Бездна

Чайлд Линкълн

— Къде е Джерард? — попита Хач.

Магнусен наблюдаваше разграфеното като решетка дъно на Шахтата. Погледна го за миг, след което отново се вторачи в екрана си.

— Долу, с екипа от копачи — отвърна тя.

На стената до техника, който управляваше винча, имаше батарея от шест червени телефона, свързани пряко с различни точки от мрежата на острова. Хач вдигна слушалката на онзи, който имаше етикетче:

Наводнената шахта, преден екип.

Прозвучаха три бързи сигнала. В следващия миг чу гласа на Найдълман.

— Да?

Хач дочуваше шумното блъскане около него.

— Трябва да поговорим — рече Хач.

— Важно

ли е? — попита Найдълман и в тона му прозвуча раздразнение.

— Да, важно е. Имам нова информация за Меча на Архангел Михаил.

Последва пауза, в която блъскането долу се засили.

— Щом е наложително — отвърна най-сетне Найдълман, — ще трябва да слезеш тук, долу. Тъкмо сме по средата на монтажа на няколко нови подпори.

Хач остави слушалката, взе осигурителен колан и каска, след това излезе навън и се спусна по стълбицата към платформата. В падащия сумрак Шахтата изглеждаше още по ярко осветена, от нея към мъглата се издигаше мощен стълб светлина. Един от работниците на входа му помогна да се качи в електрическия асансьор. Той натисна бутона, малката платформа се заклати и пое надолу.

Мина през блестящата паяжина от титанови подпори и кабели и се възхити неволно на сложността й. Лифтът се спусна покрай екип, който проверяваше група подпори на тринайсетметровата платформа. След минута и половина спускане вече можеше да се види дъното на Наводнената шахта. Тук работата бе много по-интензивна. Калта и мръсотиите бяха изчистени, бе издигната цяла батарея лампи. От дъното на Шахтата сега се спускаше по-малък кладенец, укрепен от всички страни. На тънки кабели се люлееха няколко инструменти и измервателни уреди — навярно принадлежащи на Магнусен или може би на Ранкин. Проволката на винча се спускаше в единия ъгъл, а в срещуположния бе застопорено титановото стълбищно устройство. След като слезе от лифта, Хач продължи надолу по стълбата и попадна в адски шум: от лопати, чукове, от филтриращите въздуха апарати.

На десетина метра по-долу стигна до същинското дъно на разкопките. Тук под погледа на обектива на самотна камера от вътрешната телевизионна мрежа, работниците копаеха пропитата с влага почва и я товареха в голяма кофа. Други използваха смукателни тръби, за да изтеглят водата и калта. Найдълман стоеше в единия ъгъл, нахлупил каска на строител, и ръководеше поставянето на подпорите. Стрийтър се въртеше наоколо с комплект планове в ръка.

Малин се запъти към тях и капитанът му кимна.

— Изненадан съм, че досега не слезе да видиш какво става тук — рече той. — Сега, след като Шахтата е стабилизирана, можем да продължим последните разкопки с пълна скорост.

Последва пауза, в която Хач не отговори нищо.

Найдълман го погледна с белезникавите си очи.

— Знаеш колко сме притиснати от времето — рече той. — Надявам се, че това което ще ми кажеш, е много важно.

През седмицата след смъртта на Уопнър у него бе настъпила голяма промяна. Изражението на спокойна увереност се бе изпарило ведно с хладнокръвието, което го обгръщаше като мантия още от първия ден, когато влезе в кабинета на Хач и погледна към река Чарлз. Сега Хач трудно можеше да определи изражението му: на изнурен, почти обезумял, обзет от решителност мъж.

— Важно е — отвърна Хач. — Но трябва да ти го кажа насаме.

Найдълман задържа малко по-дълго очите си върху него. След това погледна часовника си.

— Слушайте! — обърна се той към останалите. — Смяната свършва след седем минути. Спирайте работа, качвайте се горе и кажете на следващия екип да слезе малко по-рано.

Работниците

оставиха инструментите си и се заизкачваха по стълбата към асансьора. Стрийтър остана безмълвен там, където си беше. Големите тръби млъкнаха, а напълнената наполовина кофа пое нагоре към повърхността, люлеейки се на тежката си стоманена проволка. Стрийтър продължи да стои мълчалив настрани. Найдълман се обърна рязко към Хач.

— Разполагаш с пет, може би десет минути.

— Преди няколко дни — започна Хач, — попаднах на купчина книжа на дядо ми — документи, които е събирал за Наводнената шахта и за съкровището на Окъм. Бяха скрити в тавана на семейната къща; ето защо баща ми не е успял да ги унищожи. В някои се споменава Меча на Архангел Михаил. Намеква се, че мечът бил някакъв вид страховито оръжие, което испанското правителство възнамерявало да използва срещу Ред Нед Окъм. Имаше и някои други обезпокоителни отправки. Затова се свързах с една моя позната изследователка в Кадис и я помолих да се поразрови малко в историята на този меч.

Найдълман огледа калната почва под краката им и сви устни.

— Това може да се смята за информация, принадлежаща на собствениците. Учуден съм, че си предприел такава стъпка, без да се консултираш с мен.

— Тя откри ето това. — Хач бръкна в джоба на якето си и подаде на Найдълман лист хартия.

Капитанът го прегледа набързо.

— Написано е на староиспански — рече той и се намръщи.

— По-надолу е преводът, дело на моята приятелка.

Найдълман му върна листа.

— Разкажи ми го с няколко думи.

— Текстът е фрагментарен. Но разказва за първоначалното откриване на Меча на Архангел Михаил и какво се е случило след това.

Найдълман повдигна вежди.

— Наистина ли?

— По време на Голямата чума един богат търговец от Кадис отплавал със семейството си с някакъв барк. Пресекли Средиземно море и акостирали на безлюдна ивица от берберския бряг. Там намерили останки от древно римско селище. Установили се там, за да изчакат преминаването на чумата. Хора от приятелски настроени берберски племена ги предупредили да не приближават до разрушения храм, който бил разположен на един близък хълм, тъй като бил прокълнат. Предупрежденията били повторени няколко пъти. След известно време, когато чумата започнала да стихва, търговецът решил да изследва храма. Може би е предусещал, че берберите са скрили там нещо ценно и не искал да си тръгне, без да хвърли едно око. Сред руините намерил мраморна плоча, скрита зад някакъв олтар. Под нея се намирала старинна метална и добре запечатана кутия. Върху нея имало надписи на латински. Надписът гласял, че в кутията има меч, който е най-смъртоносното от всички оръжия. „Смъртта ще те връхлети, дори само ако го погледнеш.“ Той отнесъл кутията до кораба, ала берберите отказали да му помогнат да я отвори. Всъщност те дори го прогонили от брега.

Найдълман слушаше, все така забил поглед в земята.

— Няколко седмици по-късно — в Деня на Свети Архангел Михаил — корабът на търговеца бил намерен да дрейфува безцелно из Средиземно море. По всички реи били накацали лешояди. Целият екипаж бил мъртъв. Кутията била затворена, ала оловният й печат бил строшен. Отнесли я в манастир в Кадис. Монасите разчели латинския надпис, както и дневника на търговеца. Решили, че мечът бил — сега ще цитирам от превода на моята приятелка — „фрагмент, изхвърлен от самия ад“. Те отново запечатали кутията и я прибрали в катакомбите под катедралата. Документът завършва с това, че монасите, които са държали кутията, скоро се разболели и измрели.