Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Искате да кажете, че бихте желали да видите как ще си взема думите назад — каза Холис.

— Точно така — рязко отговори Пул.

— Е, може би това ще стане — Холис се изправи.

Лиза също стана и се обърна към Остин и Пул.

— Аз… Мисля, че от всичко видяно и чуто мога да кажа, че сте направили най-доброто, което сте могли.

— Не, знаем, че не е така — генерал Остин също се изправи. — И приятелят ви го знае. — Той погледна Холис и продължи: — Поражението във Виетнам, Уотъргейт, иранските контри, срамният епизод

със заложниците в Иран, Ливан и така нататък. Ние сме далечни свидетели на двадесет години нещастия и унижения, сполетели Америка. Но не сме ги използвали като оправдание за срамното си и безволево поведение.

— Вие не сте длъжни да се оправдавате пред мен или когото и да било другиго — каза Холис. — Длъжни сте да отговаряте само пред надлежно съставена съдебна комисия, ако някога стигнете до вкъщи.

Остин се беше замислил и Холис се запита дали изобщо го е чул.

— Вкъщи — каза Остин. — Знаете ли, всички гледахме по видеото как военнопленниците от Виетнам се завърнаха вкъщи. Видяхме хора, които познавахме. Някои от нас дори видяха съпругите и близките си, които искрено споделяха радостта на другите семейства, с които се бяха запознали в общата мъка. — Остин изгледа последователно Холис и Лиза. — Мисля, че руснаците не можеха да ни измислят по-жестоко мъчение от това да ни покажат тези филми.

Лиза се обърна и бързо излезе от стаята. Холис тръгна към вратата.

— Прочетохме и за постоянните усилия за откриване на местонахождението на военнопленниците, полагани главно от частни организации и отделни семейства, а не от правителството ни, както бих искал да бъде — каза Пул. — Знаете ли колко депресиращо е това за нас? И защо не се е намерил дори един достатъчно умен човек, който да стигне до някои умозаключения? Самонасочващи се ракети срещу американски пилоти. Господи, та руснаците и северновиетнамците бяха съюзници! Толкова много акъл ли е нужен, за да се досети човек? Защо никой не се е сетил, че може да сме тук? В Русия? — Пул се вгледа в лицето на Холис. — Или може би са се досетили? Нима Вашингтон толкова се опасява от възможните последици, че го е страх да направи нещо? Така ли е, полковник?

— Не мога да отговоря на тези въпроси — каза Холис и добави: — Но имате личната ми дума, че ще направя всичко възможно, за да ви заведа у дома. Лека нощ, генерале. Капитане. — Холис взе фенера и излезе.

Намери Лиза отвън и видя, че е плакала. Хвана я под ръка и тръгнаха надолу по тъмната, застлана с трупи пътека. Стигнаха до главния път и завиха надясно, обратно към къщата си.

— Беше жесток — каза тя, след като се овладя.

— Знам.

— Но защо… Как можеш да бъдеш толкова суров към хора, които са страдали толкова много?

— Не одобрявам онова, което са направили.

— Не те разбирам, не разбирам принципите ти, нито…

— Не е и необходимо. Това е моят свят, не твоят.

— По дяволите! Твоят свят ме забърка във всичко това!

— Не. КГБ те въвлече

в това. Има много злини, които трябва да бъдат поправени тук, Лиза — добави той. — Аз не съм съдия и не мога да издавам присъди, но по дяволите, аз съм свидетел. Разбирам какво виждам и знам, че не съм един от тези престъпници. Моля те да го запомниш.

Тя го погледна и осъзна, че е много разстроен от тази среща.

— Видя се на тяхно място, нали? — попита тя. — Някога те са били твои другари. Не им се сърдиш и не ги презираш. Съжаляваш ги и чувството ти е толкова силно, че не можеш да го овладееш. Така ли е?

— Да, така е — кимна той. Прегърна я през раменете. — Не мога да им дам надежда, Лиза. Това ще е много по-жестоко от всичко друго, което мога да им кажа. Те го разбират.

Тя се притисна по-плътно до него.

— Ърни Симс е мъртъв и погребан, Сам. Сега трябва да намериш мир и спокойствие.

35.

Утрото на празника на Вси светии обещаваше денят да бъде студен и мразовит. Холис стана от леглото и отиде в банята — панелна кутийка, използвана обикновено при строежа на блокове, — която бе прикачена към къщата им на стената до спалнята. Водата от чешмата беше хладка и той предположи, че газовият бойлер отново се е развалил.

Лиза стана и си сложи дебело подплатен пеньоар върху нощницата. Влезе в дневната и разпали огъня, след това отиде в малката кухня и приготви кафе в електрическата кафеварка.

Холис се избръсна, взе си душ и обу един от четирите анцуга, които му бяха дали. Присъедини се към Лиза в кухнята и те отнесоха чашите си с кафе в дневната, където седнаха пред огъня.

— Утре е твой ред да приготвяш огъня и кафето — каза Лиза.

— Знам.

— Добре ли спа?

— Предполагам, че да.

— Притеснява ли те, че спим заедно, без да правим секс? — попита тя.

— Не, но краката ти са студени.

— Не можем ли да си намерим печка с дърва?

— Не мисля да оставаме тук дълго.

— Това е добре.

— Мисля си — каза тя, — че колкото и примитивно да е това жилище, то е като палат в сравнение със селската изба. Имаме си електрическа кафеварка, тостер, котлон, хладилник, водопровод в къщата, топла вода…

— Хладка вода.

— Пак ли?

— По-късно ще видя какво му е станало.

— Хубаво е да има мъж в къщата.

— За да поправя всичко.

— Съжалявам за секса.

— Аз също. Но за да бъда напълно откровен, трябва да призная, че и на мен не ми се иска твърде много. Мисля, че това място потиска либидото ми.

— Сериозно ли говориш? — загрижено го погледна Лиза.

— Да. Просто вече не чувствам желание.

— Сигурен ли си? — тя остави чашата си на ниската масичка.

— Напълно сигурен.

— Не… не можем да допуснем да ни причинят и това — каза тя, след като се замисли за момент.

— Няма нищо.