Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Някой кавалер с по-гореща кръв ще убие това момче в Щатите — вметна Марти, докато помагаше да отнесат Сони до кухнята.
— Благодарим за кафето — каза Холис на семейство Ландис.
Тим Ландис взе едно фенерче от шкафа.
— Ще ви потрябва, за да намерите обратния път.
— Пак ще си поговорим — каза Лиза на Джейн Ландис.
— И двамата много ми харесвате — отговори тя.
Тим Ландис излезе да ги изпрати и подаде фенерчето на Холис.
— Благодаря ви, че наминахте да
— Лиза готви руска — каза Холис.
— Лека нощ — усмихна се Ландис. Тръгна да си върви, но после се върна. — А, сетих се нещо, Сам. Нещо, което ми каза Симс. Всъщност той знаеше какво се е случило с теб. Мислех си за някой друг.
Холис стоеше неподвижно в тъмнината с фенерчето в ръка.
— Симс каза, че двамата сте паднали заедно в океана — Ландис се бе приближил плътно до него. — Каза, че японците изпратили лодки, и го хванали, но теб успели да те измъкнат с Веселия зелен гигант. Съдба, нали?
— Да.
Ландис се приближи още повече и тихо продължи.
— Ърни Симс каза, че си плувал към него и си му крещял да се приближи към теб. Каза че ти е махал да се разкараш оттам, защото е мислел, че е смъртно ранен, но ти си продължил да се приближаваш и да го викаш. Каза че се е зарадвал, когато видял как вертолетът те спасява, радвал се е за теб, радвал се е, че има жив свидетел при залавянето му. — Ландис добави: — Той говореше с най-добри чувства за теб, Сам.
— Благодаря — кимна Холис и заедно с Лиза се отдалечиха от къщата.
— Добре ли си? — попита Лиза и стисна ръката му.
Той отново кимна. И така, помисли си, направих последните записки в пилотския си дневник и мога да го закрия.
Известно време вървяха в пълно мълчание, после Лиза се обади:
— Искаш ли да бъдеш сам?
— Не, повърви с мен. Говори ми.
— Добре… Един въпрос: защо удари Сони — защото е руснак, или защото ме сваляше?
— О, не знам. Предполагам, че преди всичко от мъжко честолюбие. Всъщност на мен ми е трудно да възприемам тези хора като руснаци. Просто видях млад негодник, който се държеше като простак.
— Не изглеждаше зле.
— Кучка.
Тя се усмихна и стисна ръката му. Те се прегърнаха и се целунаха.
— Сам… Сам…
— Да?
— Не ме изоставяй. Ще умра, ако ме оставиш. Не си взимай руска жена, ако останем тук.
— А какво ще кажеш само за приятелка?
— Не се шегувай!
— Извинявай.
Те продължиха надолу по пътеката и се насочиха към къщата, определена за тях.
— Как се женят хората тук? — попита Лиза.
— Мисля, че просто съобщават на другите, че са семейство.
— Ще се ожениш ли за мен?
— Да. Това означава ли, че си готова да работиш тук?
—
— Аз се чувствам свободен — каза той и взе ръката й. — Бедният Тим Ландис току-що ми върна свободата.
— Знам.
Те продължиха да вървят по тъмната пътека към къщата си. Холис забеляза, че по другите пътеки също се движат светлинки — като самолети, загубени в нощта, които търсят своето летище, помисли той. Внезапно си спомни за един надпис, който висеше в параклиса на военновъздушната база във Фу-Бай. Това беше новогодишното послание на английския крал Джордж до поданиците, останали на бойното поле в началото на Втората световна война, и Холис си го спомняше съвсем ясно: „Аз казах на човека на прага на годината: «Дай ми светлина, така че да тръгна с вяра напред към неизвестното.» А мъжът ми отговори: «Повери съдбата си в ръцете на Бога. Той ще бъде за теб най-ярка светлина, повела те по път, по-сигурен от познатия.»“
34.
Сам Холис коленичи пред камината в малката дневна и запали подпалките под дървата.
— Винаги съм обичала огъня в камината през студените зимни вечери — каза Лиза. — Това бе едно от нещата, които ми липсваха в Москва и на другите места, където съм работила.
— Е, на това работно място няма да ти липсва. — Той раздуха огъня.
— Предполагам, че човек може да се преструва — каза тя, загледана в разгарящите се пламъци. — Искам да кажа, докато сме в тази стая, само ти и аз. Можем да се преструваме, че сме си вкъщи, а не на шестдесет мили от Москва. Може би другите затворници са успели да не полудеят именно благодарение на това.
Холис не беше напълно сигурен, че те са успели да не полудеят. Спомни си какво им каза Тим Ландис за тъжните часове рано сутрин.
— Ще пуснеш ли видеото?
Тя отиде до рафтовете с книги от дясната страна на камината и разгледа видеокасетите.
— Какво по-точно искаш?
— Нещо шумно.
Тя избра „Роки 4“ и го превъртя до боя с руснака, след което седна на двойното канапе до Холис. Той я прегърна през раменете и заговори тихо.
— Как мина чаят със Сузи и приятелките й?
— Ужасно. Не можах да се сдържа, станах и си тръгнах. Съжалявам.
— Всичко е наред.
— Сам, тук има още шест американки. Две от тях са били отвлечени от Холандия, където са били на ски ваканция, а една друга, Саманта, е била отвлечена, докато се е разхождала из Карпатите в Румъния. Останалите три са обявени за изчезнали по време на плуване, две в Черно море и една в Балтийско море край бреговете на Източна Германия. Имало е и още две, но те са се самоубили.
Холис не каза нищо.