Версия Пеликан
Шрифт:
Президентът замахна. Топката премина на два сантиметра от целта и той се намръщи.
— Нека да чакат. Дай да направим пресконференция в девет сутринта. Ще взема със себе си и Войлс, но няма да му дам да си отвори устата. Накарай го да стои зад мен. Ще съобщя някои подробности и ще отговоря на няколко въпроса. Телевизионните компании ще я предават на живо, нали така?
— Разбира се. Страхотна идея. Пускам я в действие.
— Покани ги да влязат.
Президентът свали ръкавиците си и ги захвърли в ъгъла. После внимателно облегна стика си на стената и нахлузи швейцарските мокасини. Както обикновено, от закуска насам се
Войлс и Гмински влязоха и той им кимна, но не се изправи, нито пък понечи да се ръкува. Двамата седнаха от отсрещната страна на бюрото, а Коул зае обичайното си място като страж, който едва се сдържа да не стреля. Президентът притисна с пръсти основата на носа си, сякаш напрежението на целия тоя ден му бе причинило главоболие.
— Какъв дълъг ден, господин президент — обади се Гмински, за да разчупи леда.
Войлс зяпаше през прозореца.
Коул кимна и президентът отвърна:
— Да, Боб. Много дълъг ден. И съм поканил някакви етиопци на вечеря, та нека да бъдем съвсем кратки. Да почнем с тебе, Боб. Кой ги е убил?
— Не знам, господин президент. Но ви уверявам, че ние нямаме нищо общо с тая работа.
— Сигурен ли си, Боб? — Тонът беше едва ли не умолителен.
Гмински вдигна дясната си ръка. Дланта беше насочена към бюрото.
— Заклевам се. Кълна се в гроба на майка си.
Коул кимна доволно, сякаш му вярваше и сякаш от неговото одобрение зависеше всичко.
Президентът се втренчи във Войлс, чиято набита фигура, все още загърната в широкия шлифер, изпълваше стола. Директорът дъвчеше лениво и се усмихваше безизразно.
— Готови ли са балистичната експертиза и резултатите от аутопсията?
— Тука са — заяви Войлс и отвори куфарчето си.
— Казвай направо. Ще ги прочета по-късно.
— Малък пистолет, вероятно калибър 22. Следите от изгаряне показват, че при Розенбърг и санитаря е стреляно от упор. По-трудно е да се каже за Фъргюсън, но разстоянието не е повече от трийсетина сантиметра. Не сме присъствали на стрелбата, нали разбирате? По три куршума във всяка глава. Два са извадили от черепа на Розенбърг, трети от възглавницата. Изглежда той и санитарят са спали. Едни и същи куршуми, един и същи пистолет и явно един и същи убиец. Заключението от аутопсията още се подготвя, но изненади не се очакват. Причините за смъртта са твърде очевидни.
— Някакви отпечатъци от пръсти?
— Никакви. Продължаваме да търсим, но работата е била изпипана. Изглежда, че е оставил само труповете и куршумите зад себе си.
— Как е влязъл в къщата?
— Видими следи няма. Фъргюсън е прегледал мястото, когато Розенбърг си е дошъл някъде към четири следобед. Обичайната процедура. Два часа по-късно е подал писмения си доклад и в него се казва, че е огледал две спални, една баня и три килера на горния етаж, както и всяка от стаите долу. И, естествено, не е забелязал нищо. Твърди, че е проверил всички врати и прозорци. В съответствие с изискванията на Розенбърг нашите хора са били отвън и по тяхна преценка обиколката на Фъргюсън в четири часа е траяла три до четири минути. Подозирам, че когато съдията се е върнал, а полицаят е правил проверката си, убиецът вече се е бил скрил вътре и е чакал.
— Защо? —
Зачервените очи на Войлс бяха впити в президента. Директорът на ФБР не обърна никакво внимание на оня екзекутор Коул.
— По всичко изглежда, че този човек е много талантлив. Убива член на Върховния съд — а може би и двама — и не оставя практически никакви следи. Професионален убиец, смея да твърдя. Влизането в къщата не би представлявало проблем за него. Да остане незабелязан при повърхностния оглед на Фъргюсън също. Сигурно умее да чака. Не би рискувал да влезе, когато в къщата има хора, а ченгетата са наоколо. Мисля, че се е промъкнал вътре някъде следобед и просто е чакал, вероятно в някой килер или стенен шкаф на горния етаж, а може би и на тавана. На пода под подвижната стълба открихме две парчета от настилката на тавана. Това показва, че скоро е бил използван.
— Всъщност няма никакво значение къде се е крил — заяви президентът. — Нали не са го хванали!
— Точно така. Той не ни позволяваше да проверяваме къщата му, както знаете.
— Знам само, че е мъртъв. Как стои въпросът с Дженсън?
— И той е мъртъв. Счупен врат, удушен с жълто найлоново въже, което може да се купи във всеки магазин за домашни потреби. Патолозите се съмняват, че смъртта е дошла от счупения врат. Почти са сигурни, че е причинена от въжето. Никакви отпечатъци. Никакви свидетели. „Монтроуз“ едва ли е място, за което някой ще гори от желание да дава показания, така че не очаквам да се появят. Смъртта е настъпила към дванайсет и половина през нощта. Между двете убийства има около два часа време.
Президентът си записа нещо.
— Кога е излязъл от дома си Дженсън?
— Не знам. Ние седим на паркинга, нали си спомняте? Проследихме го до вкъщи към шест часа, после наблюдавахме сградата седем часа, докато не разбрахме, че са го намерили удушен в някакво педерастко свърталище. Изпълнявахме неговите изисквания, естествено. Измъкнал се е с колата на негов приятел. Намерихме я на две преки от киното.
Коул пристъпи няколко крачки напред, стиснал ръце зад гърба си.
— Мислите ли, че убиецът е един и същи човек?
— Кой би могъл да каже, по дяволите! Телата още не са изстинали. Дайте ни малко време. В момента не разполагаме с почти никакви доказателства. Няма свидетели, няма отпечатъци, няма гафове, така че ще ни трябва повече време да съберем парченцата. Може и да е един и същи човек, не знам. Прекалено рано е.
— Е, сигурно интуицията ви подсказва нещо — вдигна вежди президентът.
Войлс спря за миг и погледна през прозореца.
— Би могъл да бъде и сам, но тогава сигурно е някой супермен. Най-вероятно са двама или трима, но независимо от това са разчитали на голяма помощ. Някой им е подал твърде много информация.
— Например?
— Например кога ходи на кино Дженсън, къде сяда, в колко часа пристига, сам ли се движи, среща ли се с някого там. Информация, с която ние очевидно не разполагахме. Вземете Розенбърг. Някой е знаел, че в къщичката му няма алармена инсталация, че нашите момчета седят отвън, че Фъргюсън пристига в десет вечерта и трябва да стои в задния двор, че…
— Вие сте знаели всичко това — прекъсна го президентът.
— Разбира се, че го знаехме. Но ви уверявам, че не сме го споделяли с никого. — Президентът хвърли бърз, заговорнически поглед към Коул, който замислено се почесваше по брадичката.