Суперкомандос
Шрифт:
— Значи приемат криогенното замразяване на хора, но се бунтуват срещу дигиталното човешко прехвърляне? Интересно. — Хвърлих замислен поглед назад, към светещите плакати. — Каква е тази Резолюция 653?
— Безпрецедентен съдебен процес, който се води в момента от Съда на ООН — отговори троснато Ортега. — Общественият обвинител на Бей Сити иска да призове за свидетелка по друго дело една католичка, която в момента е на склад. Показанията й могат да бъдат решаващи. Ватикана твърди, че тя вече е мъртва и се намира в Божиите ръце. Наричат опита за призоваването й богохулство.
— Ясно. Няма съмнение на чия страна сте.
Тя спря и се обърна към мен.
— Ковач, мразя тия проклети изроди. Те са ни тормозили почти две хиляди и петстотин години. Носят вината за повече страдания, от
Оказа се, че ще ме возят с поовехтял, но несъмнено елегантен „Локхийд-Митома“, оцветен вероятно в характерните шарки на полицията. Летял съм с такива машини на Шария, но там бяха покрити отвсякъде със сивкавочерен противорадарен слой. В сравнение с тях този изглеждаше ослепително пъстър със своите бели и червени райета. В кабината седеше неподвижно пилот с огледални очила като на всички останали от групата на Ортега. Люкът към вътрешността на машината вече беше отворен. Щом се качихме, Ортега удари с юмрук по стената и турбините се завъртяха с тихо свистене.
Помогнах на единия от мохиканите да затвори люка, стегнах мускули срещу тласъка на излитащата машина и се настаних на кресло до един от илюминаторите. Докато се издигахме по спирала, аз изпънах шия, за да видя тълпата долу. На височина около сто метра машината изравни и леко отпусна нос. Облегнах се назад и видях, че Ортега ме гледа.
— Все тъй любопитен, а? — подхвърли тя.
— Чувствам се като турист. Ще ми отговорите ли на един въпрос?
— Стига да мога.
— Ако онези долу не използват противозачатъчни средства, трябва да са ужасно много, нали? А напоследък Земята не е кой знае колко активна, тъй че… Защо властта не е в техни ръце?
Ортега и нейните хора се спогледаха с неприятни усмивки.
— Складирането — каза мохиканът отляво.
Плеснах се по врата, после се зачудих дали жестът е разпространен и тук. В края на краищата тилът е стандартното място за монтиране на мозъчна приставка, но дребните обичаи и жестове невинаги са логични.
— Складирането. Разбира се. — Огледах лицата им. — Няма ли изключение за тях?
— Не.
Кой знае защо, този кратък разговор сякаш ни сближи. Те се отпуснаха. Същият мохикан поясни:
— Десет години или три месеца, за тях е все същото. Смъртна присъда. Те никога не излизат. Весело, а?
Кимнах.
— Чиста работа. А какво става с телата?
Човекът срещу мен небрежно махна с ръка.
— Продават ги или ги разглобяват за трансплантации. Зависи от роднините.
Извърнах глава и се загледах през прозореца.
— Нещо смущава ли ви, Ковач?
Погледнах Ортега и разтеглих устни в нова усмивка. Май започвах да се справям доста добре.
— Не, не. Просто си мислех. Имам чувството, че съм попаднал на чужда планета.
Всички избухнаха в смях.
Слънчев дом
2 октомври
„Такеши-сан,
Когато получите това писмо, без съмнение ще бъдете малко объркан. Най-искрено се извинявам за това, но ме увериха, че обучението в Емисарския корпус ще ви помогне да се справите с положението. Също така ви уверявам, че не бих ви подлагал на всичко това, ако не се намирах в отчаяно положение.
