Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Съвременните археолози на египетските артефакти и строителни обекти по странен начин са твърдо убедени, че древноегипетската култура, която по мнението на науката е просъществувала минимум 4 000 години преди управлението на фараона Менес (3 100–1 060 г. пр. Хр.), не е изграждала постройки, които да говорят за нейната същност. Дори бяха намерени инструменти от палеолита (древна каменна епоха 600 000–8 000 години пр. Хр.), но те изобщо не се различават от намерените в Европа и не допринасят нищо специално за Египет. Менес и непосредствените му наследници познаваме единствено от класическите автори и египетските списъци на царете, вследствие на което чак до 1895 г. Първата епоха на Менес остава абсолютна мъгла. И въпреки че актуални находки и по-нови анализи на стари артефакти доказаха доста за онзи Първи период, т. нар. учебна наука упорито зацикли в представата си за света.
Според нея именно преди 5000 години, започвайки да си служи с бронзови предмети,
«Учените също трябва да са изключително внимателни и не трябва да придават неуместен смисъл на оценките на археолозите и техните интерпретации на данните. Че оценките на информациите и заключенията, отнасящи се до археологическите находки, често се оказват субективни, се вижда достатъчно ясно от големите разминавания в мненията на компетентните специалисти в тази област«.
По мнението на нашата наука първите човешки общности, препитаващи се от земеделие и животновъдство на познатите ни днес видове растения и животни, възникват в Близкия Изток, когато придошлото изобилие на вода от топящите се вътрешноконтинентални ледници увеличило влажността на въздуха и количеството дъждове. Така по планините и възвишенията на Близкия Изток увеличената влажност трябвало да е довела до разпространението на горски ландшафти и буйна зеленина, представляваща предвестник на пшеницата и ечемика. Защо обаче човекът изобщо се е занимавал със земеделие, все още остава само предположение. В случая били необходими две неща: първоначално да преустанови странстващото ловуване и събиране, за да започне уседнал начин на живот. После да се е научил да разпознава 12-месечния период, което предполага контролирано измерване на времето. Едва точното преброяване на дните по Луната, може би е довело до знаци, които допълнени от символите на Зодиака, създали система, от която в края на краищата се развила азбуката. Без чувството за време хората със сигурност не биха развили трудоемката работа на земеделеца, защото в повечето случаи щели да чакат цяла година, докато получат годна реколта. В Стария завет този процес е разказан с историята за грехопадението, в която най-първите човеци се осмелили да направят началната крачка в подчиняването на Земята. Първият човек, Адам, похапнал от «дървото на познанието» и съответно Боговете го изгонили от «рая». С този момент, когато Адам се превръща в земеделец, Библията отбелязва Първата епоха. Подобна история присъства и в египетската митология. Древните египтяни наричали «дървото на познанието» «дървото-кезбет», а «дървото на живота» — «дървото-ишед». Обратно на старозаветното «дърво на живота» египетското «дърво-ишед» можело да предизвиква и смъртта на всеки. Така египетските Богове също би трябвало да са произлезли от някакво «дърво». За разлика от Стария завет египетската митология също така разказва, че «много преди строежът на пирамидите» хората се опълчили срещу върховния Бог Ра и избухнал бунт, целящ придобиването на «дървото-ишед»:
«Аз съм онзи велик „mjwe“ (Pa), който разцепи до себе си дървото-ишед в „Iwnw“ (Хелиопол) в онази нощ на борба, когато въстаниците бяха заловени, в онзи ден, когато бяха унищожени враговете на Всевишния«.
Както може да се види от 109-ти афоризъм, 192–195, на Египетската книга на мъртвите, с помощта на придружаващите го лица Ра успява да осуети плана на бунтовниците, но този момент ще разгледаме отново в Глава 5.
Но какво е представлявало това могъщо дърво, което още от праначалото на развитието на цивилизования човек е играло толкова ключова роля? Може би нещо подобно на египетския стълб Джед, който тематично позволява единствено технически интерпретации? Този «предмет», обозначаван от древните текстове като «гръбначен стълб» или «гръбнак», се е намирал първоначално в Хелиопол. Какво казват египтолозите за тази мистериозна вещ?
«По всяка вероятност обяснението е, че първоначално Джед е представлявал един кол, около който спираловидно били свързвани житните класове«.
Едовременно с това обаче египтологът д-р Манфред Луркер признава, че:
«Стълбът-Джед е праисторически фетиш, чието значение още не е открито«.
