Вуду
Шрифт:
Рен погледна с жадни очи пакета.
— Какво си ми донесъл днес?
Пендъргаст го вдигна и му го подаде. Старецът разкъса нетърпеливо опаковките и отвътре се показаха три книги.
— Ранното издателство „Аркам Хауз“ — подсмръкна той. — Боя се, че никога не съм проявявал особен интерес към литературата, посветена на свръхестественото.
— Разгледай по-внимателно. Това са най-редките, най-търсените от колекционерите издания.
Рен разгледа книгите една след друга.
— Хм. Сигнален екземпляр на „Аутсайдер“ 11 , с пробната зелена суперобложка. „Винаги настъпва вечер“ 12 … — Той свали обложката, за да види корицата. — С релефно гръбче. И „Злокобната къща“ 13 от Лъвкрафт, подвързана с кожа с подписа на Барлоу
11
Произведение на Х. Лъвкрафт, издадено от „Аркам Хаус“ през 1939 г. — Бел.прев.
12
Стихосбирка от американския писател Робърт Хауърд. — Бел.прев.
13
„Shunned House“, първата книга в областта на фантастиката. Отпечатана е през 1928 г., но се смята за публикувана едва през 1961 г., когато биват подвързани 300-те готови комплекта. Около 150 от тях придобива Робърт Барлоу, журналист и колекционер. — Бел.прев.
Пендъргаст кимна.
— Доволен съм, че го одобри.
— След твоето обаждане успях да направя някои предварителни проучвания.
— И?
Рен потри ръце.
— Представа нямах, че Инууд Хил Парк има такава интересна история. Знаеше ли, че вековната гора в него е от времената на Американската революция? Или че някога там се е намирала лятната резиденция на Исидор Строс — докато Строс и съпругата му не загинали на борда на „Титаник“?
— Така съм чувал.
— Интересна история. Старецът отказал да се качи на спасителните лодки преди жените и децата, а госпожа Строс отказала да остави съпруга си. Вместо това настанила прислужницата си в лодката, а те двамата със съпруга си умрели заедно. След смъртта им тяхната „вила“ в Инууд Хил започнала да се руши. Но проучванията ми показват, че години преди това собственикът на земята е бил убит и е имало и други неприятни събития, които държали семейство Строс далеч от…
— А Вилата? — прекъсна го Пендъргаст внимателно.
— Искаш да кажеш Вила Жирондел? — Рен направи гримаса. — Човек трудно може да си представи по-сенчеста, по-потайна група. Боя се, че проучването ми върху тях е все още в началото си — и предвид обстоятелствата, не съм сигурен, че някога ще съм в състояние да науча много.
Пендъргаст махна с ръка.
— Просто ми кажи какво си научил до този момент, моля те.
— Много добре. — Рен притисна върховете на показалците си един срещу друг, сякаш да подчертае степента на важност. — Изглежда първите постройки във Вилата — както е известна сега, — са били изградени първоначално в ранната 1740-та година от религиозна секта, която напуснала Англия, за да избегне гоненията. Установили се в северния край на Манхатън, където в момента е въпросният парк. Както често ставало, тази група пилигрими били по-скоро идеалисти, отколкото прагматици. Били градски хора — писатели, учители, един банкер — и били много наивни в намеренията си да си изкарват прехраната от земята. Изглежда са имали странни възгледи по отношение на колективния живот. Вярвайки, че цялата общност трябва да живее и работи заедно като едно цяло, те накарали корабните дърводелци да построят огромна постройка от местен камък и дъски. Било отчасти жилище, отчасти работно място, отчасти църква, отчасти крепост.
Той вдигна пръст.
