Шестият
Шрифт:
— След три часа и двайсет минути.
— Надявам се да ви посрещна с добри новини, сър.
— Едва ли е нужно да ти напомням, че при успех ще получиш петдесет милиона долара, без данъци. А току-що ми хрумна, че мога да прибавя към тях и още десет под формата на бонус. С тези пари можеш да не работиш нито ден повече до края на живота си.
— Оценявам този жест повече, отколкото можете да си представите, мистър Куонтрел.
— Желая ти късмет, Харкс.
Тая работа едва ли има
Насреща отново вдигнаха на първото позвъняване.
Елън Фостър седеше на леглото в спалнята си по халат, с разрошена коса и киселини в стомаха. Току-що беше отменила една отдавна планирана съботна среща, оправдавайки се с неразположение. Което не беше далеч от истината. Наистина се чувстваше зле.
— Как вървят нещата, Харкс?
Гласът й прозвуча пискливо, на ръба на истерията.
— Нормално, точно според плана. Опитайте няколко дълбоки вдишвания и издишвания, за да се успокоите.
— Толкова ли ми личи?
— За съжаление, да.
В мембраната ясно се доловиха опитите й да изпълни съвета му. След няколко секунди гласът й прозвуча отново, вече значително по-овладян.
— Засече ли ги?
— Не, но това е нормално. Все още разполагат с достатъчно време. Доколкото ги познавам, ще се появят в последната секунда и нито миг по-рано.
— Сигурен ли си?
— Да, защото на тяхно място и аз бих постъпил така.
— Наистина ли вярваш, че ще се появят?
— Ако трябва да бъда честен, аз не съм в състояние да контролирам техните действия, госпожо министър. Мога само да създам благоприятна обстановка за появата им и мисля, че успях.
— Как виждаш развитието на нещата?
— Те получават Райли, а ние — Рой и Бънтинг.
— Аз не мисля така. Според мен Кели Пол няма да отстъпи толкова лесно. Даде ми да го разбера съвсем ясно по време на онзи разговор в тоалетната в Линкълн Сентър. Тя искаше брат си на всяка цена и едва ли ще се откаже без бой от него. Просто няма да стане.
— Излъгала ви е — отвърна Харкс. — През цялото време брат й е бил с нея. Целта й е била да ви настрои срещу Куонтрел. Защо ще се съгласи на размяната, ако брат й не е при нея? Ние просто я хванахме, че блъфира.
— Прав си. Май все още не разсъждавам както трябва.
— Но аз не отричам, че сте права относно намеренията на Кели Пол. Според мен тя ще се опита да ни предаде само Бънтинг. Надява се, че няма да възразим, защото все пак получаваме нещо срещу Райли.
— А какво ще стане с Рой?
— Помислил съм и за него.
— Ще ги проследиш, за да разбереш къде го крият ли?
— Дори нещо по-добро. Вижте, трябва да тръгвам. Скоро всичко ще бъде ясно.
— Когато нещата приключат, ще получиш специалните
— Разбирам… Елън.
Фостър остави слушалката и отправи замислен поглед към прозореца на спалнята. Беше спестила някои неща на Джеймс Харкс.
В името на собствената си сигурност.
По една съвсем проста причина: единственият човек на света, на когото тя вярваше безрезервно, се казваше Елън Фостър.
Харкс сведе поглед към хората, които постепенно изпълваха площада с благородното намерение да защитят световния мир. Едва ли някой от тях подозираше, че потенциалната опасност от насилие се намираше сред самите тях. Защото там долу имаше няколко десетки от наемниците на Куонтрел, заели предварително уточнени позиции съгласно указанията на Харкс. Именно той командваше действията им. Задачата му беше да ги постави точно там, където трябваше да бъдат. В максимална близост до Кели Пол, която без съмнение също беше някъде сред тълпата.
Той тръгна надолу по стъпалата.
Погледна часовника си.
Оставаше един час и дванайсет минути.
83
Кели Пол погледна нагоре към монумента на Уошингтън. Той беше най-добрата наблюдателна точка в околността.
Търпението й скоро беше възнаградено.
Джеймс Харкс се появи откъм вътрешното стълбище, зави наляво и се насочи към кота нула. Тя го проследи до мига, в който изчезна в тълпата.
Пол направи доста крачки, преди да погледне мъжа до себе си.
Питър Бънтинг беше облечен с избелели джинси и колежански суичър. На главата му имаше бейзболна шапка, а в ръцете си държеше плакат с надпис „Правете деца, а не война!“
— Много добре, Питър — похвали го тя. — Отлично се вписваш в митинг за мир, особено предвид факта, че получаваш поръчки от Министерството на отбраната.
Бънтинг не се усмихна на ироничната й шега.
— Според теб колко души са разположили тук? — попита той.
— Повече, отколкото е необходимо. Численото превъзходство в жива сила не е приоритет единствено на правителството.
— Мислиш ли, че Фостър или Куонтрел също са тук?
— Абсурд. Командирите винаги вървят след армията.
— Дали ще се стигне до насилие?
— Не мога да кажа. Надявам се, че това няма да стане, макар че нещата са извън моя контрол.
— Не ми изглеждаш нервна — с уважение я погледна той.
— Напротив, нервна съм.
— Не ти личи.
— Така е. И ти трябва да опиташ.
Докато говореше, очите й продължаваха да шарят из тълпата.
— Какво ли са направили с тялото на Ейвъри?