Патриотични игри

Клэнси Том

— Какъв микробус?

— Тъмен. От онези с плъзгаща се странична врата — трябва да е бил правен по поръчка, защото стъклата му бяха от онези, тъмните.

„Ето!“ — помисли си Шоу.

— Видяхте ли шофьора или някой друг вътре?

Нютон помисли малко.

— Да. Беше чернокож. Спомням си, че крещеше. Предполагам, че му беше писнало да буксува така в калта. Искам да кажа, не го чувах, но можеше да се познае, че крещи, досещате ли се? Имаше брада и кожено яке като това, е което ходя на работа.

— Друго за микробуса спомняте ли си?

— Мисля, че издаваше шум, сякаш имаше голям V-образен

осемцилиндров двигател. Да, трябва да е бил правен по поръчка, за да има такъв двигател.

Твърде силно развълнуван, за да се усмихне, Шоу погледна към хората си, които усилено си записваха.

— Вестниците писаха, че всички гадове са били бели — каза Нютон.

— Вестниците не винаги представят нещата правилно — отбеляза Шоу.

— Искате да кажете, че онова копеле, дето уби полицая, е чернокожо? — Нютон не хареса това. И той беше чернокож. — И се е опитал да очисти онова семейство…мама му стара!

— Мистър Нютон, това е тайна. Разбирате ли ме? На никого не можете да разказвате. Дори на сина си. Той беше ли е вас тогава?

— Не. Беше на училище.

— Добре. На никого не можете да казвате. За да защитите себе си и семейството си. Става дума за много опасни хора.

— Добре. — Нютон погледна към масата за момент. — Искате да кажете, че тук наоколо има хора е автомати, които убиват хора, тук? Не В Ливан или други такива, а тук?

— Горе-долу сте прав.

— Хей, човече, не съм прекарал една година във Виетнам, за да имаме такива неща тук.

Няколко етажа по-долу експертите от балистичната лаборатория вече бяха разглобили автомата. Всяко парченце беше почистено с малка прахосмукачка е надеждата, че може да се намерят нишки, които да съответстват на онези от микробуса. Частите бяха разгледани за последен път. Пораженията от водата бяха повредили повечето от щампованите детайли, голяма част от тях от мека стомана. По-здравата, устойчива на корозия балистична стомана на цевта и ударника бяха в малко по-добър вид. Самият шеф на балистичната лаборатория сглоби автомата, просто за да покаже на техниците, че все ОЩЕ знае как. Не бързаше и грижливо смазваше всяка част, като накрая пробва ударния механизъм, за да провери дали работи правилно.

— Окей — каза на себе си той. Остави оръжието на масата, като затворът беше спуснат, без да има куршум в цевта. След това извади пълнител за автомат „Узи“ и го зареди с двадесет деветмилиметрови куршума. Постави пълнителя в джоба си.

Посетителите винаги се изненадваха. Обикновено когато прострелваха оръжие, техниците носеха бели престилки, като лекари. Мъжът постави наушниците си, пъхна цевта в прореза и изстреля един куршум, за да провери дали автоматът наистина стреля. Стреляше. След това натисна спусъка и изпразни пълнителя за няколко кратки секунди. Сне пълнителя, провери дали автоматът е обезопасен и го подаде на помощника си.

— Отивам да си измия ръцете. Хайде да проверим тези куршуми. — Техникът от лабораторията по балистика беше взискателен човек.

Когато изсуши ръцете си, вече имаше колекция от двадесет изразходвани куршума. Металните обвивки на всеки от тях показваха характерните белези от нарезите на цевта на автомата. Белезите върху всички куршуми бяха еднакви, но се различаваха малко,

тъй като цевта се разширяваше при нагряване.

Взе малка кутия от шкафа за веществените доказателства. Спомни си, че този куршум беше преминал през тялото на полицая. Помисли си, че изглежда толкова малък, за да може да отнеме човешки живот, не тежеше дори и тридесет грама олово и стомана, и беше незначително деформиран при смъртоносното преминаване през тялото. Трудно беше да не мисли за тези неща. Постави го до микроскопа за сравнение и извади друг, от онези, които току-що беше изстрелял. След това свали очилата си и се наведе над окулярите. Куршумите си…приличаха. Определено са изстреляни от същото оръжие. Смени куршумите. Сега си приличаха повече. Третият куршум беше още по-близък. Внимателно завъртя пробния куршум, сравнявайки го с онзи от кутията с веществените доказателства и…

— Имаме съответствие. — Той отстъпи от микроскопа и другият техник се наведе над окуляра, за да провери.

— Да. Съответстват си. Сто процента — съгласи се той. Шефът разпореди на хората си да проверят и другите куршуми и отиде до телефона.

— Шоу е на телефона.

— Същият автомат е. Стопроцентово сме сигурни. Намерих куршум, съответстващ на този, който е убил полицая. Сега проверяват онези от поршето.

— Това е добре, Пол!

— И още как. Ще ти се обадя след малко.

Шоу постави слушалката на мястото й и погледна към хората си.

— Господа, току-що направихме пробив по случая Райън.

22.

ПРОЦЕДУРИ

Същата вечер Робърт Нютон заведе агентите до каменоломната. На зазоряване следващия ден пълен екип от експерти преглеждаха всяка прашинка на мястото. Двама водолази влязоха в мътната вода и десет агенти застанаха по различни места, за да наблюдават за евентуална компания. Един екип откри и разпита хората, които също сечаха дърва тук. Други разговаряха е жителите на фермите в близост е пътя, който водеше в гората. Взети бяха проби от почвата, за да бъдат сравнени с откритите е прахосмукачка в микробуса. Следите от гуми бяха фотографирани за по-късна проверка.

Хората от балистичната лаборатория бяха провели нови изпитания на автомата. Изхвърлените гилзи бяха сравнени с тези от микробуса и от местопрестъплението. Белезите от изхвъргача и ударника идеално си съответстваха. Сигурността, че автоматът е свързан с престъплението и микробуса, сега беше повече от стопроцентова. Серийният номер беше сверен с фабриката в Сингапур и документите от продажбата — проверени, за да се види къде е бил изпратен автоматът. Имената на всички търговци на оръжие по света фигурираха в компютрите на ФБР.

Предназначението на ФБР като институция е да вземе отделна частица информация и да я разработи в цял криминален случай. Това, което не можеха да предотвратят, бе, че не можеха да се предпазят от чужди очи. Алекс Добенс минаваше по пътя край каменоломната всеки ден, когато ходеше на работа. Видя две коли да излизат на шосето от покритата с чакъл пътека. Въпреки че и колата, и микробусът от лабораторията на ФБР нямаха обозначения, те носеха федерални регистрационни номера, а на него му трябваше само толкова.