Вуду
Шрифт:
— Алойзиъс! — Мъжът изтича на подобните си на птичи крака и целуна Пендъргаст по двете бузи по френски маниер. — Qelle plaisir 21 ! Изобщо не си остарял.
Той се обърна към Д’Агоста, като го изгледа отдолу догоре с острите си черни очи.
— Кой е този човек?
— Аз съм лейтенант Д’Агоста. — Той подаде ръка, но тя беше игнорирана.
Мъжът върна вниманието си към Пендъргаст.
— Полицай?
— Аз също съм полицай, maitre 22 .
21
Какво
22
Учителю (фр.). — Бел.прев.
— Пендъргаст изглеждаше развеселен от раздразнението на дребния си приятел.
— Пфу! — Бялата шапка се вдигна и изплющя долу с пренебрежително неодобрение. В ръката на Бертен се появи пакет малки тънки цигари, той измъкна една и я постави в седефено цигаре.
— Съжалявам, maitre, но тук не се пуши.
— Варвари. — Бертен въпреки всичко пъхна цигарето в устата си, без да запали. — Покажете ми колата.
Те излязоха и отидоха до тротоара, където Проктър ги чакаше.
— Какво е това, Ролс Ройс? Колко просташко!
Докато носачът товареше куфарите в багажника, Д’Агоста се смая, когато видя, че Пендъргаст се плъзва отпред до шофьора, оставяйки го да сподели задната седалка с Бертен. След като влезе, мъжът веднага извади златна запалка и запали цигарата.
— Извинете — имате ли нещо против? — каза Д’Агоста.
Мъжът обърна ясните си черни очи към него.
— Имам. — Той вдиша дълбоко и затвори прозореца, като хвърли подозрителен поглед на Д’Агоста, след което издиша тънка струйка дим през свитите си устни. После се наведе напред. — Алойзиъс, трябва да ти кажа, че обмислих информацията, която ми даде. Снимките, които ми изпрати на намерените амулети на сцената на престъплението — те са mal, tres mal 23 ! Куклата от пера и испански мъх; иглите, увити в черна прежда; името, изписано върху пергамента; и онзи прах — селитра, предполагам?
23
Лоши, много лоши (фр.). — Бел.прев.
— Правилно.
Бертен кимна.
— Няма съмнение. Магия за смърт.
— Магия за смърт? — повтори Д’Агоста невярващо.
— Известна също като „смъртоносна рана“ — прогърмя гласът на Бертен назидателно. — Това си е чиста магия. Която може да се купи много лесно. Но този… този призрак, този мъртвец, който върви… Това е сериозно. Това вече е вуду. Особено… — Тук той понижи глас: — … като се има предвид, че жертвата също така се е върнала. — Той погледна Пендъргаст. — Има съпруга, казваш?
— Да.
— Тя е в сериозна опасност.
— Поисках полицейска защита — каза Д’Агоста.
Бертен се изсмя:
— Ха!
— Купих й един амулет за прогонване на злите духове — каза Пендъргаст.
— Това може да е от полза срещу първия, но не за него се тревожа толкова. Подобни амулети са безполезни срещу членове на семейството или роднини — включително съпрузи.
— Освен това й подготвих една кесийка с амулети и й казах да я носи непрекъснато в чантата си.
Изражението на Бертен се разведри.
— Моджо хенд 24 — Много добре. Кажи ми: какво има в нея?
— Масло за защита, ипомеа джелапа 25 , върбинка и пелин.
Д’Агоста не можеше да повярва на онова, което чуваше.
Той погледна от Пендъргаст
Бертен се облегна назад в седалката.
— Това ще продължи, освен ако не намерим специалист по магия. Да обърне действието.
24
Амулет, съдържащ автентични традиционни корени и символични съставки, сложени в торбичка от трикотажна материя. Всяка е направена с молитва. — Бел.прев.
25
Растение от семейството на сладкия картоф, чиито корени се използват за приготвяне на амулети за привличане на късмета, парите и за постигане на надмощие. — Бел.прев.
— Сега се опитваме да извадим разрешително за обиск на Вилата. Освен това говорихме с общинската служба за евентуална процедура по изселване.
Бертен промърмори нещо под нос, след това изпусна нова струя дим. Д’Агоста навремето обичаше да пуши, но от цигарите с нормален размер, каквито пушеха нормалните хора. Купето на Ролса се изпълни с отвратителен дим с мирис на карамфил.
— Чух веднъж за някакъв тип — промърмори Д’Агоста. — Пушел от тези тънки малки цигари.
Бертен му хвърли кос поглед.
— Получил рак. Наложило се да му отрежат устните.
— Че на кого са му притрябвали устни? — попита Бертен.
Лейтенантът чувстваше малките му като мъниста очи върху лицето си. Той отвори прозореца си, скръсти ръце и се облегна, затворил очи.
Точно когато се унасяше, новият му клетъчен телефон се обади. Той се наведе и прочете съобщението.
— Най-после заповедта за обиск на Вилата е минала — каза той на Пендъргаст.
— Отлично. В какви граници?
— Доста ограничени, всъщност. Публичните площи на самата църква, олтара и параклиса — предполагам, че е един, — но не и ризницата или останалите непублични пространства, или извънлежащите сгради.
— Много добре. Достатъчно е да влезем — и да ни представят на хората там. Мосю Бертен ще ни придружи.
— И как ще обясним присъствието му?
— Ангажирал съм го като специален консултант към ФБР по случая.
— Да, добре. — Д’Агоста прокара ръка през оредяващата си коса, въздъхна и се облегна в седалката, после затвори отново очи с надеждата да подремне няколко минути. Невероятно. Направо невероятно.
39.
Нора гледаше в тавана на спалнята си, погледът й се местеше напред-назад по една пукнатина в мазилката. Напред-назад, напред-назад, очите й следваха извивките й, както човек следва притоците на река върху географска карта. Тя си спомни как Бил искаше да запълни и да измаже тази пукнатина, как казваше, че го вбесява, когато легнеше и се опиташе да подремне през деня — което често правеше, принуден да будува по цели нощи в преследване на репортерските си задачи. Тя беше възразила, че това е разхищение, да се хвърлят пари за ремонт на апартамент под наем, и той вече не го спомена.
А сега пукнатината вбесяваше нея.Не можеше да откъсне очи от тавана.
С огромно усилие обърна глава и погледна през отворения прозорец отстрани на леглото. През решетките на пожарния изход се виждаше жилищната сграда срещу алеята и крачещите наперено гълъби по дървения резервоар за вода на покрива й. Звуците от трафика — клаксони, двигатели, стържене на спирачки — се процеждаха от близката улица. Тя чувстваше крайниците си тежки, а сетивата си — измамливи. Нереални. Всичко беше станало нереално. Изчезването на трупа на Бил; мъртвата Кейтлин, убита от ръцете на… Тя стисна очи за момент, опитвайки се да прогони мисълта. Беше се отказала да се опитва да търси някакъв смисъл.