Шрифт:
[Kodirane UTF-8]
Нелсън Демил
Школа за магии
Книга първа
На безлюден път някъде дълбоко в Русия американски турист се натъква на необикновен беглец — бивш американски военнопленник, който разкрива потресаващата тайна за един неподозиран свят. Това е „Школата за магии“ — чудовищна конспирация на КГБ, насочена срещу сърцето на Америка.
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва
Част първа
1.
— За два дни сте в Смоленск вече, нали, господин Фишър? — попита тя.
Грегъри Фишър вече не се впечатляваше, нито пък се объркваше от странния словоред и необичайните граматически времена на английския, който говореха в тая част на света.
— Да — отговори той, — от два дни съм в Смоленск.
— Защо не ви видяла, когато пристигнали?
— Бяхте излезли някъде. Срещнах се с полицията, т.е. милицията.
— Да? — тя прелисти документите му. Лицето й бе напрегнато, но след малко засия. — А, да. Добре. Вие отседнали тук в хотел „Централен“?
Фишър огледа представителката на Интурист. Беше на около 25 години, няколко години по-голяма от него. Не изглеждаше зле. Но може би само така му се струваше, защото от доста време бе по пътищата.
— Да, снощи спах в хотел „Централен“.
Тя погледна визата му.
— Турист?
— Точно така. Турист.
— Занятие?
Фишър вече започваше да се дразни от тези вътрешни мерки за контрол. Във всеки град, където бе спирал, се чувстваше така, сякаш преминаваше митница на държавна граница.
— Бивш колежанин, понастоящем безработен — отговори той.
Тя кимна.
— Да? В Америка има много безработица. И много бездомни също.
Фишър бе чул, че руснаците са побъркани на тема безработица, бездомни, криминални престъпления, наркотици и расова дискриминация в Америка.
— Аз съм безработен по собствено желание.
— Конституцията на Съветския съюз, за разлика от вашата, гарантира работа, жилище и четиридесетчасова работна седмица на всеки гражданин.
Хрумнаха му няколко отговора, но той отвърна:
— Ще попитам за това нашия представител в Конгреса.
— Да?
— Да.
Фишър стоеше в средата на офис с бледожълти стени. Жената скръсти ръце и се наведе напред.
— Ваш престой в Смоленск харесва вас?
— Супер е. Ще ми се да остана по-дълго.
Тя разгъна пътния му лист върху бюрото си, после енергично удари голям червен печат на документа.
— Вие посетили наш културен парк?
— Изснимах цяла лента там.
— Да? А посетили Исторически музей на улица „Ленин“?
Фишър не се насили да излъже:
—
— Добре. — Тя го погледна любопитно за момент, а Фишър помисли, че й е приятно да разговаря с него.
Всъщност целият офис на Интурист в Смоленск имаше доста запуснат вид и приличаше на склад на Камарата на търговията в някой малък град в Средния запад.
— Тук не виждаме често американци.
— Не мога да повярвам.
— По принцип нямаме много посетители от Запада. Идват само автобуси от братските социалистически страни.
— Ще разкажа колко е хубаво тук.
— Наистина ли? — Тя побарабани с пръсти по масата, а после добави замислено. — Вие можете да пътувате където поискате.
— Моля?
— Един американец ми каза това. Всеки получава паспорт. За 30 долара. За две, три, четири седмици…
— Може и за повече. Не мога обаче да отида например във Виетнам, Северна Корея, Куба и в още няколко други страни.
Тя разсеяно кимна, после попита:
— Интересувате ли се от социализма?
— Интересувам се от Русия — отговори Фишър.
— И аз се интересувам от вашата страна.
— Елате да я видите.
— Да. Някой ден. — Тя се наведе и зачете някаква бланка. — Имате в колата необходимата аптечка за първа помощ и комплект инструменти, да?
— Разбира се. Същите, които имах и в Минск.
— Добре. Трябва да пътувате по посочените магистрални пътища. От тук до Москва не ви се разрешава да спирате за нощуване. Шофирането през нощта в провинцията е забранено за чужденци. Трябва да стигнете в Москва, преди да се смрачи.
— Зная.
— Когато пристигнете, незабавно се явете в офиса на Интурист в хотел „Русия“, където ще отседнете. Преди това можете да спирате само за да зареждате с гориво или да попитате някой милиционер за посоката.
— И да ползвам тоалет.
— Е, да, разбира се. — Тя погледна пътния му лист. — Властите разрешили вас едно малко отклонение при Бородино.
— Да, зная.
— Но аз бих дала съвет да не ходите.
— Защо?
— Ще е късно следобед, господин Фишър. Ще трябва да бъдете в Москва преди тъмно. Аз бих дала съвет да останете вече пак в Смоленск довечера.
— Аз вече пак напускам моя хотел. Да?
Тя сякаш не забеляза пародията му на разваления й английски:
— Аз мога уредя друга стая тука. Това моя работа. — И тя за пръв път се усмихна.
— Благодаря ви. Но съм убеден, че ще стигна в Москва, преди да се стъмни.
Тя сви рамене и бутна документите му към него.
— Спасибо — Фишър ги прибра в раничката си. — До свидания. — Той й махна за сбогом.
— Карайте безопасно. Бъдете предпазлив, господин Фишър.
Фишър излезе, замислен върху последната й загадъчна забележка. Пое дълбоко въздух и се запъти към тълпата, заобиколила колата му. Едва си проправи път сред натрупалите се хора.