Пазителят на монетния двор
Шрифт:
Тя кимна.
— Така е. Но защо споменахте Върховния съд? Някаква работа ли има чичо ми там?
Показах й писмото, което бях намерил в ръката на Нютон. Съдържанието му предизвика истерична реакция, насочена срещу мен.
— Гнусен, презрян негодник! — огорчено възкликна тя. — Виждам атеистичната ви намеса, господин Елис. Несъмнено вие сте опетнили доброто име на чичо ми пред Върховния съд, като сте казали публично онова, което споделихте насаме с мен.
— Уверявам ви, че нищо не може да бъде по-далеч от истината. Каквото и да мислите за мен, аз дължа много на доктора и за нищо на света не бих опетнил доброто му име. Но дори думите ви да са верни, в
— Какво предлагате? — високомерно попита госпожица Бартън.
— Чичо ви спомена, че веднъж е имал някакво душевно разстройство.
— Да, така е. Много се ядоса, когато господин Хюйгенс 54 разпространи слух, че чичо ми си губи разсъдъка заради науката. Той е горд и държи на правото си на личен живот.
— Да, Нютон е най-потайният човек, когото познавам, що се отнася до личния живот — съгласих се аз и после многозначително добавих: — Той не позволява на никого привилегията да го опознае.
54
Кристиан Хюйгенс (1629–1695) — нидерландски учен, който създава вълнова теория на светлината, формулира законите за люлеене на физическото махало, усъвършенства телескопа, конструира окуляри и открива 1655 спътника на Титан и пръстена на Сатурн. — Б.пр.
— Аз познавам чичо си, господине.
— Добре. Тогава вероятно помните какво се случи с него предишния път. Направено ли беше нещо за подобряването на състоянието му?
Тя поклати глава.
— Не? Тогава по мое мнение ще трябва да оставим заболяването да следва своя ход и великият му ум да се излекува сам. А докато това стане, мисля, че трябва да го държим на топло и удобно място.
Госпожица Братън лека-полека осъзна разумността на предложението ми и се задоволи да оправи одеялата и възглавниците, с които вече бях обградил чичо й.
Тя беше посещавала Тауър и преди, за да разгледа Монетния двор, оръжейните складове и Кралската менажерия, но за пръв път беше тук в мое присъствие. Без да разговаряме, защото не знаехме дали Нютон чува, двамата седяхме неподвижно като статуи, наблюдавахме го и чакахме да видим промяна в състоянието му. Атмосферата беше изключително тягостна и напрегната. Нютон беше като умрял, но въпреки това може би виждаше и чуваше всичко, само че не беше в състояние да се движи и да говори. Сърцата ни бяха изпълнени с горчиво-сладки спомени.
— Какво може да му се случи — попита госпожица Бартън, — ако лордовете от Върховния съд решат, че е еретик?
— Опасявам се, че ще загуби поста си. Може дори да го обвинят в богохулство, да го приковат на позорния стълб и после да го хвърлят в затвора.
— Няма да оцелее, ако го приковат на позорния стълб — промълви тя.
— Няма. И аз съм на същото мнение. Ако трябва да отговаря успешно на обвиненията, той трябва да е с разсъдъка си.
— Трябва да се молим за изцелението му — подчерта тя.
— Убеден съм, че вашите молитви ще помогнат, госпожице Бартън — неуверено казах аз.
Тя стана и коленичи на пода.
— Няма ли да се помолите заедно с мен? За неговото здраве?
— Добре — отвърнах аз, макар че нямах желание да се моля.
Коленичих до нея, сключих пръсти и затворих очи. Повече от четвърт час тя шепна като силно набожен човек. Аз мълчах и се надявах, че госпожица Бартън ще чуе в молитвите си отзвука на желанията на сърцето ми.
Към средата на предобеда двамата започнахме да се отпускаме малко
Най-сетне госпожица Бартън призна, че може би съм постъпил правилно с чичо й.
— Мисля, че направихте добре, като не доведохте тук лекар, господин Елис.
— Много се радвам да го чуя, госпожице Бартън, защото тази мисъл ме измъчваше цяла сутрин.
— Обвиних ви несправедливо.
— Моля ви, не говорете повече за това. Вече го забравих.
Свечери се. Продължавахме да наблюдаваме Нютон, сякаш бяхме на религиозно бдение. Стъкмих огън, който затопли стаята, и предложих да донеса на госпожица Бартън шал, но тя отказа. Мракът прогони и последните отблясъци дневна светлина. Запалих няколко свещи и сложих едната близо до лицето на Нютон, за да забележим всяка осезаема промяна в изражението му. Докато държах свещта до окото му, аз видях, че тъмната материя в центъра на ириса му забележимо потрепва. Започнах да подозирам, че съзнанието му не е тъй помрачено, за да бъде принизен до нивото на жив труп. Окуражих госпожица Бартън да повтори експеримента, за да се увери, че чичо й е добре.
Сънят постепенно ни завладя и на зазоряване Мелхиор скочи на коленете ми и ме събуди. Меката му козина ме накара да забравя защо съм спал в кабинета през нощта, но когато след миг погледнах към креслото на Нютон край камината, видях, че той не е там. Скочих и разтревожено повиках госпожица Бартън.
— Всичко е наред — каза Нютон, който беше застанал до прозореца. — Успокойте се. Гледам как слънцето изгрява. Препоръчвам го и на двама ви. Изключително поучително и показателно зрелище.
Госпожица Бартън ми се усмихна доволно и за момент ми се стори, че всичко скъпо за мен е възстановено. Нютон обаче се държеше сдържано с нас. Тя целуна него и после мен по бузата. Държеше се така, сякаш беше пила от водите на онази река в Хадес 55 , която предизвиква забрава. Двамата стояхме пред Нютон и се чудехме на изцелението му, смеехме се и се радвахме, че отново сме заедно.
— Но какво ви беше станало? — възкликна госпожица Бартън. — Ужасно ни изплашихте. Бяхме сигурни, че сте се простили с разсъдъка си.
55
Реката на забравата Лета в античната митология. — Б.ред.
— Извинявайте, че ви разтревожих — промълви той. — Понякога мисленето ме поглъща изцяло и ми въздейства така, сякаш съм получил удар от всемогъщата Божия ръка. Причината е загадка дори за мен. Нямам друго обяснение, освен че яснотата на мисълта обикновено се причинява от странно отделяне от физическото ми тяло. Изпитвал съм го и преди.
Вгледах се в лицето му и видях, че е бледо и изнурено, сякаш на сърцето му тежеше голям камък.
— Убеден ли сте, че се чувствате добре? — попита госпожица Бартън. — Дали да не извикаме лекар?