Тай-пан

Клавел Джеймс

— Само търговска отстъпка.

Настъпи мълчание.

— Джин-куа хитър мъж. Той няма да иска търговска отстъпка — замисли се тя. — Каква отстъпка. Питам аз, ако на място на Джин-куа! Всичко на кое съгласен. Всичко!

— Какво би поискала?

Тя впери поглед в пламъците. Питаше се какво ли би казал Струан, ако знаеше, че тя е внучка на Джин-куа — втора дъщеря на най-големия му син от петата му жена. Питаше се също защо бяха забранили да казва на Струан под страх името й да бъде завинаги заличено от семейните архиви. „Странно“ — каза си тя и потръпна при мисълта да бъде изгонена от семейството, тъй като това означаваше да изгонят

не само нея, но и децата й, и техните деца, и всички следващи, а това ги лишаваше от тяхната закрила и съдействие — гранитен стълб на китайското общество. Вечен стълб. Единствената и истинска ценност, чиято сигурност и полза бе изпитана и доказана от цивилизацията, живяла пет хиляди години. Семейството!

Почуди се защо всъщност я бяха дали на Струан.

„Втора дъщеря на пета жена — беше казал баща й на петнайсетия й рожден ден. — Моят изтъкнат баща е решил да ти окаже голяма чест и да те даде на варварина тай-пан.“

Това я бе ужасило. Никога не бе виждала варварин и вярваше, че те всички са мръсни и отвратителни канибали. Бе плакала и молила за милост, а после тайно й показаха Струан в компанията на Джин-куа. Огромният му ръст я изплаши, но скоро разбра, че той не е маймуна. Въпреки това продължи да умолява да я омъжат за китаец.

Но баща й остана непреклонен и я лиши от избор. „Подчини се или напусни къщата и бъди прокълната завинаги.“

Така тя бе отишла в къщата на Струан в Макао с наставления да го забавлява. Да научи езика на варварите. И да запознае Струан с някои китайски обичаи, без той да разбере това.

Веднъж в годината Джин-куа и баща й изпращаха при нея човек който да узнае как се справя тя и да занесе новини от семейството.

„Много странно наистина — мислеше си Мей-мей. — Едно е ясно не са ме изпратили да шпионирам, а да бъда наложница на Струан. Очевидно нито баща ми, нито дядо ми не биха сторили подобно нещо с кръвен роднина без сериозно основание. Нима не бях любимата внучка на дядо ми?“

— Толко много сребро — каза тя, без да отговори на въпроса му.

— Това страхотно голяма съблазън. Огромна! Всичко накуп, само веднъж риск, атака или кражба, а после — двайсет, четирийсет поколения спокойствие.

„Колко глупава бях, че се страхувах от тай-пана. Той прилича на всеки друг мъж и е мой господар. Велик мъж. Освен това скоро ще ме направи тай-тай. Не след дълго. Много скоро ще получа авторитет.“

Тя се поклони до земята.

— Чест за мене, че доверяваш мене. Винаги ще благославям твой джос, тай-пан. Правиш огромна чест и даваш толко много авторитет. Защото всеки гледа как да открадне, а не да даде. Всеки!

— Как би постъпила ти на мое място?

— Пратя А Гип при хопо — каза тя, без да мисли, и започна да бърка отново в тенджерата. — За четирийсе процента гаранция той пренебрегне император. Позволи на тебе да останеш, ако искаш тайно, докато гемия дойде. Кога сигурен, че това точно тая гемия, той тебе остави качиш тайно и пресрещне надолу по река. Пререже гърло. А после измами мен, вземе мой дял и направи своя жена. Мръсно говно! Дори за цял чай на Китай не искам тая развратна свиня. Той знае мръсни трикове. Знаеш, че той почти импотентен?

— Какво? — попита Струан разсеяно.

— Всички знаят — продължи тя, като опита ястието с изискан жест и добави соев сос. — На него трябва две момичета едновременно. Едно трябва играе с него, когато друго работи. После той много малък и слага разни огромни неща отгоре. Освен

това той обича да спи с малки деца.

— Престани да говориш тези безсмислици!

— Какво значи „безсмислици“?

— Глупости.

— Не, това не глупости. Всеки знае. — Тя кимна красиво с глава и перото в косата й затанцува. — Аз съвсем не разбирам тебе, тай-пан. Ти шокираш, кога аз говоря за обикновени работи. Много хора използват такива неща да подобрят любов. Много важно е да подобри, ако може. Яде добри храни, използва добри лекарства. Ако ти малък, айейа, не зле да подобриш твой джос и да дадеш на момиче повече удоволствие. Но не като мръсна свиня! Той прави това и просто боли.

— Няма ли да спреш, жено?

Тя престана да бърка яденето и го погледна. На лицето й се изписа лека гримаса.

— Всички ли европейци като теб, тай-пан? Не обичат да говорят открито за нещо между мъж и жена, айейа?

— Някои неща не се обсъждат и точка по въпроса!

Тя поклати глава:

— Това неправилно. Добре е да обсъждат. Как иначе човек подобри? Мъж е мъж, а жена е жена. Ти не шокиран от храна! Защо толко див, а? Секс е храна, нищо лошо. — Очите й се свиха закачливо и го огледаха от главата до петите. — Всички ли господари могат да друсат като теб, айейа?

— Всички ли китайски момичета са като теб?

— Да — отговори тя спокойно. — Повече като мене, но мисля — не толко добри. — Тя се засмя. — Мисля, че ти много специален. Аз също специална.

— И скромна.

— По дяволите, скромна! Аз честна, тай-пан. Китайци честни. За какво аз да не оценява себе? И тебе. Аз наслаждавам на тебе, ти харесваш мене. Глупаво е да преструваме.

Тя надзърна в тенджерата, извади малко месо с пръчица и го вкуси. После свали яденето от огъня и го сложи близо до пламъците, за да остане топло. Отвори вратата и пошепна нещо на А Гип, която се затътри навън. Мей-мей се върна при огъня.

— Къде отиде тя?

— Да намери нас място да крием.

— Аз ще намеря.

— Тя направи това по-добре. Първо ние ядем, после решаваме за Брок.

— Какво да решаваме?

— Той не позволи на тебе да скриеш лесно и да останеш тук, айейа?

— Вече съм решил какво да правя с него. — Лицето на Струан се стопи в широка усмивка. — Ти си много, много специална, Мей-мей.

— Достатъчно специална да направиш мене тай-тай? Твоя върховна дама, по твой обичай?

— Ще реша този въпрос, след като изпълня три неща.

— Какви три неща?

— Първото е да закараме среброто до „Чайна клауд“.

— Друго?

— Да осигурим безопасността на Хонконг.

— А последно?

— Не съм сигурен. Потърпи и ще узнаеш.

— Аз помогна тебе в първи две. Последно не знам. Аз китайка. Китайци много търпеливи. Но аз също жена.

— Да — съгласи се той, след като помълча малко.

Осма глава

Струан беше на долния етаж в кабинета си и пишеше послание до Роб. Беше почти два часът. Навън търговците със своите чиновници, кулитата и слугите изнасяха вещите от фабриките и ги товареха в гемии. Хопото бе отменил заповедта за незабавно освобождаване на всички слуги. На тях и на кулитата разрешиха да останат до часа на маймуната — три часа — времето, когато трябваше да се опразни Селцето. На площада все още дежуряха знаменосци, не допускаха никого до американската фабрика.