Името ми е Лорънс Банкрофт. Понеже идвате от колониите, това име може би не ви говори нищо. Достатъчно е да кажа, че съм богат и влиятелен на Земята, и в резултат имам много врагове. Преди шест седмици бях убит — деяние, което полицията по някакви свои съображения реши да сметне за самоубийство. Тъй като в крайна сметка убийците се провалиха, мога само да предполагам, че ще опитат отново, и при подобно отношение на полицията може и да успеят.
Несъмнено вие ще се запитате какво общо има това с вас и защо ви измъкваме от хранилището на цели сто осемдесет и шест светлинни години, за да
Условията, при които бяхте освободен, са следните:
Нает сте да работите за мен в течение на шест седмици, като в края на този срок имам правото да го удължа, ако се наложи допълнителна работа. През това време ще поема всички разходи в рамките на разумното, свързани с вашето разследване. Освен това ще поема разноските за наема на носител през посочения период. В случай, че приключите разследването успешно, остатъкът от присъдата ви в Канагава — сто и седемнайсет години и четири месеца — ще отпадне и вие ще бъдете прехвърлен на Харлановия свят за незабавно освобождаване в носител по ваш избор. Като допълнителен вариант предлагам да изплатя ипотеката на сегашния ви носител тук, на Земята, при което ще можете да станете натурализиран гражданин на ООН. И в двата случая ще получите сума, еквивалентна на сто хиляди ООН долара.
Смятам тези условия за щедри, но бих добавил, че с мен шега не бива. Ако разследването се провали и бъда убит, или ако се опитате по какъвто и да било начин да избягате или да нарушите условията на договора, наемът на носителя ще бъде прекъснат незабавно и вие ще бъдете върнат на склад, за да изтърпите присъдата си тук, на Земята. Към тази присъда могат да бъдат прибавени и допълнителни наказания за евентуални ваши нарушения на закона. Ако от самото начало решите да не приемете договора, пак ще ви върнат на склад, макар че в такъв случай не поемам отговорност за обратното ви препращане до Харлановия свят.
Надявам се да приемете предложената уговорка като изгодна възможност и да се съгласите да работите за мен. В очакване на това, изпращам шофьор да ви вземе от складовото заведение. Казва се Къртис и е един от най-верните ми служители. Той ще ви посрещне в залата за освобождаване.
Очаквам да се срещнем в Слънчевия дом.
3.
Слънчевият дом заслужаваше името си. От Бей Сити летяхме около половин час на юг над крайбрежието, докато промяната в тона на двигателя ми подсказа, че наближаваме целта. Слънцето слизаше към морето и лъчите му, проникващи през илюминаторите отдясно, вече се обагряха в мек златист цвят. Когато започнахме да се спускаме, аз надникнах навън и видях как вълните долу се превръщат в разтопена мед, а въздухът над нас — в чист кехлибар. Сякаш кацахме в буркан с пчелен мед.
Машината се наклони настрани и направи широк вираж, което ми даде възможност да огледам имението на Банкрофт. То разстилаше край морето грижливо поддържани зелени ливади и бели алеи, обкръжаващи грамадна къща с керемиден покрив, където спокойно можеше да се настани малка армия. Стените бяха бели, покривът кораловочервен, а ако имаше армия, засега не виждах и следа от нея. Инсталираните системи за безопасност също бяха незабележими. Когато слязохме по-ниско, различих в единия край на терена леко трептене на въздуха над силова ограда. Беше толкова слабо, че не разваляше гледката откъм къщата. Много мило.
На десетина метра височина пилотът включи спирачките рязко — според мен дори твърде рязко. Машината се разтърси от край до край и кацнахме сред облак от изтръгнати чимове и буци пръст.
Хвърлих на Ортега укоризнен поглед, но тя се престори, че не забелязва. Отвори люка и излезе. След малко и аз я последвах на обезобразената ливада. Побутвайки с крак разхвърляните чимове, извиках през воя на турбините:
— Защо беше всичко това? Толкова ли ви е яд на Банкрофт, че не иска да повярва в собственото си самоубийство?