Рамстонската стомана е идеална за ежедневни нужди — отбеляза калайджията и
напъха ножа обратно в ръцете ми. — Можете да го използвате, за да си нарежете трески за
огъня, а след това, ако искате, да се избръснете с него. Никога не изтъпява.
— Може да ми се наложи да го използвам за много неща — поясних аз, — а
рамстонската стомана е крехка.
— Вярно е — непринудено се съгласи калайджията. — Както обичаше да повтаря баща
ми, „най-хубавият нож, който някога ще имаш, докато не се счупи“. Но същото важи и за
всеки друг нож. А и да си кажа правичката, това е единственият нож, който имам.
Въздъхнах. Можех да позная, когато ме мамеха.
— Трябва ми и кутийка с прахан.
Той ми я подаде още преди да съм довършил изречението.
— Забелязах, че имате мастило по пръстите. — Той посочи ръцете ми. — Имам малко
хартия с добро качество, както и пера и мастило. Няма нищо по-лошо от това да ви дойде
идея за песен и да не можете да я запишете. — Подаде ми кожена торбичка с хартия, пера и
мастило.
— Мисля, че за известно време ще се откажа от писането на песни, калайджийо —
поклатих глава аз, защото знаех, че кесията на маера не е бездънна.
— Тогава ще ви трябват за писане на писма — сви рамене той и отново ми подаде
торбичката. — Познавам едно момче, на което му се наложи да си пусне кръв от вената, за
да напише писмо на любимата си. Вярно, че е доста драматично и със сигурност
символично, но също така е и болезнено, нездравословно и доста страховито. Сега носи със
себе си перо и мастило където и да отиде.
Усетих как пребледнявам, защото думите на калайджията ми напомниха за нещо друго,
което бях забравил, докато бързах да напусна Северин — Дена. Всяка мисъл за нея се бе
изпарила от главата ми след приказките на маера за бандитите, двете бутилки силно вино и
прекараната безсънна нощ. След като се скарахме, си бях тръгнал, без да и кажа каквото и да