Владетелката на замъка
Шрифт:
Можех с часове да седя в някоя от тези беседки и да съзерцавам морето. Южното крило на замъка представляваше грандиозна гледка: грамада от сив гранит, прилична на непристъпна крепост, кацнала на стръмната скала. Маунт Мелин сякаш хвърляше предизвикателство не само към морето, но и към целия свят.
Спуснахме се надолу по криволичещата пътека и тъкмо се изравнихме с една беседка, когато забелязахме, че вътре са се разположили двама души.
Алвиън възкликна, аз проследих погледа й и ги видях — седяха плътно един до друг. Линда Треслин
Пръв заговори Конън:
О, та това са дъщеря ми и гувернантката. Малка разходка, така ли, г-це Лий?
— Вечерта е толкова приятна — отвърнах аз и понечих да хвана Алвиън за ръката, но тя се отдръпна демонстративно.
— Мога ли да поседя малко с вас, татко?
— Нали се разхождаш с г-ца Лий? — рече той. — Не е редно да я изоставяш.
— Да вървим, Алвиън — предложих аз.
Конън се обърна към събеседницата си:
— Имахме голям късмет с госпожица Лий. Тя е… възхитителна!
— Наистина най-сетне се сдобихте с отлична гувернантка — каза лейди Треслин.
Почувствах се неловко, сякаш бях кон за продан й купувачите обсъждаха качествата ми: Сигурна бях, че Тремелин усеща смущението ми и се забавлява невероятно. Понякога си мислех, че той е доста противен човек.
— Време е да се прибираме — заявих с леден тон. — Искахме просто да глътнем малко чист въздух, преди да си легнем. Хайде, Алвиън! — казах аз, хванах я здраво за ръката и я задърпах по обратния път.
— Искам да остана — възпротиви се тя. — Искам да говоря с теб, татко.
— Виждаш, че съм зает. Друг път ще си говорим.
— Не, сега! Важно е!
— Не вярвам, че е толкова важно. Утре ще разговаряме.
— Не… не… сега! — истерично изкрещя Алвиън. Никога не се бе противопоставяла толкова открито на баща си.
— Виждам, че Алвиън е личност с характер — прошепна лейди Треслин.
— Г-ца Лий ще овладее ситуацията — хладно заяви Конън.
— Разбира се. Нали е съвършената гувернантка… — В тона на красавицата прозвуча явна подигравка. Така се вбесих, че сграбчих Алвиън за ръката и грубо я повлякох нагоре по пътеката.
Тя хлипаше и подсмърчаше, но не обели нито дума, докато не се прибрахме.
— Мразя я! Знаете ли, г-це Лий, тя иска да ми стане майка.
Не отвърнах нищо. Мислех, че е опасно, защото бе твърде вероятно някой да ни подслушва. Чак когато влязохме в стаята й и аз затворих вратата зад гърба си, казах:
— Забележката ти предизвика истинско изумление у мен, Алвиън. Как е възможно лейди Треслин
— Той скоро ще умре.
— Откъде си толкова сигурна?
— Всички казват, че това ще стане всеки момент.
Бях потресена от факта, че до ушите на детето са достигнали подобни отвратителни клюки, и реших да поговоря с г-жа Полгри по този въпрос. Слугите трябва да си държат устата затворена в присъствието на Алвиън. Кой ли го бе казал… Дейзи и Кити… или Джо Тапърти и жена му?
— Тя непрекъснато идва тук — продължаваше момичето. — Няма да й разреша да заеме мястото на мама. Няма да разреша на никого.
— Алвиън, не е прилично да изпадаш в истерия заради разни нелепи клюки! Няма повече да допусна да говориш подобни неща в мое присъствие! Това е срамно! Обиждаш баща си!
При тези думи тя потъна в дълбок размисъл. Колко много го обичаше! Бедната Алвиън! Жал ми беше за това самотно сираче!
Преди половин час, докато стоях в прекрасната градина и онази красавица ми се подиграваше, ми беше жал за самата мен. Казах си: „Не е честно. Защо един има всичко, а друг — нищо? Дали ще бъда красива в шифон и с диаманти? Може би не колкото лейди Треслин, но все пак ще изглеждам по-добре, отколкото със сивата памучна рокля и тюркоазената брошка, останала от баба ми.“
Сега забравих самосъжалението, защото сърцето ми се късаше заради Алвиън.
Сложих я в леглото и се прибрах в стаята си, обзета от печал. Продължавах да си мисля за Конън Тремелин и лейди Треслин, които седяха в беседката и си шепнеха. Дали са още там? За какво ли разговарят? Сигурно за любов! Двете с Алвиън явно ги прекъснахме в разгара на флирта. Бях възмутена от поведението на Конън. Как можеше да се впуска в авантюра с омъжена жена, дала обет за вярност на съпруга си?
Приближих се до прозореца — добре, че не гледаше към градината и морето. Подпрях лакти на перваза и дълбоко вдъхнах аромата на тази прелестна вечер. Слънцето бе залязло и мракът бързо се сгъстяваше. Потърсих с поглед прозореца, зад който ми се бе мярнал силуетът.
Съсредоточено се взирах в сините завеси. Не знаех точно какво очаквах да видя: лице или махаща ръка? Често се присмивах на приумиците си, но не и по здрач. По това време на деня бях готова да повярвам на всичко.
Внезапно завесите се размърдаха — в стаята имаше някой.
Тази вечер бях изпаднала в много особено разположение на духа. То вероятно се дължеше на срещата с Конън Тремелин и лейди Треслин в градинската беседка, но по онова време все още не бях наясно с чувствата си и не можех напълно да си обясня промяната в настроението си. Току-що ме бяха унижили и обидили и ето че пак бях готова да рискувам. Стаята на Алис се намираше в онази част от замъка, където нямах право да влизам. Ако ме хванеха, щях да изпадна в много неудобно положение, ала безразсъдството ми взе връх над здравия разум.