Речният бог (Книга втора)
Шрифт:
Принц Мемнон ми бе помогнал да направим копия на картата на двадесет нови свитъка. На девет години той вече бе добър писар. Раздадох копията на благородниците, така че обясненията ми да са по-ясни. Привлякох вниманието им към почти кръговия курс, който следвахме, откакто напуснахме Елефантина.
Учудването им бе очевидно. Само жреците имаха някаква представа за това, което бях направил. Те също наблюдаваха звездите и бяха вещи в навигацията. Но дори те бяха изненадани от дългия завой на реката. Това не беше учудващо, след като копията на картата, която им показах, не бе съвсем точна. Бях си позволил известна
— Знатни мъже, както можете да видите на тези карти, откакто преодоляхме втория праг, сме преплували хиляда мили, но сега се намираме на не повече от неколкостотин мили от мястото на нашето заминаване.
Кратас се изправи, за да зададе въпрос, който му бях подсказал, преди да започне събранието.
— Това означава ли, че ще е възможно да изминем този кратък път през пустинята и да стигнем до втория праг за същото време, за което се стига от Тива до Червено море и обратно? Бил съм на такова пътешествие няколко пъти.
Аз се обърнах към него.
— Бях с теб на едно от тези пътувания. Отне ни десет дни във всяка посока, а тогава нямахме коне. Преминаването на тази тясна ивица от пустинята вече няма да е толкова трудно. Това означава, че от тук човек може да се върне до Елефантина за няколко месеца и ще се наложи да премине само през първия праг при Асуан.
Хората започнаха да шумят, коментирайки удивено. Картите преминаваха от ръка в ръка и бяха подробно разучавани. Настроението на събралите се рязко се промени. Тази неочаквана близост до дома и земята, която познаваха, ги въодушеви.
Само Акер и приятелите му бяха сърдити. Той бе лишен от главния си коз в играта, която играеше. Както се надявах, младият мъж стана и ядосано попита:
— Доколко са верни драсканиците на роба? — Тонът му бе нападателен, а изражението му високомерно. — Лесно е да направиш няколко щрихи на свитъка, но когато те се превърнат в мили от земя и камък, е съвсем друга работа. Как този роб ще докаже, че тези налудничави теории са факт?
— Господарят Акер стигна до същината на проблема — любезно се намеси господарката. — Възнамерявам да изпратя едни от най-силните мъже да прекосят пустинята и да отворят пътя за нашето завръщане на север, пътя към дома, към красивата Тива.
Изражението на Акер се промени, когато в думите на царицата видя капана, който му бе подготвен. Бързо седна на мястото си и си придаде вид на незаинтересован. Обаче господарката продължи безжалостно:
— Не можех да реша кой да води тези мъже, но сега господарят Акер със своето разбиране и възприемчивост сам предложи да вземе участие в тази жизненоважна задача. Не е ли така, господарю? — мило попита тя и продължи нататък, преди да е успял да откаже. — Благодарни сме ти, Акер. Сам ще определиш колко хора да тръгнат с теб. Заповядвам да тръгнеш преди следващото пълнолуние. Луната ще направи пътуването по-лесно през нощта и ще избегнете дневните горещини. Ще изпратя с теб мъже, които да умеят да се ориентират по звездите. Можеш да се добереш до втория праг и да се върнеш преди края на месеца. Ако успееш, ще сложа на раменете ти златната верига за заслуги.
Акер се взираше в нея с отворена уста и все още седеше неподвижен, когато останалите се разпръснаха. Очаквах да намери
Подбрах няколко от най-добрите мъже и коне за него и му дадох пет от най-здравите коли, които да превозват вода, която, ако се използваше икономично, можеше да стигне за тридесет дни. Когато настъпи пълнолуние, Акер бе доста оптимистично настроен, а аз изпитвах вина, че бях намалил разстоянията и опасностите на пътя.
Когато те тръгнаха, навлязох с тях в пустинята, за да им покажа правилния път, а после застанах и ги наблюдавах как се сливат със сребристата пустош, отивайки по посока на съзвездието Лютня на северния хоризонт.
Мислех за Акер всеки ден, докато стояхме под четвъртия праг, и се надявах картата, която му бях дал, да не е погрешна, както се опасявах. Поне непосредствената заплаха от бунт се бе отдалечила с него на север.
Докато чакахме, засяхме растения и прочистихме островите и бреговете. Обаче тук почвата бе като на по-ниските земи до реката. Бе трудно да се напоява и забелязах, че това се отрази на реколтата.
Естествено ние направихме нашите шадуф — просто приспособление, с което гребяхме вода от по-ниските канали и я изсипвахме в по-високите. Това се извършваше от роб, който потапяше глиненото гърне във водите на реката, а сетне го издигаше и изливаше в напоителния канал на брега. Това бе бавна и уморителна работа. Когато брегът бе висок, както бе тук, това бе крайно разточителен метод за събиране на вода.
Всяка вечер се разхождахме с Мемнон на колесница покрай брега, а аз се безпокоях за оскъдната реколта. Имахме да изхранваме хиляди гърла, а основната ни храна все още бяха зърнените култури. Предвиждах, че ще настъпят гладни дни, освен ако успеехме по-добре да напояваме полетата.
Не зная какво ме накара да се замисля за колело в този случай, освен това, че науката за колелото се бе превърнала в мания за мен. Бях погълнат от проблема с колелата на колесниците. Сънищата ми бяха изпълнени със счупени колела, с бронзови рамки и ножове на тях. Видения, които не ми даваха покой.
Бях чул от един от жреците на Хапи, че някои дървесни видове могат да станат по-твърди и по-гъвкави, като киснат дълго време във вода, и реших да опитам. Потопих едно колело от колесница за цял ден във водите на Нил. Течението започна да го върти около оста му. Когато натопих колелото по-дълбоко, въртенето спря и аз престанах да мисля повече за това.
Няколко дни по-късно една от малките галери, кръстосваща между островите, заседна и двама мъже бяха изхвърлени в бързеите и се удавиха.
Двамата с Мемнон станахме свидетели на тази трагедия и бяхме потресени. Използвах благоприятния случай да предупредя принца още веднъж за опасността и силата на реката.
— Толкова е силна, че може да върти колелото на колесницата.
— Не ти вярвам, Таита. Казваш го, за да ме изплашиш. Знаеш колко обичам да плувам в реката.
Така че реших да му докажа и двамата бяхме много впечатлени от колелото, което се въртеше като че по собствена воля в течащата вода.