Преследвана
Шрифт:
— Следващият е Далас — Стиви Рей посочи към хлапето зад Венера.
Като чу името си, то подаде глава иззад русата кучка и измънка нещо, което единодушно приехме за «Здрасти». Щеше да е абсолютно незабележимо като личност, ако не беше интелигентният блясък в очите и флиртаджийската усмивка, която хвърли към Стиви Рей. Хм, помислих си веднага, дали не става нещо между тях?
— Далас е роден в Хюстън, което според нас е странно и дори объркващо — добави Стиви Рей.
Момчето сви рамене.
— Какво да ви кажа, гадна история. Татко ми каза, че с мама са ме правили в Далас,
— Бррр, родителски секс — изкриви устни Шоуни.
— Пълна отврат! — съгласи се Ерин.
Забелязах, че коментарът на близначките предизвика лека вълна на смях у червените хлапета и висящото във въздуха между двете групи напрежение леко спадна.
— До него е Антъни. Всички го наричат Ант*.
[* Ant (англ.) — мравка — Б. пр.]
Ант помаха непохватно с ръка за поздрав. Беше повече от очевидно защо всички го наричаха Ант. Беше от онези дребни хлапета, сигурно се сещате, дето изглеждат на десет, а всъщност са на четиринайсет и се предполага, че трябва вече да са минали пубертета. После, за да ни шокира с възможно най-големия контраст, Стиви Рей насочи пръст към следващото хлапе.
— Това е Джони Бий.
Джони Бий беше висок и як. С атлетичното си тяло и самоувереното си поведение ми напомни за Хийт.
— Здравейте — каза високо той и ни заслепи с бялата си усмивка. После инспектира с поглед близначките, които вдигнаха едновременно вежди и на свой ред го инспектираха.
— Следващата е Жерарти — най-добрата художничка, която познавам. Заловила се е да декорира част от тунелите и ви казвам, че като свърши, ще изглеждат фантастично — каза Стиви Рей и се усмихна на друга блондинка, но тя, за разлика от Венера, не беше висока и не приличаше на Барби. Беше симпатична, но косата й не беше платиненоруса, а грозна като мокра вълна. Прическата й напомняше за седемдесетте. Тя кимна притеснено. Личеше си, че се срамува.
— И последната, но не по значение, е Крамиша.
Едно чернокожо момиче се отдели от групата. Явно съм била прекалено залисана с Венера, Афродита и Стиви Рей, щом не я бях забелязала досега. Деколтето на прилепналата по тялото й яркожълта тениска беше изрязано толкова ниско, че се виждаше краят на черния дантелен сутиен. Впитите й дънки с висока талия бяха пристегнати с широк кожен колан. Ниските жълти обувки допълваха ефекта. Късата й прическа имаше геометрична форма — отзад беше вдигната високо, а отстрани краищата бяха заострени. Половината й коса беше боядисана в яркооранжево, другата беше черна.
— Искам да се разберем отсега. Не споделям леглото си с никого — заяви наперено Крамиша. Изглеждаше едновременно отегчена и леко ядосана.
— Крамиша, казвала съм ти милион пъти, не прави проблем без причина — смъмри я Стиви Рей.
— Просто искам всеки да е наясно — отвърна Крамиша.
— Добре, наясно сме — кимна Стиви Рей и каза. — Окей, аз свърших с моята група — и погледна въпросително към мен.
— Това са всичките червени, така ли? — попита Дарий, преди да започна представянето на моите хора.
Стиви Рей задъвка вътрешността на блузата си и избегна старателно погледа на воина.
— Да, това са всичките червени от моята група.
Ох,
Започнах представянето:
— Ами, аз съм Зоуи Редбърд — опитвах се да звуча любезно и нормално, но ситуацията не беше нито нормална, нито предразполагаше към любезничене.
— Вече ви разказах за Зоуи — намеси се Стиви Рей. — Тя е свързана с всичките пет елемента. Благодарение на нейната сила аз успях да премина през Промяната и всички си върнахме човечността.
Докато говореше, забелязах, че Стиви Рей гледа право във Венера.
— Заслугата за това не беше само моя. Приятелите ми също помогнаха. Предполагам, че всички познавате Афродита — казах и кимнах към Афродита, която продължаваше да пие от бутилката. — Сега тя е човек, но… нека да кажем, че не е съвсем нормален човек.
Реших да избегна напълно въпроса за Обвързването й със Стиви Рей. Афродита изсумтя, но не направи коментар.
— Това са Ерин и Шоуни, близначките. Ерин има връзка с водата, а Шоуни — с огъня.
Близначките кимнаха и казаха хорово «здрасти».
— Деймиън и Джак са двойка — продължих аз.
— Деймиън има връзка с въздуха. Джак отговаря за аудио и видеотехниката.
— Здравейте — махна с ръка Деймиън.
— Здрасти — каза и Джак и вдигна книжния плик, който все още беше в ръката му. — Направих сандвичи. Има ли гладни?
— Може ли някой да ми обясни защо това куче е тук? — попита Венера, игнорирайки любезната покана на Джак.
— Защото е мое куче — отвърна Джак, наведе се и погали плюшените уши на Дукесата. — Тя е с мен.
— Дукесата е с Джак — повторих твърдо и изгледах накриво русата кучка. С удоволствие бих я удушила, преди да продължа с представянето. — А това е Ерик Найт.
— Помня те от класа по актьорско майсторство — каза Шанънкомптън и бузите й порозовяха. — Ти си много известен.
— Здрасти, Шанън — усмихна й се Ерик. — Радвам се, че те виждам отново.
— Аз също те помня — обади се Венера. — Ти беше с Афродита.
— Но вече не е — обади се Афродита и погледна влюбено към Дарий.
— Естествено. Ти вече не си новачка — каза ехидно Венера и се обърна към Ерик. Разговорът явно я бе заинтригувал. — Кога се Промени?
— Преди няколко дни — отвърна той. — Бях готов да замина за Европа, в академията по изкуствата, когато Шекина ме помоли да заема временно мястото на професор Нолан в «Дома на нощта».
— Уау! Ето защо Висшата жрица ми изглеждаше позната. Била е Шекина — поклати глава Шанънкомптън. — Видях я точно преди да се хвърли срещу онзи крилат приятел и… — тя спря изведнъж и облиза притеснено устни.