Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Британският астрофизик сър Норман Локиър (1836–1920) е първият, който още през 1894 г. в книгата си «The Down of Astronomy» («Началата на астрономията») обръща внимание за възможна космическа ориентация на египетските храмове и в своята тогава все още нова теория въвежда относително прецизни дати за строежа на култовите паметници. В днешно време вече естествено не се смята за революционно, че предишните цивилизации са разполагали със знания да построят от хиляди тонове скална маса храмове, ориентирани спрямо космическите знаци. При това съществуват изумителни предисторически информации, които предлагат обяснение за истинските човешки корени.
В коптската книга «Звездното око на Космоса» всъщност се разказва как някога Боговете на Златната епоха създали първите свещенослужители, които след заминаването на
Употребената тук древноегипетска дума «arqi», която завършва детерминатива с фонетичен знак и окончава с кръг с точка в средата, по отношение на небесните събития е категорично ясна. Значението на думата буквално означава «край на един период». Този израз е обвързан с космическите наблюдения и между впрочем египетските жреци са го ползвали като означение в календарите си. Освен това като съществително то означава «зона», а като глагол «обгръщам» или «обикалям», с което може да бъде мислено единствено «обиколното» движение на небесните тела при астрономическите наблюдения. При персите и гърците «зоната» винаги е обозначение за постоянното единство с небето, особено при отбелязването на Млечния път. Кръговата форма на «зоната» й придава космическа сила и служи на египетските царе, точно както при германския Бог Тор, като «космически енергиен акумулатор». Подобно на използваната по времето на европейския Ренесанс сродна латинска дума «arcere», която означава «пристигам», «обкръжавам», «обхващам», както и «обикалям». Затова не трябва да ни учудва, че египетския «arqu» е също така обозначение и за «учен», «знаещ» или «посветен»; т. е. човек, посветен в тайните на «arq», който египтяните наричали «Адепт» («мъдрец»). Съответно един «arqu» бил някой, който добре знаел тайните на «arq».
Древноегипетските учени предават тази древна традиция за астрономическото познание на бъдещите поколения като своеобразен «завет». Вероятно затова, когато проучваме тяхното наследство, винаги отново и отново се натъкваме на практическата употреба на астрономическата геометрия и измерването на повърхностите. Това означава, че древните жреци, както казват нашите учени — без наличието на съвременна техника, са познавали «всеобщата геодезия» още преди хилядолетия и биха могли да я прилагат при километрични разстояния.
Дали подобно комплицирано приложение изобщо е било възможно без намесата на съвременна апаратура?
Гръцката дума «геодезия» е основно понятие в науката за измерване на земята (земемерство), което извършва земемерът. За целта геодезистът установява най-късото разстояние между две точки в дадено пространство с помощта на «геодезична леща». Донякъде това не е никак лесно, защото в дадена отсечка често има дървета, планински възвишения и непреодолими водни маси, които биха могли да направят измерването на земната повърхност почти невъзможно. Но «Омфалските камъни» на древните гърци от Делфи и Делос все още се пазят, и така в тях откриваме и още нещо: и двата са покрити с мрежи, изобразяващи решетка от географски дължини и ширини. Каква обаче е била тяхната функция? Гръцката дума «омфалос» и латинската «umbilicus» означават «пъп» и по неизвестни причини тези предмети били «центъра на света». Сигурно не е случайност, че в семитските езици «nabob» означава «предсказвам», а «nabih» — «пророк». Без съмнение тези означения ни връщат към шумерското NA.BAR., което означава «блестящ бистър камък, който обяснява».
