Пророчеството Венеция

Крайстър Сам

– Съвпадения – уморено отговаря Вито.

– Поне трябва да установим кои са сатанистите и да ги разпитаме – казва Роко.

– Разбира се, че трябва – изръмжава майорът. – Но не и преди да получим резултатите от криминалистите. – Обръща се пак към Том: – Довърши словото си, справяш се добре.

Том поглежда Валентина. Надява се, че това, което ще каже сега, няма да я разстрои.

– И последно, когато е убит, Антонио Павароти е работел под прикритие по разследване за наркотици на острова на Марио. Защо?

Смъртта му сигурно има общо със случващото се в имението – място, където се извършват сатанински ритуали.

Вито се заглежда с нефокусиран поглед в нищото. Нарича тези моменти „състояние Джордж Буш“ – външно изглежда, че главата му е празна, но всъщност трескаво обработва информацията, опитва се да осмисли всичко.

– Имам един приятел във Ватикана – продължава Том. – Търси информация за етруските и...

– Стига! – прекъсва го Вито, като вдига ръка. – Не искам никакви етруски, поне тази вечер.

Том прави примирена физиономия – вижда, че майорът е изтощен. Вито пъха стола си под бюрото.

– Тази нощ Изола Марио е под наблюдение. От далеч и от близо. Никой на острова не може да се изплюе в лагуната, без някой от хората ни да вземе проба. Утре ще получим данните от криминалистите. Всички доклади. – Поглежда Роко, Валентина и Том. – После пак ще се съберем и можете да си говорите за етруските колкото искате и да задоволите любопитството си, като намерите тези сатанисти и проверите дали са безобидни палячовци или сериозни играчи. Дотогава нека да поспим.

Capitolo XLV

1777 Г.

НОВОТО ГЕТО, ВЕНЕЦИЯ

С блеснали очи Ермано разпъва скицата на сребърната плочка върху семейната маса.

– Монах ли казваш? Един обикновен брат ти е дал това?

Ефран съблича новото си зелено палто, с фини бродерии на златни орнаменти от яката до долния край, и грижливо го поставя на облегалката на един стол, по-стар от него самия.

– Бенедиктинец – отговаря. – С черно расо и изражение на самата невинност. Дойде от Сан Джорджо.

Приятелят му погалва рисунката, сякаш докосването ще го улесни да разгадае мистерията.

– Възхитително. Мислиш ли, че този предмет наистина е негов? Или го е откраднал и иска да го продаде?

Ефран свива кокалестите си рамене:

– Каза, че е негов, но кой знае. Важното е, че това е ценна вещ и ние можем да я придобием.

Нарисуваното лице на набучения на кол нецвис ги гледа от масата.

– Но дали искам да я придобием? – закачливо пита Ермано. – Някои гръцки и египетски предмети са прокълнати. Извадени са от гробници и би трябвало да принадлежат на мъртвите в отвъдния живот. Ако откраднеш такова нещо, може цял легион духове да тръгне да те гони.

– Единствените духове, в които вярвам, са тези, които освобождаваш, когато надигнеш

бутилката. Колкото до отвъдния живот, повечето от нас нямат дори настоящ, който да си струва да живеят.

Ефран продължава да бърбори, но Ермано престава да го слуша. Съсредоточава се върху буквите.

– Мисля, че е на етруски. Прилича на етруско писмо.

– Още преди Рим?

– Позна. Много преди Рим и осем-девет столетия преди Христос. Точно този предмет обаче не е чак толкова стар. Писмото изглежда от по-късно време.

Ефран потърква ръце и отбелязва:

– Много образователно. Но по-важният въпрос е колко струва.

– Филистинец! Невъзможно е да преценя, без да го видя. Монахът каза ли дали е от масивно сребро?

Ефран се опитва да си спомни.

– Не – измърморва, – струва ми се, че не. Каза само сребро. – Разперва пръстите си. – Горе-долу с размерите на дланта ми.

– Етруските са добивали сребро. В Италия няма златни мини, макар че с годините златото е станало предпочитан метал за дарове към боговете.

На Ефран му доскучава. Иска само да разбере колко струва проклетото нещо и после да измисли как да убеди монаха да се раздели с него. Изправя се и бавно облича палтото си.

– Ще ти оставя скицата. Кажи ми, ако изясниш тайната на плочката – и цената .

Ермано дори не забелязва кога си тръгва приятелят му. Навежда се над рисунката и скоро се заобикаля с всички книги за древно изкуство и религиозни предмети, които притежава.

Членовете на семейството му влизат и излизат, минават около него като река около скала. Обядват, вечерят и накрая си лягат, развеселени от вглъбението му.

Постепенно, от книга в книга, той проследява дирите на плочката.

Сигурен е, че буквите са етруски. Открива една примерна азбука, съставена от древни учени, но не намира смисъл в никоя от изброените от тях думи. Когато очите му започват да се уморяват, вече му става ясно, че експертите си противоречат взаимно за основата на езика. Някои, като доминиканския монах Анио да Витербо, твърдят, че има общи корени с еврейския; други го свързват с гръцкия, а мнозина считат, че произхожда от Лидия, на изток.

Никоя от тези теории не помага на уморения Ермано. Той оставя проблемния надпис на една страна и преглежда книга след книга за рисунки, сходни с тези, които монахът е скицирал на рисунката. Не след дълго се убеждава, че първоначалното му предположение е било правилно – това е ясновидец, жрец, харуспекс, нецвис.

Когато първите лъчи на новия ден проникват през мръсните прозорци в дома на Бухбиндерови, очите на Ермано са червени като сурово месо. Вратът го боли и той отчаяно се нуждае да се изпъне в леглото и да си почине добре.