В древноегипетската столица Мемфис още в старото царство е съществувал специален ритуал, в който «жреците на уважавания Джед» отслужвали «издигането на стълба Джед». Церемонията Джед се празнувала ежегодно през месец Кояк (средата на ноември) и започвала винаги с жертвоприношение, което фараонът дарявал на Озирис, «владетеля на вечността». Богините Изида и Нефтида освен това винаги са рисувани по стените на храмовете
В коптския текст «Звездното око на Космоса» за Изида и Озирис се казва, че:
«Изида и Озирис бяха изпратени, за да помогнат на света, като научат примитивното човечество на изкуството и техниките на великата култура«.
Това би могло да означава, че през архаичната епоха са съществували поне две различни културни степени. Естествено това е напълно възможно, както днес можем да установим при сравнението на нашето културно ниво с това на пръснатите по земята племена от джунглата, които все още се намират във фазата на неолита (късната каменна епоха). Те съществуват заедно с нас, донякъде без ни най-малка представа за нашите технически постижения. Този факт допуска хипотезата, че е напълно възможно и древните фараони да са контактували с някаква още тогава развита култура. Между впрочем именно в «стълба Джед» фараоните виждали «гръбнака» на Вестителя на културата Озирис. Възможно е в древните времена египетските царе да са имали пред очите си някаква неразбираема технология, която някой божествен персонаж донесъл със себе си, какъвто е случаят и днес с някои Карго-култури, а по-късно са я интерпретирали погрешно. Дори един от синонимите на Птах (ptah) е «уважавания Джед».
Означава ли това, че нашата високоразвита цивилизация не е първата?
Една 3700-годишна плочка с клинопис от Месопотамия описва създаването на човека различно от детайлността на Библията:
«Позволи ми да смеся кръвта и да направя костите. Позволи ми да създам първото същество — то ще се нарича човек«.
Първият човек, който асирийците наричат «Адапа», ни най-малко не се различава от библейския «Адам». По-нататък клинописът дава информация за смисъла и целта на човешкото сътворение:
«Аз искам да създам примитивен работник, той трябва да е в услуга на Боговете, за да им бъде по-лесно«.
Това робско същество било известно и на египтяните, те го наричали «Адепти» и освен това то изначално било надарено с божествена мъдрост.
Дали сходната история за нашето създаване в най-значимите култури е само случайност?
Изследователите на предисторията интерпретират противопоставянето между синовете на Адам — Каин, който бил земеделец, и Авел — странстващ животновъд, като алюзия за внезапно разгорилата се борба за територия на нашата планета. Но и това предание също присъства в текстовете на Месопотамия и Египет, които за разлика от библейските, са написани няколко хилядолетия по-рано.
В Месопотамия предците на Каин и Авел са DU.MU.ZI и EN.MEN.GAL.ANNA., които при египтяните могат да бъдат идентифицирани със Сет и Озирис. Но т. нар. «Приказка за двамата братя» в една по-нова версия на йератическия папирус Честър Бийти отново разказва за конфликта в по-първичния му вариант. Но най-силните доказателства в потвърждение на казаното от Стария завет, когато предците започват интензивно да събират диви житни растения, което впоследствие довело до усядането на ловците и събирачите, по мнението на нашите учени идват от Палестина, където още около 14000 години пр. Хр. се издигали малки села от кръгли каменни постройки. Обитателите от каменната ера на тези селски общности обаче първоначално живеели от лов на газели и сравнително по-късно — от отглеждане на газели. Впоследствие първите хора започнали да използват в стопанствата си двузърнест лимец — див вариант на пшеницата, който редовно събирали. В южна Палестина освен газели се отглеждали и кози. Оползотворявайки добре пасищата, те впоследствие се разпространили из целия Близък Изток в типичната за тях «номадско-владетелска» форма. Вероятно в областите около Саргос в Месопотамия още към 9000 година пр. Хр. са били стопанисвани овце и към тях скоро били прибавени други животни, източници на месо: около 8000 година пр. Хр. в днешна южна Турция — свинята, и около 7000 година пр. Хр. в егейските земи — говедата. Освен на месо животните били източници на мляко, вълна и тор за нивите.
Не става ли дума още тук за цивилизовано общество?
Думата «цивилизация» произхожда от латинското «civis» и означава не друго, а «граждани». Градове като Йерихон (Лунният град) в западна Йордания и Чатал Хююк в Анадола, където живеели «civis», no най-нови сведения са съществували още преди повече от 11000 години.
Разкопките на д-р Кристофър Идънс през 1994 г. превърнаха загадката за праисторическия град Йерихон направо в застрашителна за археологическата гилдия. Изкопните работи извадиха наяве още селища и градове от културата Натуфа, които дори преди 12500 години са разполагали със зърнохранилища. Отнасяйки това към период, когато предполагаемо предимство са имали ловната и събираческата традиция, наистина е съвсем невероятно, че откритите на това място артефакти доказват не само практиката на селското стопанство, но и че това засяга народ, водещ вече уседнал начин на живот.