Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

Грейс отвори капачката на тубичката със секундно лепило.

— Ще притиснеш ли ръбовете на раната един към друг вместо мен? — попита я той.

— Аз ще сложа лепилото — каза тя. — Раната я дръж ти. Може би ще трябва да те зашият.

— Това ще свърши работа — отговори Нокс и посочи към другите два белега. — Какви ти шевове! Само секундно лепило — засмя се той. Зарасналите белези изглеждаха белезникави и подути.

Нокс притисна с два пръста кожата около раната си, докато Грейс нанасяше лепилото.

Задържа така около пет минути. Когато я пусна, част от двусантиметровия разрез беше прилепнал, но по средата отново се отвори. След още три нанасяния на лепило най-накрая успяха да я залепят.

— От какво са другите белези? — поинтересува се Грейс.

— Повечето са от шрапнели. Двамата с Дулич бяхме в един конвой, когато на пътя пред нас избухна бомба. Джипът на Сержанта се запали, а аз обрах част от шрапнелите…

— Сам си го търсил… — нежно му се скара Грейс.

— През тези две години… Оттогава са повечето ми белези. Обикновено човек започва подобна работа с мисълта, че е неуязвим, а към края вече нямаш търпение договорът ти да приключи.

— Е, значи господин Дулич ти е длъжник… — предположи тя.

— Нещата не стоят точно така. Американците не разсъждават по този начин — усмихна се Нокс.

— Напротив, всички мислят така… — възпротиви се тя.

— Я ми разкажи за монголците — смени темата Нокс.

Грейс, изглежда, не се зарадва особено на въпроса, но отговори:

— Били петима. Всичките живеят в къща на онази улица.

— А Едуард Лу е ходил да се види с някого от тях, тъй ли?

— Така изглежда — отвърна Грейс.

— Плащането е било сериозно, поне според Данър — каза Нокс.

— Няма как да кажа без документите на Еди — отбеляза тя. — Трябва да продължим да ги търсим.

— Всичко по реда си. Хард дискът на Дани може да ни помогне за това. Но тези монголци определено означават нещо. Дали просто не са тръгнали след своята част от плячката? Възможно ли е нещата да са толкова прости?

— Защо не?

— Или пък работят в комбина с полицията? — предположи Нокс. — Или пък с Държавна сигурност? При всички положения имат връзки с някого, който може да им набави документите…

— А възможно ли е да са наемници? — попита Грейс. — В такъв случай това, което ти им причини…

— Това би обяснило защо наблюдаваха апартамента на Лу — отвърна Нокс. — Постоянно следят и нас, защото ходихме там. Сигурно смятат, че ти си следващата след Еди, и искат да са сигурни, че ще получат дела си.

— Щеше да е по-лесно, ако просто бяха говорили с мен. Нямаше нужда да ни следят.

— Да, знам — съгласи се Нокс. На него също не му харесваше.

Грейс вече му беше разказала за зеления мотоциклет.

— Значи тези са пребили доставчика от „Шерпа“ — обобщи Нокс.

— Надявали са се да намерят Еди.

— Но и те като нас са заварили

само празен склад. Затова са започнали да следят този от „Шерпа“, когато и ние сме се появили на хоризонта. Засега знаят със сигурност, че някакъв американец е пребил двама от тях, а това определено ще ги накара да се заинтересуват още повече от нас.

— Или направо ще станем техни мишени.

Нокс помръдна съвсем леко и лицето му отново се изкриви от болка.

— Бюджетът за подкупите би трябвало да се е увеличил, ако е покривал и плащания към монголците. Твоят господин Данър казваше, че съвсем наскоро имало попълнения в списъка с тъй наречените „поощрения“ — рече тя. — Тези пари сигурно са се отчитали някъде. Годишният финансов отчет на „Бертолд“ може и да ни даде отговорите.

— Винаги има начин просто да попиташ Маргарт за това — каза Нокс.

— Няма откъде да знае чак такива подробности, те не са стигали до него. Вероятно Престън Чи знае нещо.

— Можеш ли да говориш с Чи? — попита Нокс.

— Предпочитам първо да видя фирмените сметки — отвърна Грейс. — Колкото повече знам, с колкото повече сигурна информация разполагам, толкова повече са преимуществата ни.

Това звучеше толкова типично по китайски. Нокс долови раздразнението в гласа й.

— Значи остава да намерим записките на Лу — обобщи той.

— Да. Записките му за поощренията ще отговорят на много от въпросите ни. Освен това неговите данни са важна разменна монета. Който притежава тази информация, който я контролира, той разполага с голяма сила.

— Значи ако не за друго, то трябва да се доберем до нея поне за да я защитим — каза Нокс.

— И да я задържим далеч от останалите — добави тя.

— Съгласен съм…

— Все още чакам господин Маргарт да ми даде сметките от годишните счетоводни баланси. Не знам дали това, че не ми ги дава, е нарочно, или просто забравя. Вероятно има важни причини да не го прави.

— Няма как да го знам — сви рамене Нокс и погледна към раната си. Спеше му се. — Ако трябва да се обзаложа, бих казал, че Дани е успял да се добере до копие от документите на Лу още през първата седмица, когато е започнал да го следи. Данър си е такъв.

— Значи би трябвало да разгледам подробно файловете на хард диска му — отговори Грейс. — Аз съм експерт по такива данни, но за съжаление първо ще трябва да установим дали записките въобще се намират на хард диска.

— Може да потърсим някого, който да ни помогне — предложи Нокс.

— Приятелката ти ли? — попита Грейс с леко раздразнено изражение.

Нокс остана неподвижен, изчаквайки лепилото по раната му да изсъхне.

— Успя ли да вземеш бира? — смени темата той.

Грейс отиде до чантите с покупки и се върна с две бутилки. Казаха си наздраве и отпиха.