Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
Тримата се приближиха към шофьорското място и когато светлината вече не ги заслепяваше, Холис разпозна колата — Понтиак Транс Ам. Зад волана седеше полковник Буров.
— Добър вечер, госпожице Роудс, капитан Пул, полковник Холис — каза той.
Отговори му само Пул.
Холис забеляза, че предното стъкло на понтиака беше здраво, а по цялата кола не личаха никакви следи от удар.
— Да, колата на господин Фишър — каза Буров. — Всъщност предполагам, че той изобщо не е катастрофирал. Поне не с тази кола. — Буров потупа волана. — Хубава машина.
Лиза застана до Холис.
— Мръсник! — каза тя.
Буров не
— Седалките са от истинска кожа, има и еъркъндишън. Всички ли карате такива коли у вас? — обърна се той към Холис.
Холис погледна ниската лъскава кола, чийто двигател меко бръмчеше на самотния път сред руската борова гора, и униформения офицер от КГБ зад волана.
Буров разбра, че няма да получи отговор, и продължи.
— Отивам малко да покарам. Бих ви поканил да дойдете с мен и да ми покажете някои неща, но ще напускам пределите на лагера. Искам да изляза на магистралата за Минск и да видя дали наистина може да вдигне 140 мили в час. За съжаление мога да я изкарвам само нощем — добави Буров, — когато наоколо няма чужденци. Някой може да я види и да събере две и две, както казвате вие.
— Надявам се, че ще се пребиете с нея — каза Лиза.
— Това не би било добре — погледна я Буров. — Моето присъствие е най-големият късмет, който е имал този лагер. Ако аз си отида — кой знае? — Той отново погледна към Холис.
— Предполагам, че отивате да посетите генерал Остин. Или сте тръгнали да берете гъби?
— Генерал Остин — отвърна Холис. — Ще ни закарате ли?
— Опасявам се, че ако ви пусна да влезете в тази кола — разсмя се Буров, — съблазънта да направите някоя глупост ще бъде твърде голяма. Както открих, вие с госпожица Роудс имате доста неуравновесени характери. — Буров вдигна дясната си ръка и им показа автоматичния си пистолет. — Така че ще се наложи да повървите пеша. Добре е за сърцето. Приятна вечер. — Холис включи на скорост и даде газ. Понтиакът избръмча, подскочи и спря. Буров запали отново и успя да потегли с леко свистене на гумите. Холис се загледа в стоповете му, които се отдалечаваха към главния вход. Под осветения номер на бронята на колата имаше надпис: „Военнопленниците и безследно изчезналите не са забравени!“
— Все пак се надявам, че ще се пребие — каза Лиза и се обърна към Холис. — Отвратително е. Да кара колата на човека, когото е убил. Той е луд.
— Това ли е колата на американското момче, загинало при катастрофата? Фишър? — попита Пул.
— Да.
— Четохме за случая в американската преса. А Ландис ни каза, че знаете за Додсън от Фишър. Срещнали ли са се? Фишър успял ли е да влезе във връзка с посолството?
— Не мога да говоря за това сега — каза Холис.
Пул кимна и попита:
— Къде точно се намираме?
— Къде мислите, че се намирате? — погледна го Холис.
— На няколко километра на север от Бородинското поле — отговори Пул.
Холис кимна.
— Разбрахме го по време на полета, с който ни докараха от Ханой — беше ясно, че кацнахме в континентална Русия. Потвърдихме го и по наблюдения на слънцето и звездите. Климатът също е по-скоро характерен за Средна Русия, а не за Сибир. Но най-важният показател са всички тези самолети, които се снишават в югоизточна посока. С годините трафикът се увеличава. Решихме, че вероятно отиват към Москва.
— А как отгатнахме, че сте близо до Бородино?
— По топовната стрелба — отговори
Холис отново кимна. Всъщност предишната година той бе присъствал лично на церемонията.
— Е — каза Пул, — предполагам, че въпросът всъщност е: Стигнал ли е Додсън до посолството?
— Да, това е въпросът — отговори Холис.
Продължиха да вървят. Когато минаваха пред масивната сграда на щаба, Пул попита:
— Прекарахте известно време в задните стаи, нали?
— Според руските стандарти не твърде много — отговори Холис.
— Почти всички тук са минали през камерите. Но Буров има по-изтънчени методи за наказание. Хвърлянето на инструкторите в килиите понижава продуктивността им, затова затваря там руските ни жени и приятелки, когато някой наруши правилата. Сега повечето от нас имат жени и деца — заложници на съдбата, — така че в известен смисъл ни стана по-трудно да действаме.
Пътят зави и се спусна надолу зад завоя и Холис осъзна, че внезапно е станало по-тъмно. Вдигна поглед към небето, но видя само тъмнина.
— Маскировъчната мрежа — обясни Пул.
Холис се сети, че това е районът с маскировъчно покритие, който бе забелязал от вертолета.
— Сам, погледни! — извика Лиза.
Пред тях Холис видя слаби лампи, окачени на електрическите стълбове. Когато приближиха, той съзря павиран паркинг с бели маркировъчни линии. Зад паркинга се виждаше редица от десетина тъмни витрини на магазини, които много наподобяваха на търговски център в крайните квартали на голям град. Най-големият магазин в редицата беше обширен „7-илевън“ 3 с отличителните бели, зелени и червени цветове на рекламата.
3
Широко разпространена верига американски супермаркети — Б.пр.
— Виж, това е магазинът, който търсехме по пътя за Можайск.
— Невероятно — каза Лиза, загледана в него.
Тя тръгна през слабо осветения паркинг към редицата магазини от червени тухли. Холис и Пул я последваха.
Вляво имаше обществена пералня на самообслужване, банков клон на Северноамериканската банка, магазин за алкохолни напитки, „Суинис Ликърс“, бръснарница с име „Мейн Ивент“ и козметичен салон „Тресис“. Вдясно се намираха магазинът за домашни потреби на Кругър, канцеларски магазин, магазин за цигари, аптека, имаше и книжарница с видео и аудиокасети, а в края на редицата се виждаше закусвалнята „Дънкин Донътс“.
— Всичко това законно ли е? — попита Холис.
— Не. Но се опитваме да докараме представителство на туристическата фирма, работеща с „Америкън Експрес“.
Холис подмина закусвалнята и надникна през витрината на книжарницата.
— Макар и в различна степен, всички тези магазини са тренировъчни площадки — каза Пул. — Пазарува се с лагерните талони, с изключение на книжарницата. Там всичко се взима само под наем. Тя е нещо като аудио и видео библиотека, но е оформена като нормална книжарница с цел обучение. Получаваме широк спектър публикации, книги, видеокасети, както и някои прилични аудиокасети и плочи.