Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
Той му посочи стол и Холис седна. Алеви се настани до него на един въртящ се стол и се обърна към екрана. От масичката пред тях взе дистанционно устройство и натисна едно от бутончетата. На екрана се появи снимката на мъж на около трийсет години, облечен в униформа на офицер от въздушните сили.
— Майор Джак Додсън — каза Алеви. — Безследно изчезнал по време на бойна акция на 11 ноември 1970 година. Видян за последен път от един пилот да катапултира от ударен „Фантом“ над долината на Червената река между Ханой и Хайфон. Свидетелят съобщава, че е бил невредим. И въпреки това Додсън никога
— По подобен начин изчезна и моят щурман — Ърни Симс.
— Да, знам.
След снимката на Додсън се появи друга. На Холис му бяха нужни няколко секунди, за да разпознае Ърни Симс.
И двамата замълчаха.
— Не знам дали той е тук, в Русия, Сам.
Холис не отговори.
— Не можем да започнем войната отначало, но понякога ни се удава възможност да променим малко настоящето, за да направим миналото да изглежда по-добро — добави Алеви.
Холис го погледна в сумрака, но не проговори. Алеви изключи видеоекрана и те останаха в тъмната стая смълчани. Алеви пръв наруши мълчанието:
— Имам още снимки за показване, но сега е твой ред да разказваш. Бородино. Хайде, Сам, започвай.
— Обещай, че ще ни назначат на едно място с Лиза, ако пожелаем. Услуга за услуга.
Алеви изу обувките си и вдигна крака върху някаква поставка. Обели една дъвка и я лапна.
— Е… мисля, че това е по-лесно, отколкото да я убеди човек, че справедливостта ще възтържествува.
Холис се вторачи в тъмнината и започна:
— Отидохме на север от полето при Бородино. То е опасано от хребет, покрит с борове. — Холис разказа подробно на Алеви за цялата им екскурзия и за изводите, до които бе стигнал по отношение на онова място. Алеви го слушаше напрегнато и съсредоточено.
— Приличаше ти повече на затвор, отколкото на забранена зона, така ли? — попита той.
— Да. Нещо като местен ГУЛАГ.
— Патрулни двойки от КГБ ли каза?
— Да.
— Какви бяха униформите им? Масленозелени, с вишневи околожки?
— Да.
— С фуражки или с каски?
— С фуражки. Защо питаш?
— С автомати АК–47 ли бяха?
— Да. Освен това в открития всъдеход видях прожектор и картечница с оптически мерник, предполагам. Но защо питаш за всички тия неща? Нищо не разбирам.
Алеви не отговори.
— Ти си луд — промърмори Холис.
— О, знам, знам. — Алеви продължи да го разпитва. — Не видя ли дали не бяха от съветските военновъздушни сили, не различи ли техни отличителни знаци или маркировка?
— Не, никакви.
— Окей. И като се върна в кабинета си, се зарови из папките с документи, нали така? Какво намери?
Холис потупа с пръсти облегалката на фотьойла. Не му беше лесно да споделя военни тайни с друг, да ги изрича на глас, но реши, че му е дошло времето.
— Открих, че въздушното пространство над района е забранено за граждански полети.
— Това се отнася за деветдесет процента от въздушното пространство на тая страна.
— Да, прав си. Открих също един стар доклад за базите на съветските военновъздушни сили, направен от моята служба преди около петнадесет години. Папката бе озаглавена „Бородино — север“
Алеви кимна.
— Доскоро районът не представляваше интерес за нас. Но когато се заинтересувах, там се намесиха някои хора. От разказите на местни жители излезе, че преди около петнайсет години това наистина е било база на съветските военновъздушни сили, което напълно съвпада с твоя стар доклад. Но после униформите на военните летци били заменени с униформи на КГБ и с цивилни облекла. По думите на местното население служителите от базата на практика преустановили всякакви контакти със село Бородино, с Можайск и с останалите околни селища. Оттам излитали и се връщали хеликоптери, очевидно за и откъм Москва. Изводът е: базата е свръхсекретна. Личният състав се ползва с преференции в Москва — и така нататък, и така нататък. — Алеви погледна Холис. — Добре. Твой ред е.
— Намерих някакви стари спътникови фотографии — каза Холис. — Но са правени през 1974-а или 1975-а от височина 2400 метра с камери, които нямат разделителните способности на сегашните сателити.
— Какво са казали фотоекспертите за тях? — попита Алеви.
— От въздушното разузнаване са търсели неща, интересуващи ги лично. Направили са извода, че базата, която, както изглежда, е разположена на площ от около триста хектара, няма военностратегическо значение, нито пък е от особена важност в тактическо отношение. Точно тук свършват материалите в папката за „Бородино — север“. С това случаят е бил приключен.
— А ти как смяташ, какво е това място? — попита Алеви.
— Школата за магии на госпожа Иванова — отговори Холис.
— А какво представлява тая школа?
— Ти ще отговориш на тоя въпрос. И ако имаш още снимки, а аз съм сигурен, че имаш, дай да ги видим.
Алеви отново натисна дистанционното устройство, екранът светна и на него се появи забавено спътниково изображение на обработваеми земи.
— Сателитът преминава от североизток на югозапад — каза Алеви. — Снимката е правена в един чудесен летен ден. Онова там е пшеница. Сега ще я увеличим. — Кадърът се увеличи и на екрана в едър план се появи мъж, седнал в червен трактор, пълен със слама. — Ей сега ще се появи и Москва река.
„Снимката като че ли е направена от около шестстотин метра, помисли Холис, въпреки че сателитът може да се е намирал на сто и шейсет хиляди километра над земята.“
— Така… — продължи Алеви. — Виждаш ли началото на боровата гора? А ето и онова, което си видял от земята — изсечена от боровете площ на около петдесет метра в дълбочина. Ако се вгледаш по-силно, ще различиш и концентричните кръгове бодлива тел. Ето там… виж наблюдателната кула. — Алеви натисна бутона за стоп и фокусира изображението още по-близо. — Часовоят в кулата си чеше задника и изобщо не подозира, че този момент ще остане за бъдещите поколения, заснет от силното око на сателита.