Престъпен експеримент

Кларк Мери Хигинс

Не. Нека научат за неговия гений. Нека го оплакват.

Той извади папките от сейфа и ги натрупа на бюрото. Сега всички бяха вперили погледи в него. Каръл се приближи. Прокурорът все още стоеше с ръка на телефона. Единият детектив чакаше с белезници в ръка. Другият току-що се беше върнал в стаята. Вероятно бе обикалял къщата, душейки из личните му вещи. Кучета, погнали плячката си.

— Има още един случай, който ще искате да видите.

Той отиде до масата при камината и се пресегна за питието си. Докато вървеше към сейфа, отпиваше небрежно от чашата. Стъкленицата беше там, в дъното на сейфа. Беше я прибрал в понеделник вечерта

за евентуална бъдеща употреба. Моментът беше настъпил. Изобщо не беше очаквал, че ще свърши по този начин. Но въпреки това продължаваше да контролира живота и смъртта. Правото на върховно решение бе единствено негово. В стаята постепенно проникваше миризма на изгоряло. Със съжаление констатира, че това бяха бърканите яйца с топено сирене.

При сейфа движенията му станаха бързи и точни. Отвори стъкленицата и изсипа кристалчетата цианкалий в чашата си. Когато по изражението на Ричард Каръл пролича, че той е разбрал какво става, Хайли вдигна чаша в подигравателен тост.

— Не! — изкрещя Ричард и се втурна към него, но Едгар Хайли поднесе чашата към устните си и бързо погълна съдържанието й.

Докато Хайли се свличаше на пода, Ричард успя да избие чашата от ръката му, но осъзна, че е твърде късно. Четиримата мъже наблюдаваха безпомощно, докато виковете и стенанията му заглъхнаха в мъчително безмълвие.

— О, господи! — прошепна по-младият детектив и хукна навън от стаята с позеленяло лице.

— Защо го направи? — попита другият. — Каква ужасна смърт!

Ричард се приведе над тялото. Лицето на Едгар Хайли беше сгърчено, по устните му бе избила пяна. Изпъкналите сиви очи бяха широко отворени и изцъклени. Можеше да направи толкова добро, помисли си Ричард. Вместо това той бе един егоцентричен гений, използвал дадените му от Бога способности, за да експериментира с живота.

— Щом се свързах с нюйоркската полиция, той разбра, че повече не може да лъже или да си разчиства пътя с убийства — каза Скот. — Ти беше прав за него, Ричард.

Ричард се изправи, отиде до бюрото и прочете имената върху етикетите на папките. БЪРКЛИ. ЛУИС.

— Ето това са архивите, които търсим. — Той отвори папката на Бъркли. На първата страница пишеше: Елизабет Бъркли, тридесет и девет годишна, от днес е моя пациентка. Тя не може да забременява и никога няма да има свое дете. Реших тя да бъде следващият изключителен обект на моите изследвания.

— Тук има история на заболяването — каза той тихо.

Скот се беше надвесил над тялото.

— И като си помислиш, че този луд беше лекар на Кейти — измърмори той.

Ричард престана да чете папката на Лиз Бъркли и вдигна поглед.

— Какво? — попита той. — Нима искаш да кажеш, че Хайли е лекувал Кейти?

— Тя имаше час при него в сряда — отвърна Скот.

— Имала е какво?

— Случайно го спомена, когато… — Телефонът го прекъсна. Скот вдигна слушалката. — Да. — После каза: — Съжалявам, не е доктор Хайли. Кой се обажда, моля? — Изражението му се смени. Моли Кенеди. — Моли?

Ричард го изгледа втренчено. Внезапно тревожно чувство го сграбчи за гърлото.

— Не — каза Скот. — Доктор Хайли не може да се обади. Какво има?

Известно време слуша мълчаливо, после закри с ръка долната част на слушалката.

— О, господи! — възкликна той. — Тази вечер Хайли е приел Кейти в „Уестлейк“ и после тя е изчезнала.

Ричард грабна телефона.

— Моли, какво се е случило? Защо Кейти

е ходила там? Какво искаш да кажеш с това „изчезнала“?

После само слушаше.

— Хайде, Моли, Кейти никога няма да избяга от болница. Би трябвало да го знаеш. Чакай малко.

Той хвърли телефона и трескаво разпръсна папките върху бюрото. Най-отдолу в купа откри онази, която се ужасяваше да намери. ДЕ МЕЙО, КАТЛИЙН. Отвори я и погледът му пробяга по листовете, а докато четеше, лицето му пребледняваше все повече и повече. Стигна до последния абзац.

Със спокойствието на отчаянието той вдигна слушалката.

— Моли, дай ми Бил — нареди той. — Скот и детективите го чуха да казва: — Бил, Кейти кърви някъде из болница „Уестлейк“. Обади се на лабораторията им. Ще ми трябва банка нулева отрицателна в мига, в който я намерим. Кажи им да имат готовност да вземат кръвна проба и да направят анализ за хемоглобин, хематокрит, тип и съвместимост за четири банки прясна кръв 12 . Кажи им да приготвят една операционна. Ще се видим там. — И затвори.

12

При нарушено кръвосъсирване се прелива прясна кръв без традиционните консерванти и антикоагуланти. — Б.пр.

Невероятно, помисли си той. В състояние си да действаш въпреки съзнанието, че може би вече е твърде късно. Обърна се към детектива на бюрото:

— Обади се в болницата. Изтегли хората, които правят обиск в кабинета на Хайли, и ги прати да търсят Кейти. Кажи им да гледат навсякъде — във всички стаи и гардероби. Нареди на целия персонал да помага. Всяка секунда е ценна.

Без да чака инструкции, по-младият следовател хукна да запали колата.

— Хайде, Ричард — каза рязко Скот.

Ричард грабна папката на Кейти.

— Трябва да знаем какво й е направил. — За момент хвърли поглед към тялото на Едгар Хайли. Закъсняха с няколко секунди да предотвратят смъртта му. Щяха ли те да се окажат фатални за Кейти?

Седеше прегърбен до Скот на задната седалка, докато полицейската кола се носеше в нощта. Хайли беше дал на Кейти хепарин преди около час. Той беше бързодействащ.

„Кейти, — помисли си той, — защо не ми каза? Кейти, защо смяташе, че трябва да го изживееш сама? Никой не би могъл. Кейти, можехме да се чувстваме толкова добре заедно. О, Кейти, можехме да имаме онова, което имат Моли и Бил. Ето го, очаква само да протегнем ръце. Кейти, ти също го почувства. Само че го потискаше. Защо? Защо? Само ако ми се беше доверила, ако ми беше казала, че ходиш при Хайли. Никога нямаше да ти позволя да го доближиш. Как така не разбрах, че си болна? Защо не те накарах да ми кажеш? Кейти, желая те. Не умирай, Кейти. Чакай. Позволи ми да те намеря. Кейти, дръж се!“

Вече бяха в болницата. С рев в паркинга навлизаха и други полицейски коли. Изтичаха нагоре по стълбите във фоайето. С изопнато от тревога лице, Фил командваше издирването.

Бил и Моли пристигнаха тичешком. Моли хлипаше. Бил беше мъртвешки спокоен.

— В момента насам пътува Джон Пиърс. Той е най-добрият хематолог в Ню Джърси. Тук разполагат със солиден запас от кръв, а можем да вземем още и от кръвната банка. Намерихте ли Кейти?

— Още не.

Леко открехнатата врата към аварийното стълбище се отвори рязко. От нея изтича млад полицай.