— Но краят на острова, който били избрали за свое селище, бил каменист и негостоприемен за земеделие или животновъдство — дори за тези, които разбирали от такава работа. Наоколо нямало местни индианци, които да ги посъветват — уекъсгийк и линап отдавна били напуснали тези места, а най-близкото европейско селище било на другия край на Манхатън, на два дни път. Новите заселници се оказали посредствени рибари. Имало няколко земеделци, пръснати наоколо, които вече били избрали най-хубавите места и въпреки, че искали да продадат част от реколтата си за пари в брой, не били склонни да осигуряват безплатно прехраната на цялата колония.
— Така че глупостта на плана им скоро станала очевидна — промърмори Пендъргаст.
— Точно така. Разочарованието и кавгите последвали бързо. За около десетина години колонията постепенно се загубила, жителите й се преместили някъде в Нова Англия или се върнали в Европа и мястото било изоставено: паметник на несбъднати надежди. Водачът им — не успях да открия неговото име, но той е осигурил кораба и е купил терена — се преместил в южен Манхатън и станал порядъчен фермер.
— Продължавай — подкани го Пендъргаст.
— Изминали сто години. През 1858
14
Потомци на френски преселници, съставляващи голяма част от населението на американския щат Луизиана. — Бел.прев.
Пендъргаст кимна бавно.
— А в последно време?
— Оплакванията за жертвоприношения на животни са продължили през годините. — Рен направи пауза, после по устните му се плъзна суха усмивка. — Изглежда, че са били… че са… безбрачна общност. Като шейкърите 15 .
Веждите на Пендъргаст отскочиха нагоре в изненада.
— Безбрачна? И въпреки това продължават да съществуват?
— Не само продължават, но… както изглежда — винаги броят им остава един и същ: сто четиридесет и четирима. До един мъже, до един възрастни. Говори се, че биват набирани нови. Насила, ако е необходимо, и винаги нощем. Твърди се, че тяхна плячка стават недоволните, душевно нестабилните, самотниците: идеални кандидати за вербуване. Когато някой член умре, трябва да бъде намерен друг. И ето тук тръгват слуховете. — Тъмните очи на Рен блестяха.
15
Религиозна група, възникнала в Англия през 1747 г., разклонение на квакерите. — Бел.прев.
— За какво?
— За кръвожадни същества, които бродят нощем. Зомби, както ги наричат някои. — И той подсвирна развеселено.
— А историята на мястото и постройките?
— Теренът бил придобит от Нюйоркския отдел „Паркове“ през 1916 г. Някои от другите запуснати сгради в парка били съборени, но не и Вилата. Изглежда отдел „Паркове“ не е бил склонен да форсира нещата.
— Разбирам. — Пендъргаст погледна Рен със странно изражение на лицето. — Благодаря ти, началото е отлично. Продължавай, моля те.
Рен отвърна на погледа, тъмните му очи горяха от любопитство.
— За какво е всичко това, читателю притворен?Защо се интересуваш от него?
Пендъргаст не отговори веднага. За един миг сякаш се пренесе някъде далеч. След това се съвзе.
— Прекалено рано е да се обсъжда.
— Поне ми кажи: интересът ти… от нещо богохулно ли е породен? — повтори Рен.
Пендъргаст направи още един лек поклон.
— Моля те, уведоми ме, когато откриеш нещо повече. — При тези думи той се обърна и започна дългото изкачване обратно към горния свят.
27.
Нора добави последна информация към базата данни във връзка с пробите, затвори програмата, затвори торбата с чирепите и я сложи настрана. Протегна се и погледна часовника си. Беше почти десет вечерта и музейните офиси бяха тихи и бдящи.
Тя огледа лабораторията си: рафтовете с артефакти, папките и натрупаните листи, заключената врата. Това бе първият ден, в който бе успяла да се концентрира малко, да свърши някаква работа. Отчасти се дължеше на факта, че потокът съчувствия, с който колегите й я заливаха, най-после бе спрял. Но имаше нещо повече от това. Тя знаеше, че прави нещо — нещо конкретно — във връзка с убийството на Бил. ДНК анализите, предназначени за Пендъргаст, бяха началото. Но сега, точно тази вечер, тя бе подела битката срещу врага.