Престъпен експеримент
Шрифт:
— Доктор Хайли — произнесе той рязко.
От другата страна се чу хлипане.
— Докторе… о, доктор Хайли… Гъртруд е… Гъртруд Фицджералд. Докторе, реших на път за вкъщи да се отбия да видя Една.
Той стисна по-здраво слушалката.
— Докторе, Една е мъртва. Полицията е тук. Паднала. Докторе, можете ли да дойдете незабавно? Говорят за аутопсия. Тя все казваше колко било ужасно да режат мъртви хора. Докторе, знаете каква беше Една, когато си пийнеше. Казах им, че сте идвали в нейния апартамент, че сте я хващали да пие. Докторе, елате и им кажете как сте я намирали понякога. О, моля ви, елате и ги убедете,
27
Преди да излезе от къщи, Кейти си направи чаша чай и я отнесе в колата. Шофираше с едната ръка, а с другата държеше чашата с гореща течност и я поднасяше към устните си. Възнамеряваше да отнесе на Една кейк и да пият заедно чай. А сега Една беше мъртва.
Как можеше човек, когото бе срещала само веднъж, да й направи такова впечатление? Нима се дължеше само на това, че Една бе толкова добра, така искрено загрижена за пациентите? В повечето случаи хората бяха безразлични и твърде неангажирани. В този единствен разговор с Една миналия месец за Кейти се бе оказало съвсем лесно да й разкаже за Джон.
И Една беше разбрала. Беше казала: „Зная какво е да гледаш как някой умира пред очите ти. От една страна ти се иска мъката за него да свърши веднъж завинаги. Но от друга страна, не можеш да приемеш мисълта, че ще го изгубиш безвъзвратно.“ Тя самата бе изстрадала последиците от такава загуба. „Когато мама и татко починаха, всички мои приятели казаха: Сега вече си свободна, Една.“ А аз ги попитах: „Свободна за какво? Обзалагам се, че ти си се почувствала по същия начин.“
За доктор Хайли Една я уверяваше: „Няма да намериш по-добър специалист за какъвто и да било гинекологичен проблем. Затова се дразня толкова, когато чуя да го критикуват. И всички тези хора, които си водят статистика на неуспешните случаи! Нека ти кажа, бих ги застреляла със собствените си ръце! Това е бедата, когато другите започнат да те мислят за Господ. Смятат, че можеш да направиш невъзможното. Казвам ти, един лекар днес загуби ли пациент, трябва сериозно да се притеснява. И нямам предвид само гинеколозите, а и геронтолозите. Май вече никой не трябва да умира.“
Какво искаше да й каже Чарли с това, че снощи Една е позвънила на Крис Луис? На практика той намекваше, че не е изключена и двойна игра.
— Не вярвам! — възкликна гласно Кейти, докато завиваше от шосе номер 4 към „Еджривър“.
Вероятно Една се бе обадила, за да изрази своите съболезнования. Нима Чарли искаше да каже, че по някакъв начин тя бе заплашила Крис Луис?
Бегло си спомняше жилищната кооперация и успя лесно да я намери. Помисли си, че в сравнение с другите апартаменти този бе някак запуснат. Когато продаде къщата, вероятно за известно време ще се премести в някой висок блок. Имаше сгради с изглед към Хъдзън с великолепни апартаменти с тераси. Щеше да бъде интересно да е близо до Ню Йорк. Вероятно тогава повече ще й се иска да ходи на театри, по музеи. Когато продам къщата, помисли си тя. В кой момент „ако“ става „когато“?
Чарли й беше казал, че апартаментът на Една е последният в сектора с номера от 41 до 60. Обясни й, че трябва да завие зад този ред и да паркира. Тя намали, осъзнавайки, че някаква кола беше навлязла в алеята от другото шосе и се готвеше да спре на същия паркинг пред нея. Беше черна, средна по размер. За момент шофьорът се
Кейти си помисли за гледката от прозорците на спалнята си. Те гледаха към малко езеро в гората зад къщата. А Една беше съзерцавала паркинга и една ръждива телена ограда. Въпреки това беше споделила с Кейти колко си харесва апартамента, колко бил уютен.
Кейти чу зад себе си стъпки и бързо се обърна. На безлюдния паркинг всеки звук отекваше някак зловещо. Покрай нея се мярна фигура, самотен силует, очертан от приглушената светлина на единствената лампа.
Стори й се някак познат.
— Извинете, надявам се, че не съм ви изплашил — интелигентен тембър с лек английски акцент.
— Доктор Хайли!
— Госпожо Де Мейо. Не очаквахме да се видим толкова скоро и при такива трагични обстоятелства.
— Значи вече знаете. От моя кабинет ли ви се обадиха, докторе?
— Мразовито е. От тук. Да минем по тази пътечка покрай блока. — Леко докосна лакътя й, след което я последва по пътечката. — Обади ми се госпожа Фицджералд. Ужасно е разстроена и ме помоли да дойда. Не знам никакви подробности за онова, което се е случило.
— Аз също — отвърна Кейти. Точно завиваха покрай сградата, когато чуха зад себе си стъпки.
— Кейти!
Тя усети как за миг пръстите на доктора увеличиха натиска върху лакътя й и после се отпуснаха, когато тя погледна назад.
Беше Ричард. Тя се обърна и изпита почти абсурдна радост, че го вижда. Той я хвана за раменете и я притегли към себе си. После ръцете му се отпуснаха.
— Скот ли те откри?
— Не. Аз сама потърсих Една — чиста случайност. О, Ричард, това е доктор Едгар Хайли. — Тя бързо представи двамата мъже един на друг и те се ръкуваха.
Какъв абсурд, помисли си Кейти. Аз тук ги запознавам, а на няколко метра там вътре една жена лежи мъртва.
Чарли ги пусна в апартамента. Изглежда, изпита истинско облекчение, че ги вижда.
— Твоите хора трябва да пристигнат след няколко минути — обърна се той към Ричард. — Направихме снимки, но бих искал ти също да погледнеш.
Кейти бе свикнала със смъртта. В работата си непрестанно ставаше свидетел на внушаващи ужас жертви на кървави престъпления. Обикновено беше способна да се разграничи от емоционалния аспект и да се съсредоточи върху юридическата част на насилствената смърт.
Но беше различно да види точно Една сгърчена до радиатора в памучна нощница като тази, с която навремето майка й не се разделяше. Да види хавлиения халат, който толкова приличаше на онези, които майка й обикновено купуваше от „Мейси“, както и категоричните доказателства за самота — филийките, консервираната шунка, празната чаша от коктейл.
Една беше толкова ведър човек. За нея този бедно обзаведен апартамент въплъщаваше някакво малко измерение на щастието, а дори и той я беше предал — беше станал сцена на насилствената й смърт.