Най-важното светилище на исляма е «Кааба», кубична сграда в Мека (Саудитска Арабия), в която е внесен свещеният черен камък, «Хадшар ал-асвад». Вероятно «Кааба» произлиза от еврейската дума «кабала», което означава «получавам». Светилището се намира на 10° източно от западния египетски меридиан и 10° на юг от северноегипетския град Бедет. Мистериозният «Хадшар ал-асвад», който според нашите учени е най-обикновен астероид, е предаден съгласно учението на Мохамед — преди 3500 години от архангел Гавраил на пра-отеца Аврам (на арабски Ибрахим), който мюсюлманите също така почитат. Библейският патриарх Аврам едновременно се смята и като създател на «Кааба». Професор Ливио Стечини от Харвардския университет предполага, че свещеният кламък от «Кааба» първоначално е «…бил един от четирите…», които били подреждани в определен ред (като «подобен
През 1973 година американският изследовател на пирамидите Питър Томпкинс пише в своята книга, излязла под заглавието «Хеопс — тайната на Голямата пирамида», за «Хадшар ал-асвад» следното:
«Ислямските предания наблягат на факта, че Кааба е бил първият център на Земята. Ядрото било съставено от четири камъка, образуващи квадрат, чиито диагонали сочели посоките север-юг и изток-запад. Съгласно египетските разбирания, диагоналът север-юг и диагоналът изток-запад образували пирамида«.
Всъщност мюсюлманската традиция предвижда всеки вярващ поне веднъж в живота си да извърши поклонение в Мека, рожденото място на Мохамед, за да се докосне или целуне свещения камък. Всеки, който предприемал «хадж» («поклонението»), можел след това да допише към името си титлата «хаджи». За много мюсюлмани «хадж» означавало пътуване на много километри, за което трябвало да спестява цял живот. Когато поклонникът приближавал покрайнините на Мека, той обличал бели одежди от две части, а жените се забулват от глава до пети. В ранния ислям за това поклонение специално били давани координати, по които всеки мюсюлманин можел да се ориентира, независимо от това къде се намира, за да може да стигне до свещеното място.
Осемстотин години преди възникването на исляма римският учен Маробий пише за египетския произход на тези свещени камъни в текстовете си: «сега предметът се почита повече от асирийците, отколкото в египетските ритуали». Египтяните наричали тези свещени камъни «хен», което може да бъде преведено с «кутия». Този предмет бил приписван на чакалоглавия Бог Анубис. До «кутията на Хепри» Изида и Нефтида били оплаквачките, седнали върху трона над «надгробната могила на Озирис». Други антични текстове — като тези на асирийците, говорят дори за странните технически качества на тези камъни:
«Това бяха камъни на Боговете, които можеха да говорят и да шепнат. Хората не можеха да знаят техните послания, народът на земята не ги разбираше«.
Дали подобно на египетските Джед фетиши под това не трябва да разбираме ранна поява на телекомуникационни апарати?
Приликата между фетишите Джед и съвременните телеграфи е поразителна! Древните предмети вече не съществуват, но доколкото знаем, археолозите намериха при разкопки дубликат на Омфал в Делфи, което в римско време вероятно още поставяли пред храма. Според легендата старогръцкият Бог Зевс искал да открие центъра на света и за целта пуснал два орела да летят в противоположни посоки. Впоследствие орлите се срещнали в Омфал в Делфи и така фиксирали новия център на нашата планета. Според гръцкият географ Страбон, както върху египетския «хен», така и върху Делфийския «Омфал» имало две скулптури на птици, символизиращи старата легенда за Зевс.
Кой гениален античен майстор или математик е бил в състояние да пресметне подобно нещо?
Свещени писания като Стария завет или Корана са кодирани с мистериозна цифрова система, която едва с модерната техника на 21. век успя отчасти да бъде разшифрована. Що се отнася до Корана, през 1998 г. мюсюлманинът Рашад Калифа с помощта на компютър успя да открие, че числото 19 (5+14) играе важна роля в него. При римляните и гърците например петицата е символизирала бракосъчетанието на женското четно 2 с мъжкото нечетно 3, но също така е и «сватбено число». Питагор дори го издига до бракосъчетание между Небето и Земята. Особено значение петицата има и при манихейците (5 сина на прачовека, 5 свещени дървета, 5 дяволски сили и т. н.) и преди всичко в джайнизма (5 степени на монашеството, 5 елемента, 5 цвята и т. н.). Древният китаец е познавал петте елемента, петте небесни посоки и петте атмосфери на нашата Земя още от незапомнени времена. Освен това в древно Мексико (Хуракан) и в древен Египет петият час на нощта бил посвещаван винаги на Бога на смъртта (Озирис). Обикновено числото 5 ни препраща към петте Христови рани, а в исляма — към петте стълба на благочестието.