Вихър

Кол Алън

Но мина твърде много време, докато се пробудят старите умения на Венло, докато умът му очакваше отката да блъсне рамото му.

Шестстотин метра не са съществени при модерните оръжия. Но са фактор. Особено когато става въпрос за огнестрелно оръжие с конвенционален метателен експлозив, който да изблъска тежък куршум до целта. Затова траекторията на куршума на Венло, изстрелян от пушката за лов на динозаври, беше висока, пръстеновидна дъга, изложена на вятъра и студените и топли вълни.

Куршумът трябваше да уцели Стен в корема. Вместо това първа премина през тежкия

стол до него и после се разби. По-голямата част рикошира Бог знае къде. Но плътната му обшивка се блъсна директно в бронираното сако на Стен, в основата на една от здравите плочки, с които Килгър го беше покрил. Стен се претърколи от платформата. Противоударната възглавница се изду и за миг посланикът заприлича на плаваща играчка за баня. После, докато падаше към труповете, възглавницата спадна и пред него се изпречи някой с пушка с щик.

Неясно как, но пистолетът все още беше в ръката на Стен и той застреля мъжа, и затърси нова цел, после осъзна, че все още е жив и може да чуе превъзходното „Айо… Гуркали“, докато подкрепленията му пристигаха.

Снарядите на Синд направиха таванската стаичка на решето и запратиха Венло зашеметен назад. След миг той се окопити и се затътрузи към отворения капак, но не, някой щеше да го чака там, спокойно, предвидил си и това, протегни се надолу…

Ръката на Венло откри кордата, която задействаше двете димки, които беше закрепил от двете страни на капака. Той дръпна.

Изчакай… изчакай пушека… сега. През капака и навън.

— Мамка му, пропуснах го — изруга Синд, после погледът й се премести, докато от отвореният капак започна да се издига пушек.

— Посланикът е добре! Повтарям, посланикът е добре — излъчи комуникационната линия.

Да не би експлозиите да бяха подпалили пожар…

Не. Това беше прикритие, реши тя, като видя движение, изчезващо зад парапета. О, сладко нещо, помисли си.

— Ърл. Три бързи изстрела. В средата на онази стена. Един метър след олука. Сега!

Бам… Бам… Бам.

Древният камък на парапета се разтроши. Синд успя да види малката назъбена дупка през визьора си.

Ти, зад онази стена, какво ли си мислиш? Смяташ ли, че си достатъчно бърз — или че аз не съм достатъчно добра, — за да минеш през тази малка пукнатина?

Синд се прицели и стреля. Единственият й снаряд премина през пролуката и експлодира в далечната страна на парапета.

Да, ти. Толкова добра съм, че мога да прекарам снаряд през тази пролука, ако видя движение.

Сега, струва ми се, че ако бях достатъчно глупава, за да съм мъжът там, който си мисли, че хиляда и двеста метра и само един изход те правят неуязвим, бих се замислила за резервен изход.

— Ърл, наблюдавай пушека.

— Не е добре за него, разнася се.

Много добре. Какво имаме? Ти си там някъде, лежиш зад парапета. Изходът ти е блокиран от дупката, която Ърл проби, и знаеш, че мога да гледам през нея и да стрелям през нея.

На около дванадесет метра след шпионката на Ърл парапетът свършваше

с прозореца на спалнята. Значи лежиш някъде из тези дванадесет метра.

Първо навлизаме в зоната…

Тя запрати още един снаряд в перваза на прозореца и го разби. Да. Сега, ако лежах там, дали бих била по-близо до пукнатината или до спалнята? Бих застанала по-близо до пукнатината в очакване на някакво чудо, за да премина през двусантиметровата „пукнатина“. Разстояние до перваза на прозореца… така. Тя нагласи разстоянието.

Синд насочи визьора настрани, като премести мерника покрай предната фасада на парапета, но задържайки дулото насочено към разбития перваз на прозореца. Някъде там. Линейният ускорител изжужа. Готово.

Синд стреля.

Снарядът АМ2 прекоси хиляда и двеста метра, после на зададеното разстояние направи остър десен завой.

Венло се опитваше да измисли какво да прави по-нататък и лежеше неподвижно точно където Синд си представяше че е.

Снарядът го уцели в таза и се взриви.

Половината от тялото на Венло подскочи във въздуха, мина над парапета и падна върху покрива. После се плъзна, бавно, с разперени ръце, сякаш се опитваше да се задържи, покрай ръба на покрива и падна от двеста метра върху площада.

Времето, минало откакто Венло беше използвал димките, беше малко по-малко от две минути.

Милхауз стоеше сам върху платформата. Внезапно осъзна, че е все още жив. Беше единственият.

Там… там лежаха телата на родителите му.

Щеше да ги оплаче.

Но династията щеше да продължи.

Искра беше мъртъв.

Но Милхауз живееше.

Началото на това, което приличаше на блажена усмивка, докосна устните му.

Все още беше там, когато кукрито го преряза отзад и главата му подскочи, носена от кървав фонтан, излетя от платформата и нарисува червен полумесец върху плочките на площада.

Джемедар Лалдахадур Тапа отстъпи назад, докато безглавият труп се свличаше. Той прибра кукрито си в ножницата и кимна още веднъж, удовлетворен.

Гуркът беше присъствал в университета „Пушкан“.

Площадът на Каканите беше почти тих. Чуваха се само стенанията на ранените и ръмженето на двигателите на катастрофиралите лихтери.

Стен чу виковете и вайканията на тълпата, докато зашеметените охранители започнаха да разчистват площада. Няколко метра встрани лежеше тяло, което Стен разпозна като Искра.

Над главите им ясното небе беше изчезнало и буреносните облаци прииждаха. Толкова, помисли си Стен, за предсказанията за времето, вещиците и всичко останало.

Приближи се до тялото и го побутна с крак.

— Момъкът е напълно мъртъв.

— Така е.

— Е — каза Алекс, като се доближи до Стен. — Кралят е мъртъв и да живее кралят, нали тъй? Какво, по дяволите, ще правим сега?

Стен се замисли.

— Нямам ни най-малка представа — отвърна искрено.