Пазителят на монетния двор
Шрифт:
Осбърн отряза парче тютюн за моя господар и мен и щеше да прибере ножа си, но Нютон поиска и него. Полицаят го даде с готовност и отиде да вземе свещи и камфор. Нютон се обърна към двамата чистачи, предложи им по един новоизсечен шилинг и им зададе няколко въпроса за занаята им.
— Как изгребвате мръсотиите?
— Ами, с мрежа, докато гребем с лодката, сър. В предната й страна има желязна рамка, която потъва на дъното и го изстъргва, а лодката я тика напред. Така в мрежата се събира всичко, изпречило се на пътя й. Предпочитаме да търсим в реката, сър. Там има повече неща. Понякога си опитваме късмета в рова, както сме задължени според разрешителното
— Къде по-точно го намерихте?
— В източната страна на Тауър, сър, под кулата Деверо.
— Това е в границите на Артилерията. — Нютон видя, че човекът се намръщи, и добави: — Имам предвид онази част от крепостта, която не е заета от Монетния двор.
— Да, сър.
— Надълбоко ли беше трупът?
— Да, сър. Доста надълбоко, но не на дъното. Закачихме го и известно време не помръдна. После обаче изскочи внезапно, сякаш е имал тежест, защото както ще видите с очите си, сър, глезените са завързани с въже, от което се е откъснало нещо друго, по всяка вероятност някакъв тежък предмет.
— Претърсихте ли джобовете?
Работниците кимнаха.
— Намерихте ли нещо?
Двамата се спогледаха.
— Ще задържите каквото сте намерили или ще бъдете обезщетени. Давам ви думата си.
Единият пъхна мръсната си ръка в джоба и извади два шилинга. Нютон ги разгледа внимателно и после му ги върна.
— Виждали ли сте много трупове, извадени от реката?
— Да, сър. Предимно под Лондонския мост. Както гласи поговорката, умните минават отгоре, а глупците отдолу. Послушайте съвета ни, господа. Винаги минавайте по моста, вместо под него.
Господин Осбърн се върна със свещи и камфор и ги занесе в мазето.
— Един последен въпрос — рече Нютон. — Можете ли да кажете колко време е било едно тяло във водата?
— Да, ваше благородие, независимо от температурата, която силно уронва достойнството на човека. Лятото е хладно и не променя особено бързината на разлагане. Но с течение на времето дори плъховете губят апетита си, защото тлъстините в човешкото тяло се втвърдяват, подпухват и залепват за костите, а кожата омеква и се разлага. Тялото заприличва на изгоряло в пожар, но е бяло, а не черно.
— Тогава, по вашата веща преценка, какво мислите за този труп?
— Шест месеца, сър. Ни повече, ни по-малко.
Нютон кимна и даде на всеки шилинга, който бе обещал, а на мен — тютюн за дъвчене.
— Дъвкали ли сте тютюн, господин Елис? — попита той.
— Не, сър — отвърнах аз. Можеше да добавя, че това може би е единственият лош навик, който не бях придобил, докато учех право. — Дори когато ме е болял зъб.
— Тогава запомнете, че трябва да плюете често. Малко известно е, че тютюнът съдържа мазна течност, наречена никотиана, смъртоносна отрова. Всички, които дъвчат тютюн, експериментират с токсичния й ефект. Но може да ви стане лошо, независимо дали дъвчете тютюн или не.
Нютон влезе в мазето. Последвах го и видях, че Осбърн пали свещите, за да освети помещението.
— Благодаря, господин Осбърн. Това ще бъде всичко засега.
Ако не беше смрадта, трупът на дъбовата маса съвсем не приличаше на човешки, а по-скоро на древногръцка или римска статуя, отчаяно нуждаеща се от реставриране. Лицето беше неузнаваемо, с изключение на изражението на болка, застинало в чертите. Беше ясно, че човекът е мъж, но инак не можех да кажа нищо друго за него.
— Какво забелязахте за възела? — попита Нютон, гледайки въжето, с което
— Не много — отвърнах аз. — Изглежда обикновен.
Нютон измърмори нещо, съблече редингота си и ми го даде, а после запретна ръкави. Видях, че има много белези на ръцете, но освен това е заинтригуван от трупа. Той сряза с ножа на господин Осбърн остатъците от дрехите на мъртвеца, като през цялото време ми обясняваше какво прави.
— Наблюдавайте очевидните закони и процеси в природата, господин Елис. Нищо не може да се промени, без първо да се разложи. Вижте как съществува взаимодействие между неща от различно естество. Първата й работа е да смеси и да разбърка елементите в хаос на разложение, а после да ги пригоди за ново поколение или хранене. Всичко може да се създаде отново. Всяко тяло може да се превърне в друго, от какъвто и да е вид, и да премине всички междинни етапи на качествени промени. Това са основните принципи в алхимията.
По-добре да ми беше казал какво има предвид, защото нямах представа за какво говори.
— Алхимик ли сте, сър? — попитах аз и доближих свещта до трупа.
— Да — отвърна той и махна последната ивица плат от мъртвото тяло. — Белезите на ръцете ми, които забелязахте, когато навих ръкавите си, са от изгаряния. От двадесет години използвам пещ и тигел за химичните си експерименти.
Това ме изненада, защото законът срещу размножителите, както наричаха алхимиците, които се опитваха да добият злато и сребро, беше отменен през 1689, но допреди седем години размножаването беше углавно престъпление, наказвано със смърт. Разтревожих се, че човек като доктор Исак Нютон признава с такава лекота свое предишно сериозно престъпление. Останах обаче още по-изумен, че вярва в подобно безспорно шарлатанство.
Той започна да разглежда зъбите на мъртвеца като човек, който смята да купува кон.
— Виждате ми се малко разстроен, Елис. Ако възнамерявате да повърнете, моля, направете го навън. Стаята вони достатъчно противно.
— Не, сър. Чувствам се добре — отвърнах аз, макар че главата ми леко се бе замаяла от тютюна, който дъвчех. — Но много алхимици не са ли в съюз с дявола?
Нютон изплю храчка тютюнев сок на пода, сякаш се надяваше, че мнението ми е там.
— Вярно е, че мнозина се опитват да изопачат благородната мъдрост на влъхвите. Но това не означава, че няма истински магьосници. — Той млъкна, извърна лице от трупа, пое дълбоко въздух и после отново се доближи до отворената уста на черепа, а накрая отстъпи назад. — Липсват му моларите на горната лява челюст.
— Какво е молар?
— Задният стриващ зъб, разбира се. От латинската дума molaris, която означава воденичен камък. Освен това забелязах, че липсват вторият и третият пръст на лявата му ръка.
— Много неща му липсват на клетника. Ушите, носът, очите…
— Наблюдателността ви е похвална, господин Елис, само че двата пръста са ампутирани на едно и също място, в горната част. Това е характерна особеност за този индивид. Както и modus mortis 9 . Състоянието на гръдния кош е изключително необичайно. Ребрата са натрошени, сякаш е бил смазан от силен натиск. И забелязвате ли странното положение на краката? Долната част е притисната до горната, а бедрата нагоре към корема.
9
Начинът на настъпване на смъртта (лат.). — Б.пр.