Пророчеството Венеция
Шрифт:
Том тъкмо се кани да излезе за кафе и нещо сладко, когато телефонът му иззвънява.
– Алфи е. Удобно ли е?
Обаждането на приятеля му е изненада за Том, но приятна.
– Да, разбира се. Радвам се, че се обаждаш. Откри ли нещо?
– Не толкова, колкото очаквах. – Алфи звучи напрегнато. – Използвах компютърната ни търсачка, за да намеря всичко, съдържащо ключовите думи „етруски“, „символични квадрати“, „правоъгълник“, „змии“, „ритуали“, „жреци“...
– Звучи като сериозно търсене.
– Такова беше. – Алфи замълчава за момент, сякаш се оглежда,
– Слушам те.
– Етруският е мъртъв език, няма еталони за сравнение, няма еднозначни източници, но попаднах на една легенда, която е повод за сериозни тревоги в Църквата.
– Алфи, тази тайнственост ме убива.
– Нали си чувал за „Черният дроб от Пиаченца“?
– Бронзовата скулптура, която е използвана да обучават жреците да гадаят по черния дроб, нали?
– Точно така. Счита се, че това е най-старият и добре запазен предмет от етруските, но според някои има друг, който е още по-древен.
– Друг метален модел на черен дроб?
– Не. Нещо по-ценно. Така наречените Плочи от Атманта. Представляват три сребърни плочки, които, ако се сглобят, образуват правоъгълен релеф. Смята се, че датират няколкостотин години преди раждането на Христос.
Том усеща, че пулсът му се забързва.
– Продължавай.
– Счита се, че плочките изобразяват видението на един гадател на име Тевкър. Той ослепял – дали по време на гадаенето, или веднага след това, не мога да разбера – но жена му, скулпторка на име Тетия, запечатала видението му на въпросните плочи. Счита се, че средната изобразява Тевкър; на другата били изобразени той и жена му с детето им, което никой от двамата не доживял да види. Последната плочка според легендата изобразява божество, непознато дотогава в етруския пантеон, но напомнящо демоничния бог Аита, властелина на подземния свят.
– Ами змиите, споменава ли се нещо за тях?
– За малко да забравя: Плочите от Атманта са наречени „Портите на Съдбата“?
– Порти ли?
– Да. На плочите има гравирани стотици змии. Разположени са хоризонтално и вертикално, припокриват се и образуват нещо, напомнящо врата. – Алфи замълчава за момент. – Предполагам, че това са портите към отвъдното.
– Чудесно, Алфи. Много ми помогна. – Том чува Валентина да се движи в спалнята. – Защо толкова се притесняваше да ми кажеш?
Следва кратка пауза, преди Алфредо Джордано отново да заговори.
– Не това, което ти казах, ме притеснява, Том. Тревожи ме това, което още не съм ти казал. Информацията е непълна. Част от нея е с ограничен достъп. Каквото и да има в засекретените файлове, то се държи заключено в тайния архив на Ватикана.
Capitolo XLVIII
1778 Г.
ИЗОЛА ДИ САН ДЖОРДЖО МАДЖОРЕ
Томазо вече е сигурен, че абатът го избягва умишлено. Младежът неколкократно ходи до кабинета на отеца, който всеки път го отпраща все по-грубо. Сега пред вратата седи друг монах, оставен да дреме
Томазо подозира, че той е единственият, когото отпращат. Обзет от все по-голямо недоверие, той още веднъж намира време да отиде на площадчето с кладенеца и да потърси жилището само с един кафяв капак на прозореца, където живее търговецът Ефран.
Младежът открехва вратата и изглежда изненадан, когато вижда закачуления монах. Бързо се дръпва назад и отваря.
– Братко, братко! Влизай. Каква изненада! Заповядай вътре.
Томазо кимва за благодарност и влиза в стаичка, миришеща на нещо варено. Доволен е, че успя да дойде незабелязано. Ако бъде разкрит, това ще му навлече сериозни неприятности в манастира.
Ефран бързо разчиства разни разхвърляни ризи, бельо и едно дебело вълнено палто от дивана си.
– Заповядай, седни. Имам новини за теб.
– Надявах се, че ще имаш.
– Да, имам. Много добри новини. Но трябва да изтичам да доведа приятеля ми Ермано. Той ще ти разкаже всичко.
– Евреинът ли?
– Да. Търговецът на антики от гетото. Нали си спомняш, че ти споменах за него?
– Спомням си.
Ефран сипва вода от една кана в най-хубавата си чаша – многоцветна, оребрена, украсена с vetro di trina6. Подава я на монаха.
– Сипи си още. Колкото искаш. – Посочва към кухненския кът. – Има също хляб и вино. Ей сега се връщам.
След тези думи излиза.
Томазо се пита дали постъпва правилно. Тайната среща с непознат евреин в дома на съмнителен търговец едва ли е нещо, което абатът би одобрил.
Докато чака, той се замисля за действията си и за много други неща. Съдържанието на кутията, която пазеше под леглото си, отключи порой от емоции, свързани с майка му и сестра му. Чувства, които са били скрити толкова дълбоко, че дори не бе подозирал за съществуването им. Досега.
Скръб. Загуба. Отхвърляне. Тъга. Самота.
Извън тези примитивни и фундаментални чувства, картината се усложнява от търсенето на истината за семейството му.
Вина. Измама. Съмнение. Неувереност.
Затова не е чудно, че се чувства потиснат и започва сериозно да се опасява за вярата си. Дълбоко в себе си Томазо се надява, че след като разкрие тайната на плочката, убежденията му отново ще се възстановят.
Входната врата се отваря.
Ефран влиза задъхан, следван от слаб, гладко избръснат младеж и млада жена с лице, олицетворяващо самата невинност и изразяващо огромно любопитство.
– Това са Ермано – нетърпеливо казва Ефран – и приятелката му Танина. Тя работи при един колекционер на произведения на изкуството близо до „Риалто“.
Танина прави реверанс:
– Приятно ми е да се запознаем, братко.
Томазо се изправя, за да ги поздрави. Изобщо не си е представял, че толкова много непознати ще се намесят в личния му семеен проблем, и понечва да възрази, но Ефран, предусетил това, го прекъсва:
– Не се безпокой, братко. Ние сме почтени хора, а приятелите ми само искат да ти помогнат.