Шестият
Шрифт:
— Не знам.
— Бих желал да му организирам достойно погребение.
— Много добре, Питър. Но сега нека се фокусираме върху живите.
Тя погледна часовника си.
Още един час.
Меган Райли беше притисната между двама едри мъже с пистолети под дрехите. Косата й беше сплъстена и мръсна, лицето изцапано. Лявата й скула беше подута и посиняла от юмручен удар, китките й кървяха от наскоро свалените белезници. По блузата под якето
В далечината пред тях се появи сградата на Музея по аеронавтика и космонавтика. Меган с нищо не показа, че я е разпознала.
Оставаха само десет минути.
Джеймс Харкс се придвижваше с умерена крачка сред тълпата. Знаеше точното разположение на хората си. Сега най-важното бяха синхронизираните действия. Всичко трябваше да се случи точно на минутата. Вдигна глава и веднага засече Меган Райли, която се придвижваше към музея в компанията на охранителите си. Бяха я предупредили, че ще бъде убита при първия опит да издаде дори звук.
Той се обърна в обратната посока.
Високата жена беше облечена в тъмен шлифер, който й стигаше почти до глезените. Мъжът с нея беше още по-висок, облечен с протъркани джинси и суичър и плакат в ръце.
И двамата си пробиваха път към кота нула.
В северния край на площада Харкс зърна мъж в инвалидна количка, бутана от друг. До тях крачеше тъмнокоса жена. По всичко личеше, че и тяхната цел е кота нула.
Харкс ускори крачка и бръкна в джоба си. Беше длъжен да предположи, че всички са въоръжени. Обратното би означавало, че са глупаци. Каза няколко думи в микрофона на китката си. Отговорът дойде в миниатюрната слушалка в ухото му.
Погледна часовника си. Оставаха две минути.
Шон и Мишел почти стигнаха. Той протегна ръка и потупа Рой по рамото.
— Една минута.
Рой кимна, опря длани на коленете си и напрегна мускули.
— Виждаш ли някого? — попита Мишел.
— Още не. Но със сигурност са тук.
Без да забавя крачка, тя го дръпна за ръкава.
— Меган между две горили, назад, малко вдясно.
— Изглежда ужасно — отбеляза Шон.
— Знаеш, че нещата са сериозни.
— Винаги са били такива. Виждаш ли Пол и Бънтинг?
— Пред нас, вляво — кимна тя.
Шон извърна очи в указаната посока.
— Мислиш ли, че Пол е видяла Меган? — попита той.
— Мисля, че тя не пропуска нищо.
— Спомни си Сикрет Сървис, Мишел. Очаквай заплаха от всички посоки.
— Правя го от мига, в който кракът ми стъпи на площада.
— Трийсет секунди! — обяви Кели Пол и хвана Бънтинг за лакътя.
— Знам — кимна той. —
— От четири минути насам. Охраняват я двама от горилите на Куонтрел.
— Още колко има наоколо?
— Най-малко десет, а може би и повече.
Бънтинг изведнъж се вцепени. Срещу него си пробиваше път един мъж. Движеше се плавно и без усилия и сякаш не забелязваше тълпата. Този път не носеше обичайния костюм и бяла риза. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, но Бънтинг беше сигурен, че не пропускат нищо.
— Харкс е тук!
— Естествено — кимна Пол. — Къде другаде очакваш да бъде?
— Само като го видя, и се разтрепервам!
— Такава му е работата. Разполагаме с десет секунди.
Бънтинг изведнъж усети, че не му достига въздух.
— Кажи ми, че всичко ще свърши добре, Кели! — прошепна на пресекулки той.
Пръстите й се забиха в лакътя му.
— Дръж се, Питър. Почти стигнахме. Ти само се дръж!
След тези думи Пол погледна часовника си и ускори крачка.
Всичко наоколо изчезна. Това беше нейният свят. Нейната версия на Стената.
Пет… Четири… Три… Две…
84
Изправиха се един срещу друг. Делеше ги шейсетсантиметрова тревна ивица, която в момента изглеждаше като Атлантическия океан.
Очите на Джеймс Харкс се забиха в лицето на Кели Пол. Нейните го гледаха, без да мигат.
Притисната между двамата охранители, Меган Райли гледаше равнодушно в краката си. Шон и Мишел стояха на крачка от Пол и Бънтинг, от двете страни на инвалидната количка.
Рой изправи гръб и качулката падна от главата му.
Меган вдигна глава, видя Шон и Мишел и по лицето й се изписа дълбоко облекчение.
— Нека го направим лесно и просто — тихо се обади Харкс. — Изпратете Бънтинг и Рой насам и си приберете Райли.
— Струва ми се, че не е честно — поклати глава Пол. — Вие получавате двама, а ние само един.
— Такава е сделката — отвърна Харкс.
— Не, такова беше предложението.
— Наистина ли искаш да променяш условията? — погледна я с интерес Харкс. — Тук и сега? Хората ми имат десет предварително уточнени мишени и чакат сигнала ми. Сама ще решиш дали искаш да загинат невинни хора. Но аз те съветвам да не го правиш.
— Разбирам логиката ти, Харкс. Наистина я разбирам.
— Но все още не си съгласна, така ли?
— Не е задължително.
— Слушай, времето ни е ограничено. Искам отговор.
— Предлагам да ти дадем Бънтинг — рече Пол и избута напред мъжа до себе си.
— Значи аз съм жертвеният агнец, а? — намръщено процеди Бънтинг и рязко се дръпна. — Кръвта вода не става, нали?
— Искаме пълния пакет — поклати глава Харкс.
— Той ми е брат.
— Само наполовина.
— Въпреки това — спокойно отвърна Пол.