Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— Пинки, какво, по дяволите, правиш тук?
— Същото, което правя от години — отвърна Любер. — Помагам на приятелите си.
Лешоядът навън разпери крила и отлетя. Стив седна на един стол.
— Къде е Реджи Джоунс?
— Забрави за него. Той няма нищо за теб. Но аз имам. — Пинки се наведе през масата. — Имам име. Чери Конклън.
— Кой е той?
— Онази вечер е бил в „Алабама Джак“, напил се е като свиня и е хвърлял стотачки.
— И какво от това?
— Споменах ли, че краката му са
— Продължавай нататък.
— Разправял наляво-надясно за най-лесните десет хиляди, които бил изкарал в живота си. Да прекара някакво копеле със стар кадилак.
— Чери Конклън — промърмори под носа си Стив. Опита се да открие нещо в името, което да му навее някакъв спомен. Нищо не се получи.
— Освен ако родителите му не са били кретени, което не изключвам — допълни Любер. — Предполагам, че Чери е прякор.
— Нещо друго?
— Да. Хвалел се колко бързи били ръцете му.
— Бързи ръце? Не разбирам.
— Разправял, че ловял змии с голи ръце и ги продавал на развъдниците. Бил хванал цяло гнездо коралови змии миналата седмица в Краб Кий.
— Кучият му син! — Ако беше вярно, Конклън го беше избутал от моста и бе сложил змия в хотелската стая на Виктория. — Нещо друго? Опиши ми как изглежда?
— Трийсетинагодишен. С брада. Почернял. Защото работи навън, а не защото ходи на плаж. Не е постоянен клиент в „Алабама Джак“. По-скоро живее някъде на юг от Кийс.
— Откъде знаеш всичко това?
— Както и преди ти казах, смазвам колелата, хлапе.
— Кой е наел Конклън?
— Давам ти луната, ти искаш да ти сваля и звездите ли? Това е всичко, което знам.
Стив щеше да се обади на шериф Раск, да му даде информацията и да види какво щеше да излезе от нея.
— Пинки, защо ми казваш всичко това?
— Защото те помня като сополиво хлапе, преди да станеш сополив адвокат. И обичам стареца ти.
— Какво искаш в замяна?
— Ти как мислиш?
— Няма да оставя делото на баща ми. Ще му върна разрешителното.
Пинки въздъхна.
— Хърб смята, че си адски добър адвокат.
— Не, не смята.
— Може би не го казва. Но ти се възхищава. Проклетата ти упоритост вероятно му напомня за него самия. Проблемът е, че си прекалено вътре в това дело. Прекалено много чувства влагаш в него. — Пинки пусна една усмивка, от което бузите му се набръчкаха, а очичките му заприличаха на цепки. — Също както и в делото на Хал Грифин.
— Явно знаеш доста за човек, изгонен от всички съдилища в щата.
— Знам, че Грифин те е уволнил. И си го заслужил. Гледаш на делото през онази си работа и не виждаш по-далече от сина плейбой. Нищо не обърква така мозъчните клетки както една жена.
— Откъде знаеш? — Но тогава се сети: Имаше само един начин. — По дяволите, баща ми е говорил с теб!
—
— Иди питай баща ми — прозвуча сърдито. Чувстваше се объркан. Баща му снасяше информация за делото Грифин, Реджи Джоунс отказваше да го види, но викаше Любер да му подхвърли кокал. Какво, по дяволите, ставаше?
— Знам теорията ти — продължи Любер. — Синът се страхува, че богатият му стар баща ще загуби семейното имане, ако Океания потъне. Това е негативен мотив. Много ще ти е трудно да убедиш съдебните заседатели. Някой без криминално досие премахва човек, за да попречи на евентуално бъдещо събитие, което може да се случи, а може и да не си случи. Прекалено неопределено. Съдебните заседатели обичат доказателства, които могат да пипнат с ръце.
— Тогава кой според теб е убил Бен Стъбс?
— Де да знаех! Проследи ли зелената пътечка, както те посъветвах?
— Опитах. Все още не се знае откъде са дошли четирийсетте хиляди в хотелската стая на Стъбс.
— Ако питаш мен, малкия, който е дал на Стъбс сухото, е наел и Конклън да те бутне от моста и да накара гаджето ти да се разтрепери от страх. И който и да е този човек, мотивът му е положителен, не отрицателен.
— Някой, който ще изкара купища пари, ако Океания потъне — каза Стив.
— Точно за това говоря.
— Ако открия кой е наел Конклън, ще намеря кой е убил Стъбс.
— Обзалагам се.
— И не искаш нищо в замяна на тази информация?
Пинки се ухили и бутна стола си назад.
— Естествено, че искам, малкия. Когато му дойде времето, искам да постъпиш умно.
Кукла, просяк и пират
35
— Знаете ли колко пари ми коства лудият ви клиент! — избоботи Лечестър Робинсън. — Милиони!
— Смятате, че Хал Грифин е виновен — каза Виктория.
— Кой друг може да го е направил? Не ми пречи това, че Грифин е подкупил хартиения плъх Стъбс. Такива работи стават всеки ден. Но да го убие? Какво си е мислил, да се продъни вдън земя дано?
— Кой е казал нещо за подкупи? — Искаше да разбере какво точно знае.
— Така е по тези места — каза Робинсън. — Не можеш да се изпикаеш в Таверние, без да се чуе по тръбата в Маратон.
Виктория беше виждала Робинсън на записа от охранителните камери в дома на Грифин. Заедно с Делия Бустаманте, Клайв Фоулс и Грифин Джуниър, беше на борда на „Форс мажор“ преди да отплава за Кий Уест. Технически погледнато, това превръщаше Робинсън в заподозрян в убийството на Стъбс. Но също както и останалите, той беше заснет да напуска лодката преди тя да се отдели от дока.