Шанхайска афера
Шрифт:
— Трябва да се опитам да се видя с Престън Чи, както и с господин Маргарт, ако е възможно — каза Грейс.
— Събота е — напомни й Нокс.
— Докато нещата не приключат, те и двамата ще са на работните си места — възрази тя.
— Трябва много да внимаваш…
— Да, разбира се. Ще гледам да стоя колкото може по настрана.
— Засега имаме три различни групи, с които се занимаваме: монголците, момчетата на Йонг Ченг и това правителствено ченге Шен. Това прави доста хора, които евентуално следят под лупа всеки твой ход.
— Наясно
Харесваше му начинът, по който тя извиваше шията си, докато отпиваше от бирата.
— Аз обаче ще съм единственият, който ще ти пази гърба на влизане и излизане. Само това е шансът ни да забележим хората, които те следят.
— Ще уговоря срещата някъде навън, далеч от офиса — каза Грейс. — Ще отида по-рано и ще си тръгна доста след това.
Поколеба се дали да й припомни, че заради предишната й грешка ги нападнаха в тясната уличка. Знаеше, че Грейс нямаше нужда от подобни намеци, но въпреки това не успя да се въздържи:
— Хората на Йонг Ченг сигурно са те чули, когато ми крещя, че съм взел джипиеса от чантата ти — каза Нокс.
— Не бях помислила за това! — удиви се тя.
— Нито пък аз. Но вероятно това е причината да приложат сила — те знаят, че джипиесът на Дани е у нас.
— Значи подслушват апартамента ми — досети се Грейс.
— Има и още нещо, което не съм ти споменавал — каза Нокс. — Нещо типично мъжко ми направи впечатление. Забелязах начина, по който Йонг Ченг и охранителят му те гледаха по време на партито. Беше необичайно. Сякаш те познаваха много добре…
— Не разбирам! — изуми се още повече тя.
— Има определен начин, по който мъжете заглеждат жени. Те буквално ги събличат с поглед. Нещо като подробно сканиране на тялото — обясни Нокс. — Ала погледите на тези двамата изглеждаха като на момчета, които скришом наблюдават момиче. И двамата са те виждали и преди…
— Разбира се. Все пак са търсили начин да се свържат с мен — каза тя.
— Имах предвид, че са те виждали в апартамента ти — поясни Нокс.
Грейс възмутено сви устни.
— Слушай, оглеждаха те като истински похотливци — каза той и я видя как потръпна. — Това можем да го използваме в наша полза — добави той и забеляза, че тя просто с поглед го молеше да спре. — Трябва да се обадя на Сержанта и да му кажа, че сме разкрити.
— И че си ранен — добави тя.
— Той може да съобщи на Маргарт.
— Аз ще се погрижа за това, когато се видя с него и с Престън Чи. Джон, много съжалявам за това, грешката е моя — въздъхна тя.
Нокс не се опита да възрази.
— А за нападението… — започна той. — След като смазахме от бой момчетата на Йонг Ченг, въпреки че те самите няма да се оплачат в полицията, има голям шанс ченгетата вече да са научили за това. Навсякъде в този град има твърде много очи и уши, така че спокойно можем да добавим и полицията към списъка на хората, с които не трябва да се сблъскваме… — заяви Нокс и отпи от бирата си. — Освен това те имат програми за разпознаване на лица. Сержантът ме предупреди и трябва да внимаваме.
— Когато
— Значи няма да разбере. Освен това не отговарям пред Сержанта — поясни Нокс.
— И двамата отговаряме пред господин Дулич — поправи го тя. — Той е прекият ни началник.
— Това е спорен въпрос… — отвърна Нокс.
— Вярвам, че ще ни изтеглят.
— Нека те попитам нещо — сниши глас Нокс. — Ако решат да те „изтеглят“, ти би ли оставила Лу?
Грейс притисна бутилката към гърдите си и сведе глава, без да отговори.
— И аз не бих — отвърна Нокс.
13.
12:10 часа
небостъргачът Tomorrow Square
Шанхай
Ресторант „Белият лотус“ се намираше на двадесет и седмия етаж на небостъргача Tomorrow Square, издигнат от хотелската верига „Мариот“. Ресторантът разполагаше с двадесет частни сепарета, разположени встрани от централния салон. От всяко от тях се разкриваше гледка към хоризонта на града. Дискретният персонал от келнери идваше и си отиваше безшумно, като единствено главният келнер оставаше в стаята, застанал чинно в ъгъла прав и с ръце зад гърба.
Алън Маргарт не му обърна никакво внимание. Кръглата маса беше достатъчно голяма за десет души и това, че на нея седяха само трима, изглеждаше странно. Престън Чи бе седнал малко по-близо до Маргарт, отколкото до Грейс, изолирайки я от шефа си. Около четиридесетгодишен и с тесни свински очички, Чи носеше скъп тъмносин костюм и златна игла за вратовръзка, а от цялата му осанка се излъчваше раздразнение и досада.
Грейс ги осведоми за новините около доставчика от „Шерпа“ и за това, че бяха обходили маршрутите, записани в джипиеса на Данър. И им напомни за необходимостта да погледне годишните счетоводни отчети.
— От това, което ни казвате, съдя, че определено сте постигнали напредък — каза Маргарт. — Това е добре.
— Разбрах, че сте се справили с преговорите — рече Грейс.
— Да.
Престън Чи я изгледа недоверчиво и изучаващо. Грейс събра мислите си и се опита да отговори с възможно най-уверения и професионален тон:
— В търсене на счетоводните документи и местонахождението на Едуард Лу, двамата с партньора ми разпитахме част от хората по маршрутите на Лу… Тези, които са получавали поощренията. Опасявам се, че никой от тях не отговаря на профила на евентуалните му похитители. В течение на процеса открихме и допълнително плащане, което скоро е било прибавено към списъка на Лу — каза тя и внимателно огледа реакциите им. Маргарт се подсмихна, а Престън Чи остана безмълвен, в изражението му не се четеше нищо. — Ако трябва да бъдем максимално ефективни, трябва да знаем кои са тези хора и какви са били целите на плащанията — допълни тя и зачака.