Блондинка от Маями
Шрифт:
Целунахме се жадно, хапехме устни, смучехме, търсехме, намирахме. Ръцете ни изследваха, галеха, сграбчваха. Обгърнах с длан заоблената стегната гръд и стиснах връхчето с палец и показалец.
— По-силно, Джейк. Няма да се строши.
Стиснах, тя ахна и аз поех връхчето с устни като зряла червена череша. Ръката ми плъзна надолу по плоския й корем и откри горещата влага. Когато я докоснах, тя ахна отново, после ме сграбчи за тила и приближи устни до ухото ми.
— Люби ме, Джейк. Люби ме, моля те.
Гласът й бе натежал от копнеж, печал и непоносима страст. Звукът му отекна дълбоко в мен като басова струна. Исках да я прикрия със своя щит, да я опазя от всички беди, да я отнеса нейде, където никой не би могъл
Тя протегна дългите си нозе и пак прошепна:
— Люби ме сега, Джейк.
Все същият отчаян копнеж.
Притиснах се плътно към нея. После се плъзнах по-надолу и тя бе отворена за мен, гореща и тръпнеща. Проникнах в нея, а тя се вкопчи в мен и ни понесе един и същ ритъм, телата ни се движеха бавно, безкрайно бавно. Оставих я да поведе и когато движения й се ускориха, тя захапа гърдите ми, заби нокти в гърба ми, после сграбчи главата ми с две ръце и заскуба косата. Задавеният й дъх изгаряше шията ми, изпълнен наполовина с болка, наполовина с безумна наслада. Ускорих ритъма, тласках все по-мощно и по-бързо, докато първо от нея, а сетне и от мен излетя глухо ръмжене, очите й се извъртяха и тя нададе тих, вълчи вой, после притисна китка в устата си и захапа с все сила, сякаш не понасяше да чуе собственото си удоволствие.
Аз затласках с удвоена сила, след миг свърших и тя ме обгърна още по-здраво. Останах да лежа така, притиснал лице към нейното докато усетих на устните си солена капка и разбрах, че сълзите й са се смесили с моите.
Плодовете на земята
— Чакай да видим дали съм те разбрал — каза Роберто Кондом. — Измъкнал си под гаранция някаква мацка, дето е обвинена в убийство, но аз — който само съм бил по една случайност около някаква мизерна кражба на плодове — аз, значи, трябва да седя в панделата.
— Ако не се отървеш, това ще ти е трета присъда и ставаш рецидивист — казах аз. — Цял живот на държавни разноски.
— Carajo! 18
— Споделям чувствата ти.
— Това е, защото съм кубинец, нали, Джейк? Аз съм потиснато малцинство.
— Съжалявам, Роберто. В Маями си мнозинство.
Седяхме в миниатюрната адвокатска стаичка на областния затвор. На идване си бях проправил път с лакти през многоезична тълпа от майки, съпруги, приятелки и пищящи бебета. Горе мъжете висяха на решетките, а отдолу жените крещяха, че искат да им духат или да ги застрелят, жалваха се от неплатени наеми, забравени рождени дни и прочие домашни проблеми, които обикновено не се обсъждат на висок глас по улиците.
18
Проклятие! (исп.) — Б.пр.
От стаичката продължавах да чувам крясъците им и дрънченето на железни врати. Зад решетките винаги ме хваща клаустрофобия, дори да имам пропуск за свободно излизане. От непрестанната шумотевица и металическия мирис на дезинфекция имах чувството, че клеча в нефтен варел, докато някои блъска отгоре с бейзболна бухалка.
— Дали пък да не поднесеш на съдията дребен подарък? — предложи Роберто.
— Не подкупвам съдии.
— Не ти говоря за подкуп. Един приятел може да му прати човешки череп с червено-черни мъниста и четиринайсет цента на дребно. Да го хване проказа.
— Я стига, Роберт. Трябва да вярваш повече в адвоката си.
— Вярвам само на brujeria 19 и palo mayombre 20 .
— Ако ще съдията да хване вируса Ебола, ти пак ще си останеш на топло. Тъй че ме остави да действам, бива ли?
— Добре бе, ама не е честно. Първо на първо не са
19
Малц (исп.). — Б.пр.
20
Магически жезъл (исп.). — Б.пр.
21
Нищо (исп.). — Б.пр.
Страшно обичам клиентите да ме учат на адвокатска тактика.
— Не биха дали под съд някой опосум, задето краде манго, нали Джейк?
— Не, просто ще го застрелят, както искаше да направи Гай Бърнхард.
— Тоя puerco 22 ! Да крадеш от Гай Бърнхард, не е престъпление.
На горния етаж някакъв затворник викна на друг да си намали радиото.
— Какво искаш да кажеш, Роберто?
— Онзи hijo de puta 23 краде вода от половината фермери в Южен Дейд. Братовчед ми Хавиер има стотина декара само на три километра от фермата на Бърнхард и кладенците му пресъхнаха.
22
Нерез (исп.). — Б.пр.
23
Кучи син (исп.). — Б.пр.
— Бърнхард ми разказа за тамошните препирни около водата.
— Бас държа, че не ти е казал всичко.
— Стара история, Роберто. Богатите стават псе по-богати. Бедните умират от жажда.
— Да, ама знаеш ли, че Бърнхард изхвърля по-голямата част от водата, която изпомпва?
— Какви ги говориш?
— Напоителните му вади се вливат в един голям канал, дето отива право към Бискайския залив. След като напои дърветата, Бърнхард продължава да помпа и изхвърля водата. Видях го с очите си. Преди да направим удара с мангото, три нощи наред проверявах градините, цялото имение обиколих пълзешком. Водата в канала беше дълбока метър и половина и течеше като река право на изток.
— Глупости. Той продава водата. Защо да я похабява?
— Откъде да знам?
— Премяташ ме, нали, Роберто? Пак замисляш някакво оправдание. Не си ходил да крадеш манго. Работиш пол прикритие за Службата по водните ресурси.
— Джейк, mi amigo, трябва да ми повярваш. — Правеше се на много обиден. Затворниците умеят да те засрамят. — Гай Бърнхард изхвърля вода в залива. Кълна ти се. Чувал ли си ме някога да лъжа?
— Само под клетва — казах аз и си спомних за Рой Кон.
— Е, казвам ти, че го видях с очите си.
Но защо, питах се аз. Напрегнах си мозъка, без да родя каквато и да било идея. Любителят на манго, всеотдайният брат и запален стрелец Гай Бърнхард ставаше все по-загадъчен.
— Та да си дойдем на думата, Джейк. Не биваше да ме арестуват, задето съм крал манго от онзи cabryn 24 . Трябваше…
— Знам, знам, Роберто. Трябваше да ти дадат медал.
Спомени
24
Гадняр (исп.). — Б.пр.