Вуду
Шрифт:
Нора остана до бюрото си, докато стъпките им заглъхнаха. Известно време тя не правеше нищо, само потропваше с химикал разсеяно по бюрото. Най-накрая вдигна телефона и се свърза с Кейтлин Кид.
— Нора Кели е — каза тя, когато репортерката вдигна. — Имам информация за вас. Да се срещнем тази вечер в полунощ на ъгъла на Индиан роуд и Западна 240-а.
— Двеста и четиридесета? — дойде отговорът. — Какво може да има толкова далече?
— Имам за вас една история — голямаистория.
24.
Д’Агоста
— Господи, и ти ли?
Агентът бързо започна да набира по него с дългите си бели пръсти.
— Намирам, че е изненадващо удобен.
— Какво ще правим с Нора? — попита Д’Агоста. — Очевидно е, че няма да се съобрази изобщо с това, което й каза.
— Знам. Тя е една много решителна млада дама.
— Не разбирам защо този тип — Фиъринг или не — преследва Нора. Имам предвид, след като веднъж избяга след убийството на Смитбак. Защо поема риска втори път?
— Очевидно Фиъринг е смятал да убие и двамата. Сигурен съм, че посланието е напълно преднамерено: ако се месиш в работите ни, ще убием не само теб, но и семейството ти. — Той се наведе към предната седалка. — Проктър? Двеста четиридесет и четвърта и Сто двадесет и седма улица, ако обичаш.
— Къде отиваме? — попита Д’Агоста. — Това е испанският Харлем.
— Отиваме да направим нещо за Нора.
Д’Агоста изсумтя.
— Започнахме да работим по доказателствата на Клайн.
— Ах — каза Пендъргаст. — И?
— Дишам му във врата — оказа се, че всички онези африкански глупости, които измъкнахме от офиса му, са предмети на йоруба от осемнайсети и деветнайсети век и струват цяло състояние. Помисли само: всичко това има връзка с една изчезнала религия, известна като Севи Лоа — непосредствен предшественик на вуду, която идва на островите със западноафриканските роби.
Пендъргаст не отговори. По лицето му бързо премина учудено изражение, преди престорената неутралност да се завърне.
— Това не е всичко. Комисарят проявява интерес към нашето разследване на онзи ненормалник. Иска да се срещне с мен този следобед.
— А!
— Какво искаш да кажеш с това „а“? Иззетото показва, че Клайн знае всичко за вуду — до степен да пръска милиони за произведения на вуду изкуството. Ето ти връзката!
Д’Агоста се облегна назад в седалката, силно раздразнен. Десет минути по-късно Ролсът зави по Ленъкс авеню и се спусна по 127-а към Ийст ривър. После спря пред малко магазинче с нарисувана на ръка табелка в цветовете на дъгата, увенчана от рисунка на широко отворено око и множество надписи.
На мръсния преден прозорец
Д’Агоста хвърли бегъл поглед към магазинчето.
— Шегуваш се, нали?
— След теб, скъпи ми Винсънт.
Д’Агоста излезе от колата, последван от Пендъргаст. Вратата към магазина се отвори със стенание на ръждясали панти и прозвънване на звънчета. Д’Агоста мигновено бе залят от натрапчивата миризма на пачули, сандалово дърво, билки и старо месо. Един древен афроамериканец вдигна очи зад тезгяха. След като съзря Пендъргаст в черния му костюм, лицето на мъжа внезапно се затвори като затръшната врата.
— Мога ли да ви помогна? — Равният тон и черният поглед изразяваха точно обратното.
— Вие ли сте мосю Равел, човекът, който се занимава с оби?
Мъжът не отговори.
— Аз съм Алойзиъс Пендъргаст, от рода Пендъргаст в Ню Орлиънс. Много се радвам да се запознаем. — Той пристъпи напред с протегната ръка, използвайки най-богатия си нюорлиънски акцент.
Мъжът погледна предложената ръка без да се помръдне.
— Пендъргаст, онзи от имението „Рошеноар“, на „Долфин“ стрийт — продължи агентът. Протегнатата му ръка не се сви. Д’Агоста бе изненадан колко бързо Пендъргаст е в състояние да приеме напълно нова индивидуалност. Този тук беше приветлив, ексцентричен нюорлиънски аристократ.
— Имението „Рошеноар“? — Проблясък на разпознаване светна в кървясалите очи на странния продавач. — Онова, което беше изгорено през 71-а?
Сега Пендъргаст се наведе напред и каза с нисък глас:
— Oi chusoi Dios aei enpiptousi.
Дълга тишина, след което Равел вдигна огромната си ръка. Пендъргаст я стисна в своята.
— Добре дошли.
— Това е мой колега, господин Д’Агоста.
Мъжът наведе глава.
— Останалите са измамници — каза Пендъргаст. — Крадци и мошеници. Ти обаче си нещо друго. Знам, че мога да ти вярвам напълно и да купя стоката ти.
Мъжът кимна в съгласие и не каза нищо, но Д’Агоста видя, че макар и неохотно, прие комплимента.
— Може ли? — Пендъргаст посочи с бялата си като слонова кост ръка към вътрешността на магазина.
— Гледайте, но не пипайте нищо.
— Naturellment 6 .
Когато Пендъргаст тръгна да обикаля с една от своите бавни походки, стиснал ръце на гърба си, като се взираше във всяко нещо, Д’Агоста огледа магазина. Беше натъпкан с висящи вързопи; шкафове от пода до тавана със стотици малки чекмедженца; контейнерчета с парфюми; ламаринени кутии и малки кутийки; рафтове със стъклени шишета, съдържащи билки, оцветена пръст, течности, криви корени и изсушени насекоми. Върху всичко имаше малки етикети, педантично написани на ръка на френски.
6
Естествено (фр.). — Бел.прев.