Шанхайска афера
Шрифт:
Нокс огледа дланите му за мазоли и забеляза, че мъжът беше десняк. С двете си ръце хвана дясната му ръка, опря я в коляното си и счупи лакътя му.
Прекъснаха го виковете на някаква старица. Вбесен, Нокс вдигна поглед и забеляза, че на ъгъла на сградата беше монтирана видеокамера, която гледаше право в лицето му.
Скутерът с Грейс се появи точно навреме.
„Двама монголци, по дяволите!“, помисли си Нокс. Какви ли бяха? Наети биячи? За кого ли работеха? За конкуренти на строителната компания „Бертолд“? Чужди агенти? Китайски ченгета?
Нокс обви ръце около тънката талия на Грейс, тя натисна газта и скутерът
19:25 часа
квартал Ксинджинзен
Шанхай
Грейс направи обратен завой на пресечката със следващата пуста улица и се върна, минавайки отново покрай адреса, който им бе дал доставчикът от „Шерпа“. Предният фар на скутера освети входа към индустриалната зона. Пътят напред беше препречен със стоманено въже, закопчано с катинар, а зад него се виждаха нахвърляни боклуци и избуяли бурени. Самият път водеше до група от шест бетонени сгради с плоски покриви, които изглеждаха поне на тридесет години, въпреки че бяха построени само преди пет.
Стоманеното въже беше опънато напряко на пътя, за да спре влизането на коли и камиони. Грейс промуши скутера покрай страничния стълб, за който беше закрепено въжето, и навлезе в зоната. Северната част на третата сграда гледаше към полето, пълно с бурени и разхвърляни купчини ръждясващи железа. Тя изключи двигателя, с Нокс се ослушаха и огледаха внимателно обстановката.
Нокс провери два пъти дали точно това беше мястото — сграда 3-Б. Струпа една върху друга няколко щайги, които намери, и се покачи по тях, за да погледне през запрашения прозорец.
Вътрешността на сградата беше тъмна и изглеждаше празна. Докато Грейс паркираше скутера, Нокс намери част от ръждясала жица, пъхна я в ключалката на вратата и успя да отвори. Миг по-късно влязоха вътре.
Помещението представляваше типичен склад с метални стелажи, издигащи се от пода до тавана. В близкия ъгъл имаше три пластмасови стола, няколко преобърнати кашона, празни кутии от пица и кутийки от бира и сода.
Грейс пристъпи към тях, но Нокс я спря и направи няколко снимки с камерата на айфона си. Наблизо имаше и дървен стол с облегалка, а на циментовия под до него се виждаха захвърлени няколко ленти от използвано тиксо. Нокс посочи към стола и вдигна пръст пред устните си, за да я предупреди да не вдигат шум, докато не огледат мястото внимателно. Без да казва нищо, посочи на Грейс да тръгне наляво, а самият той пое надясно. Огледаха всички ъгли и скришни места в помещението.
— Чисто е — тихо каза Грейс.
— Тук също — обади се Нокс от другия край.
Двамата се върнаха при вратата, където беше захвърлена някаква завивка, свита на топка, и още използвано тиксо.
— Столът е само един — отбеляза Нокс.
— Значи са ги разделили — изрече тя.
— Да — отвърна той, обладан от неприятно предчувствие. И двамата съзнаваха какво може да означава това.
— Ще огледаме доказателствата — продължи Нокс. — Ти се заеми с храната и пластмасовите столове, аз ще остана тук с това.
— Добре — отвърна тя, усещайки тревогата му, че може би Данър е мъртъв.
Докато тя работеше зад него, Нокс се опита да си представи цялата обстановка, да „види“ хората, които са били на това място, а не
Това, което видя, го накара да промени стратегията — тук беше седял не Лу, а Данър. На задния крак на стола бе забелязал три прави черни резки. Това беше съобщение от Данър — „трима похитители“. Нокс усети как тревогата му започна да утихва.
— Не е бил Лу — каза той. — Бил е Данър. Тук, на стола! Пазили са го трима мъже.
— Да, трима — съгласи се Грейс. — И аз така реших. Единият е пушач, другият е левак и вегетарианец, а третият е бил доста нервен.
— Сериозно ли говориш?! — невярващо възкликна Нокс.
Грейс го изгледа унищожително и продължи:
— Виж този стол, пепелта от цигари и угарките — посочи тя. — Пред стола в средата има кутийка от бира, но е оставена отляво, не отдясно, значи е левак. В пицата, която е останала, няма месо, значи е вегетарианец. Пред последния стол има накъсана и смачкана салфетка, от която са свивани топчета. Определено там е седял някой изнервен.
— Ще повярвам на думите ти — измърмори Нокс.
Не му бяха необходими резултатите от ДНК тестовете. Беше сигурен, че точно Данър беше седял на стола. Разгледа го по-съсредоточено, използвайки писалката с халогенно фенерче, и обърна по-специално внимание на местата, където си личаха залепванията на ръцете. Погледна резките, издраскани с нокът върху облегалката за ръце, от няколко различни ъгъла.
— Числото четиридесет и четири говори ли ти нещо? — попита след малко той. Помъчи се да направи снимка на резките, но не успя.
Грейс погледна към него, но не каза нищо.
— Ами четиридесет и едно? — продължи Нокс.
Тя пристъпи по-близо, за да погледне. Изглеждаше притеснена.
— Четиридесет и четири ли?
Нокс посочи към резките, оставени върху дървото на страничната облегалка.
— Какво е това? — попита той.
— Нищо…
— Защо премълчаваш, Грейс? — настоя за отговор Нокс.
— Цифрата четири е лош знак… — уклончиво отговори тя, очевидно опитвайки се да скрие нещо.
— Добре. И какво означава, Грейс? — продължи Нокс.
— Ами четири звучи като sei — смърт — отвърна тя.
Нокс замълча.
— Четиридесет и четири е още по-лошо число — продължи тя, — означава „умиращ или мъртъв“.
— Данър или Лу? — запита се Нокс на глас. Може би Данър беше ранен или пък Лу бе получил пристъп.
— Столът е само един — отбеляза Грейс.
— Данър е седял на него, сигурен съм — заяви той и посочи драскотините. Отиде до захвърлената топка тиксо и започна да я разплита. Намери едно парче, по което бяха полепнали отскубнати косъмчета и парченца кожа. Под светлината на фенерчето косъмчетата изглеждаха леко червеникави. — Данър е бил! Сигурен съм! — прошепна Нокс.