Блондинка от Маями
Шрифт:
Чувствах се тъжен и самотен, когато чух тихо почукване на вратата. Ако Кип искаше да попита може ли и той да спи в спалния чувал, щях да му отговоря с едно твърдо…
— Джейк — долетя иззад вратата женски глас, — буден ли си?
Аз и Криси седяхме на леглото, почти като невръстната двойка в отсрещната стая. Само че ако Кип си мислеше същите работи като мен, щях да го поставя под домашен арест за близките десетина години.
Криси изви дългата си шия и пусна облаче цигарен дим нагоре към вентилатора. Зарекох се да я накарам да ги откаже. Съвети на грижовния адвокат: край на пушенето,
Седяхме един до друг и разговаряхме. Тя ми разправяше какво харесва. Раци, картофена яхния с месо, Париж под дъжда, гмуркане из тропическите рифове. Да, и разходки по плажа с мъж, когото харесва. Разговаряхме за пиеси, за филми и дори за футбол. Тя разбираше играта сравнително добре и смяташе Трой Айкман за симпатяга. Лично аз винаги съм смятал нападателите за примадони, но Айкман поне търпи мъжки, като го ритнеш по кокалчето.
Поиграхме на думи и много се смяхме на измислиците си. После заговорихме за хората, минали през живота ни, и опознахме взаимно душевните си рани.
По някое време замълчах, а тя само ме гледаше.
— Какво? — попитах аз.
— Досега нито един мъж не ме е обичал.
Твърдението бе тъй нелепо, че аз се разсмях. Но лицето й ми подсказа, че говори сериозно.
— Трудно е за вярване — казах аз. — Дори невъзможно.
— О, купували са ми много неща, водили са ме къде ли не. Използваха ме и аз ги използвах. Но никога не са ме обичали.
И тя остави примамката да виси. Аз кръжах около въдицата, но не исках да клъвна.
— Но ти ме обичаш… нали, Джейк?
— Да — казах аз.
— Значи няма да се преструваш, че това е просто поредното дело?
— Няма. Не мога.
— Тогава говори. Кажи ми какво изпитваш.
— Не е лесно. Не ги умея тия пеша.
— Добре. Имаш правото да мълчиш. Всичко, което кажеш, може да се използва срещу теб в…
В какво? Тя не довърши. В съда? В краен случай? В любовта?
— Кажи ми как се чувстваш — нареди тя.
Как се вкарват чувствата в рамка от думи? Не знаех.
— Сложно е — казах аз. — Имам дълг към теб. Ти разчиташ на мен като на мъж, а като на…
— Рицар в сияйна броня.
Поклатих глава.
— Не, като на адвокат.
Тя смачка цигарата си в декоративния пепелник върху нощното шкафче.
— Няма ли да ме спасиш?
— Искам. Повярвай ми, искам…
Навън присмехулникът пак се дереше с пълна сила, а в далечината виеше полицейска сирена.
— Какво искаш, Джейк?
— Искам да те обгърна с ръце и да те отнеса някъде. На сигурно място, където никой не ще ти стори зло.
— Ах, ти си моят рицар.
— Не. Бронята е ръждясала, коленете скърцат и жребецът отдавна не е подковаван. Освен това вечно не ми достига една крачка.
Криси се приведе и ме целуна. Дъх на парфюм и цигари.
— Не и за мен — каза тя.
После пак ме целуна нежно и колебливо. Чакаше да отвърна на целувката. Но аз не го сторих. Протаках.
— Трябва да запазим известно разстояние помежду си — казах аз.
— Поне докато свърши процесът.
— В географски смисъл ли? — Тя пропълзя по-наблизо, усмихна се игриво и зарови пръсти в косата ми. — Или в емоционален?
— И двете. Обикновено са свързани.
— О,
— На всички ни се е случвало — казах аз. — Но е толкова безсмислено, толкова…
— Кухо.
— Точно така.
— Не искаш да се обвързваш с мен, нали? — попита тя.
— Не че не искам. Не мога.
— От какво се боиш?
— От теб. От мен. Бил съм вече по този път.
— Ще бъде ли нарушение на етиката?
— Формално погледнато, да. Адвокатското дружество забранява да спим с клиентите.
— Наистина ли?
— Освен ако сме имали връзка преди делото. Тогава гледат на нарушението през пръсти.
— Добре казано.
— Но не е там работата. Не съм се учил на морил от книгите. Просто се мъча да постъпвам правилно. Ако се обвържем, това ще замъгли преценката ми.
— А не искаме да става така — каза тя и пропълзя толкова близко, че вече дишахме един и същ кислород.
— Криси, не се шегувам.
— Нито пък аз.
Тя смъкна тениската, после шортите, които прикриваха бикините, а след това и тях. Стана, протегна се и макар че имаше нещо театрално в тази поза с извит гръб и изпъчени гърди, изпълнявана може би хиляди пъти, същевременно тя бе тъй съвършено естествена и невинна, че ставаше още по-изкусителна. Естествено, тъкмо това се целеше. Някои красиви жени може и да не усещат какъв ефект оказват върху мъжете. Други, особено тези, чиято професия е свързана с външния вид и впечатлението, знаят точно какъв ефект дава всяка извивка на шията, всяко помръдване на бедрото, всяка двусмислена усмивка. При тях в излагането на гола плът няма нито срам, нито гордост. То е просто факт и в съвършенството на подробностите, в симетрията на чертите, в съчетанието на сила и здраве, което лъха от подобно създание, винаги се спотайва ясната мисъл, че красотата ще повехне. Догодина ще се наложат нови модели, затова ако имаш такава хубост, използвай я незабавно.
Криси се завъртя към вратата, разкривайки пред мен стройния си гръб и изящната извивка на ханша. Щракна лампата, после се приближи към леглото с грациозна стъпка, очертана като силует в полумрака стройно, гъвкаво сексуално парче, познаващо отлично своята сила. Седна, подви крака, приведе се към мен и гърдите и се притиснаха в моите.
Сигурен съм, че нейде на тая планета съществува мъж, който би устоял. Но пред Криси Бърнхард не лежеше папа Йоан Павел Втори. В леглото бе самозваният рицар Джейк Ласитър с всичките си сто килограма и сто осемдесет и пет сантиметра, с кипнала кръв и подивяло въображение. Нуждаех се от строго предупреждение. Пази се, либидо! Внимание, опасни завои! Хлъзгав път!
Тя изви глава и ме целуна отново. Този път отвърнах на целувката. Обгърнах главата й с длани и пак се целунахме, водейки битка с езици; после тя впи зъби в долната ми устна.
Исках да я спася, да й се насладя, да я вкуся, да я погълна. Исках хиляди неща час по-скоро, веднага. От гърлото й излетя дрезгав стон и ние трескаво се вкопчихме един в друг.
Тя посегна надолу, смъкна боксерките ми и аз ги ритах към отсрещния ъгъл. Плъзна длан по гърдите ми, към корема, към слабините. Бих толкова твърд, че ме болеше.