Реликвата
Шрифт:
— Я стига, Пендергаст! — отвърна изненадан Д’Агоста, оглеждайки съсредоточено детектива. — Забелязах, че си в състояние да зарежеш изтънчените маниери, когато ти отърва.
Пендергаст замига с невинен израз насреща му.
— Съжалявам, лейтенант. Моля да бъда извинен за непристойното ми поведение. Просто не мога да понасям надути бюрократи. Боя се, че понякога ставам твърде рязък с тях. — Той вдигна книгата. — Лош навик, от който не мога да се отърва.
17
Прозорците на лабораторията гледаха към Ийст ривър със складовете и рушащите се индустриални постройки в Лонг Айлънд Сити на отсрещния й бряг. Люис Търоу беше застанал до прозореца и наблюдаваше един натоварен с боклуци и заобиколен от безброй чайки огромен шлеп, влачен на буксир към морето. „Вероятно такова количество боклук се натрупва за една минута в Ню Йорк Сити“ — мина му през ума.
Търоу обърна гръб към прозореца и въздъхна. Мразеше Ню Йорк, но човек
Чу тихо прозвънване, последвано от глухото свистене на минипринтера. Резултатите започнаха да пристигат. Финалното тихо прозвънване означаваше, че принтирането е приключило. Паралелният процесорен компютър „Омега–9“ на стойност три милиона долара, чиито обемисти сиви кутии заемаха цялата стена, престана да жужи. Само няколко светлинки подсказваха, че все още е включен. Беше специален модел, предназначен за изследване на ДНК и за генни тестове. Търоу пристигна преди шест месеца в лабораторията специално заради тази машинка.
Измъкна разпечатката и я разгледа. Първата страница представяше обобщените резултати, последвани от серия нуклеинови киселини, открити в мострата. До тях имаше колони с букви, идентифициращи ДНК сегментите и гените от изследваната група.
В този случай изследваната група беше необичайна: едри котки. Търсеха генни съответствия с азиатски тигър, ягуар, леопард и американски рис. Беше включил и леопард „чита“, тъй като генетичните му параметри бяха много добре познати. Както обикновено, избраната странична група беше homo sapiens, за да се гарантират точността на резултатите и надеждността на мострата.
Той прегледа обобщените резултати.
Серия 3349А5 990
МОСТРА: НЙ Сити Криминална лаборатория ЛА–33
РЕЗЮМЕ
ИЗСЛЕДВАНА ГРУПА
| % на съответствие | степен на сигурност | |
|---|---|---|
| Panthera lco | 5,5 | 4% |
| Panthera onca | 7,1 | 5% |
| Felis lynx | 4,0 | 3% |
| Felis rufa | 5,2 | 4% |
| Acinonyx jubatus | 6,6 | 4% |
КОНТРОЛ СЪС СТРАНИЧНА ГРУПА
| % на съответствие | степен на сигурност | |
|---|---|---|
| Homo sapiens | 45,2 | 33% |
„Но това са пълни глупости!“ — помисли си Търоу. Мострата съответстваше много повече на страничната група, отколкото на изследваната — обратно на очакваното. Само четири процента вероятност генетичният материал да е от едра котка и трийсет и три процента да е от човек.
Трийсет и три процента. Все още недостатъчно, но в сферата на възможното.
Значи трябваше да потърси съответствие в Генлаб. Това беше огромна международна ДНК база данни — двеста гигабайта и повече, — съдържаща ДНК вериги, сегменти и гени на хиляди организми от бактерията escherichia coli до homo sapiens. Щеше да сравни резултатите с базата данни в Генлаб, за да установи от какво е тази ДНК. Изглеждаше сходна с човешката. Недостатъчно, за да е от човекоподобна маймуна, но вероятно от нещо като лемур.
Това раздразни любопитството му. До този момент дори не подозираше, че лабораторията му работи за полицейския отдел. Какво, по дяволите, ги е накарало да предположат, че мострата е от едра котка — учуди се той.
Резултатите достигнаха обем от осемдесет страници. ДНК броителят изреди идентифицираните нуклеотиди в колони, посочвайки вида, идентифицираните гени и неидентифицираните редици. Търоу знаеше, че повечето редици ще бъдат идентифицирани, тъй като единственият организъм с цялостна генетична карта е споменатата бактерия.
| C-G | # | G-C | Неидентифициран |
| G-C | G-C | # | |
| G-C | Homo sapiens | Т-А | # |
| C-G | Т-А | # | |
| А-Т | A-1 allele | Т-А | # |
| Т-А | G-C | # | |
| C-G | C-G | # | |
| А-Т | А1 | C-G | # |
| А-Т | Полиморфизъм | C-G | # |
| А-Т | започва | G-C | # |
| А-Т | # | Т-А | # |
| G-C | # | G-C | # |
| Т-А | # | Т-А | # |
| G-C | # | Т-А | # |
| Т-А | — | Т | |
| А-Т | — | ||
| Т-А | — | ||
| G-C | — | ||
| C-G | — | ||
| C-G | А1
|
Търоу огледа бегло цифрите и отнесе хартията до бюрото си. С няколко команди от клавиатурата на своята СПАРК-станция 10 можеше да се добере до информация от хиляди бази данни. Ако „Омега–9“ не разполагаше с необходимата му информация, автоматично щеше да влезе в Интернет и да открие компютър, в който има такава.
Оглеждайки по-подробно разпечатката, Търоу се намръщи. „Това трябва да е изроден образец — мина му през ума. — Твърде много неидентифицирани ДНК.“
| А-Т | Неидентифицирана | А-Т | Hemidactylus |
| А-Т | — | Т-А | turcicus |
| А-Т | — | C-G | продължен |
| А-Т | — | Т-А | # |
| А-Т | — | C-G | # |
| А-Т | — | Т-А | # |
| Т-А | — | G-C | # |
| G-C | — | G-C | # |
| G-C | — | G-C | # |
| А-Т | #Hemidactylus | G-C | # |
| Т-А | turcicus | G-C | # |
| C-G | # | G-C | # |
| G-C | # | G-C | # |
| G-C | # | G-C | # |
| Т-А | # | G-C | # |
| C-G | # | G-C | # |
| А-Т | # | G-C | # |
Той престана да прелиства страниците. Наистина имаше нещо странно: програмата беше идентифицирала значително количество ДНК като принадлежаща на животно, наречено hemidactylus turcicus.
Какво, по дяволите, е това — запита се Търоу.
Биологичната поименна база данни изплю отговора:
ПОПУЛЯРНО ИМЕ: ТУРСКИ ГУЩЕР
Търоу се учуди и напечата: „РАЗШИРИ“.
HEMIDACTYLUS TURCICUS: ТУРСКИ ГУЩЕР.
ПРОИЗХОД: СЕВЕРНА АФРИКА
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В МОМЕНТА: ФЛОРИДА, БРАЗИЛИЯ, МАЛА АЗИЯ, СЕВЕРНА АФРИКА.
СРЕДНО ГОЛЯМ ГУЩЕР ОТ СЕМЕЙСТВО ГУЩЕРИ, GEKKONIDAE, ДЪРВЕСЕН, НОЩЕН, БЕЗ ПОДВИЖНИ КЛЕПАЧИ