Шестият
Шрифт:
Той протегна ръка и пое пистолета.
18
Шон получи доверие да шофира през нощта и откара Мишел до летището в Бангор, навреме за полета в седем сутринта. Тя смени самолета във Филаделфия и малко преди обед пристигна във Вирджиния. И в двата самолета спа непробудно. Когато стъпи на земята, се чувстваше свежа и бодра. Взе си тойотата от покрития паркинг на летището и се прибра у дома, където напълни цял сак с чисти дрехи, грабна един пистолет и потегли към офиса. Там провери
Сградата беше с дървена, боядисана в бяло облицовка и черна врата. Вътрешното разположение беше съвсем обикновено: рецепция, два кабинета, заседателна зала и малко сервизно помещение в дъното. По стар навик Мишел направи кратък оглед, отбелязвайки наличието на резервен изход.
Посрещна я жена над шейсет, облечена със светлосиня блуза с жабо, черна пола и черни обувки с ток. Русата й коса беше започнала да изтънява от дългогодишното къдрене. Очите й бяха леко подпухнали, бузите — зачервени. Това трябва да е Хилари Кънингам, помисли си Мишел. Жената се представи, потвърждавайки предположението й. След като поднесе съболезнованията си за преждевременната смърт на шефа й, Мишел помоли да огледа кабинета му.
— Трябва да открием клиента му — поясни тя.
Хилари я въведе в кабинета на Бърджин и я остави сама с обяснението, че трябва да се погрижи за погребението. Изглеждаше толкова съкрушена, че Мишел неволно се запита дали отношенията им не са били нещо повече от тези между работодател и служител. Ако беше така, вероятно трябваше да се поразровят и в тях. Имаше голяма вероятност убийството на Бърджин да няма нищо общо със защитата на Едгар Рой. Той действително бе преподавател по право на Шон и негов стар приятел, но двамата не се бяха виждали дълго време. Може би някои неща в живота на Бърджин щяха да обяснят смъртта му — там, в далечния Мейн.
Тя затвори вратата, седна зад старомодното писалище и плъзна ръка по избелялата кожена тапицерия. Всичко в този кабинет беше старомодно и солидно. Затвори очи и си представи мъртвия мъж в колата.
Смаленото тяло, сгърченото лице, дупката в главата.
И страничното стъкло, вдигнато от убиеца.
Убиец, когото Бърджин е познавал. Ако това предположение се окажеше вярно, то значително щеше да съкрати списъка на заподозрените.
Мишел започна да преглежда папките върху бюрото.
В ъгъла имаше няколко рафта за документи, но всичките бяха празни. Адресник липсваше. Нямаше и компютър. Тя се върна на рецепцията и попита Хилари защо е така.
— Ние с Меган използваме компютри, разбира се — отвърна тя. — Но той се задоволяваше с писалка, бележник и диктофон.
— А календар?
— Аз отбелязвах срещите му в компютъра си. Всяка седмица му правех по една разпечатка. Освен това той си имаше бележник
Мишел кимна. Въпросният бележник със сигурност бе в ръцете на агент Мърдок. Заедно с личните документи на адвоката.
— Имате ли представа дали е изпращал имейли от мобилния си телефон?
— Съмнявам се. Едва ли е знаел как се прави. Предпочиташе да говори директно.
Мишел се върна в кабинета и огледа чашата с моливи и химикалки на писалището, до която имаше купчина бележници.
Абсолютно старомоден човек. Но в това, разбира се, няма нищо лошо.
Насочи вниманието си към дървените шкафове за документи, гардероба, шлифера на закачалката и накрая — към малкия буков шкаф.
Огледът й отне цял час, но не откри нищо съществено.
За разпита на Хилари отиде още един час. Оказа се, че Бърджин не й беше казал много за делото „Рой“ и това по някакъв начин беше раздразнило възрастната жена.
— Обикновено споделяше всичко за текущите си дела — поясни Хилари. — Все пак работехме заедно.
— Вие ли се занимавахте със счетоводството?
— Разбира се. Именно затова ми се стори странно, че той изобщо не спомена кой го е наел за защитата на Едгар Рой. Някой трябваше да ни плати все пак. Пред Шон споменах, че може би е приел да го защитава безплатно, но колкото повече мисля, толкова по-невероятно ми се струва това.
— Защо?
— Практиката му беше ограничена. Печелеше добре, но подобно дело изисква много време и разходи. Със сигурност не би могъл да си ги позволи.
— Възможно ли е да е търсил известност? Такова дело не се появява всеки ден.
— Мистър Бърджин не се интересуваше от славата — намръщи се Хилари. — Той беше много уважаван адвокат.
— Може би клиентът е поставил допълнителни условия за секретност. Разполагате ли с извлечения от банковата му сметка? Има шанс в нея да е постъпила някаква сума, която не е минала през вас.
Хилари придърпа клавиатурата.
— Имаме сметка в една местна банка — поясни тя. — В нея постъпват всички средства от дейността ни. Ще проверя веднага, защото имам постоянен достъп онлайн.
Проверката на различните прозорци отне минута — две.
— Нищо — поклати глава тя. — Всички тези преводи съм ги правила лично, в продължение на шест месеца.
— А в брой?
— Не. Липсва информация за вноски в брой.
— А той имаше ли друга сметка?
В очите на Хилари проблесна обида.
— Никога не ми е споменавал подобно нещо.
— В материалите по делото липсва финансово споразумение, нали?
— Точно така. Вече проверих.
— А аз имах възможност да се уверя, че Едгар Рой е неспособен да извърши подобни действия. Следователно те са били дело на човек с пълномощно или нещо подобно. Никой не може да се самоназначи за защитник на когото и да било. Това е работа на съда при спазване на определени условия. — Тя погледна Хилари в очите. — Сигурна ли сте, че случаят не е точно такъв?