Текила и синьо дайкири
Шрифт:
Един пеликан кацна на кея и се втренчи към тях над торбата под клюна си.
— Знам само, че вашият човек е убил с харпун онзи мъж от Вашингтон — изстреля Делия в отговор.
— Сериозно? — отвърна Стив. — Знаеш ли какво би казал на това един добър адвокат?
Делия се разсмя, без да се усмихне.
— Ти откъде би могъл да знаеш?
— Един добър адвокат би казал, че ти си имала много по-основателна причина да убиеш Бен Стъбс, отколкото Грифин. Сложи си го в буйабеса.
— Стив, млъкни —
— Ако аз бях тръгнала да убивам някого, щеше да е Грифин, а не онзи мухльо от правителството — отвърна Делия. — Грифин иска да унищожи рифа и да замърси крайбрежието. Казиното му ще краде парите, с които преживяват отрудените хора.
— Напълно легално е. Грифин си е бил извадил разрешения и лицензи.
— Лиценз да краде!
— Била си на яхтата на Грифин, преди да отплава от кея онзи ден — настоя Виктория.
— Гости ме с евтино шампанско и подгизнали ордьоври. После се опита да ме подкупи с работа в хотела си. Сто хиляди на година, без да си мръдна пръста, стига да си мълча. Казах на Грифин какво може да направи с работата си и слязох от яхтата.
— Къде отиде?
— Питаш дали имам алиби? — лукаво се усмихна Делия. — Любовникът ми ме чакаше у дома. Доставяхме си взаимно удоволствие през целия ден. Посред нощ изядохме петдесет стриди и изпихме две кани със сангрия, после се любихме до зазоряване.
— Явно няма предвид мен — обърна се Стив към Виктория, — така че ще трябва да разпитаме и него.
— Ще ни трябва име и адрес — каза Виктория на Делия, — за да го разпитаме.
— Стига да не е прекалено изтощен — добави Стив.
— Той е най-страхотният любовник, когото познавам! — Делия си повя с ръка. — Понякога губя съзнание от екстаз.
— Сигурно слага дрога в сангрията ти.
Виктория хвърли пронизителен поглед към съдружника си и каза:
— Делия, познаваш ли някого, който би убил Бен Стъбс и би опитал да го припише на Хал Грифин?
— Не.
Виктория плъзна един от позивите по масата:
— Виждала ли си го някога?
— Разбира се. Брошурата на „Кийс на крак“ против Океания. Аз съм я писала.
— Имаш ли представа кой може да е хвърлил тези брошури по моста на канала Спениш Харбър?
— Никой от приятелите ми. Би било чисто замърсяване.
— Ами някой на мотор, който ме избута снощи от шосето?
Делия повдигна рамене, изглеждаше озадачена.
— Племенникът ми беше с мен. Можеше да умре.
— Боби? — каза Делия. — Ако беше наполовина толкова човечен, колкото него, Соломон, Щеше да си светец. Светец. Никой от познатите ми не би застрашил Боби. Нито теб, въпреки че си пълен скапаняк.
Виктория изгледа изпитателно Делия Бустаманте и веднага стигна до две заключения. Първо: явно казваше истината. И второ: все още беше
Как успява да въздейства така на жените?
— Здравей, любов моя! — мъж излезе през кухненската врата на плажа. Изглежда познат, помисли си Виктория и британският акцент го потвърди.
Клайв Фоулс.
Пилотът, капитанът на яхта и учителят по гмуркане на чичо Гриф. Фоулс беше облечен със синя риза с къси ръкави и еполети и шорти за сафари. Светлата му кожа, която вероятно никога не се сдобиваше с истински тен, беше яркорозова.
— Брей да му се не види! Това са адвокатчетата. Добре ли си, Соломон? Говориха за теб по радиото.
— Нищо ми няма, Фоулс.
Делия скочи от масата и се увеси на врата на по-хапващия стриди британец, притисна цици към гръдния му кош и го целуна по устата, малко по-дълго от необходимото, като мъркаше като котка. Виктория реши, че нарочно го прави пред Стив.
— Госпожице Лорд, виждам, че сте се запознали с моята кукла — каза Фоулс. — Знам, че с господин Соломон се познават отдавна — каза го с усмивка, без грам злоба.
— Господин Фоулс — отвърна Виктория, — бихме желали да минем при вас утре и да ви разпитаме.
— Утре ще оборудвам новата яхта на мистър Джи. Ама вдругиден може.
Делия още не го пускаше, като леопард антилопа.
— Ще ни извините ли — измърка тя, — трябва да сготвя нещо много специално за моя мъж.
— Изчакай секунда, преди да сипеш масло в тигана — спря ги Стив. — Фоулс, Грифин знае ли за любовта ти към кубинската кухня?
— За Делия ли? — Фоулс вдигна рамене. — Не питам мистър Джи кого клати, нито той мен.
— Гадината пита — намеси се Делия — дали не съм те накарала да натопиш Грифин за убийството?
Англичанинът се задави от смях.
— Добра си в леглото, скъпа, но никоя не е чак толкова добра — обърна се към Стив, очите му бяха престанали да се смеят. — За идиот ли ме взимаш, Соломон? Мистър Джи е бил винаги добър към мен. Купи ми собствена яхта. Отнася се с уважение към мен.
Стив го прониза със соломоновия поглед. Придружен от мълчание, той беше предназначен да накара свидетеля да продължи да говори. Вместо това Фоулс отново се разсмя.
— Какво има, готин? Да не получи слънчев удар?
— Просто си мисля колко любопитен случай е Клайв Фоулс. В деня, когато се запознахме, предложи да ни водиш да се гмуркаме. Правиш преброяванена рибите всяка година. Водиш студенти на подводни обиколки. Обичаш рифа. Може би обичаш и Делия. Тя мрази Грифин, мрази това, което е намислил, и мога само да си представя какво ти шепне на възглавницата. Ти си нейното алиби, а тя — твоето. Все едно Вони да гарантира за Клайд. На това съдебните адвокати му викат „основателен алтернативен сценарий“. Знаеш ли какво значи това, Фоулс?