Бяла смърт
Шрифт:
— И двата предни мотора са свършили — каза Остин. — По-добре използвай резервните помпи.
— Товабяха резервните помпи — отвърна Дзавала.
— Да ти имам подсигурените системи. Какъв е проблемът?
— Веднага щях да ти кажа, ако това чудо бе окачено във въздуха.
— Не виждам никакви сервизи наоколо, пък и съм си забравил кредитната карта.
— Баща ми казваше: „Достатъчна е една пръчка динамит, за да размърдаш заинатилото се магаре“.
В НАМПД Остин имаше заслужената
— Нямаше да си толкова спокоен, ако не разполагаше с някакъв план.
Дзавала му намигна и свали ключа, който висеше на верижка на шията му. Отвори един малък капак в центъра на конзолата и пъхна ключа.
— Когато го завъртя това нещо и щракна превключвателчето до него, ще задействам третата подсигурителна система. Експлозивите ще изпразнят всички резервоари и поемаме нагоре. Хитро, нали?
— Не и ако ни се изпречи „Тор“, когато излетим от водата. Ще потопим и кораба, и себе си.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, натисни ей онова копче. Изпраща на повърхността предупредителна шамандура. Фойерверки, пищялки — пълна програма.
Остин натисна копчето. Чу се приглушено съскане и шамандурата се понесе нагоре. Той извика на моряците да се държат здраво.
Дзавала вдигна палци и се ухили като хлапак.
— Излитаме!
Завъртя ключа и всички се вкопчиха кой, в каквото намери. Единственият звук, който последва, бяха ругатните на Дзавала на испански.
— Проклетата джаджа не действа — каза той с тъпа усмивка.
— Да видим дали ще успея да обобщя. Намираме се на дълбочина деветдесет метра, претоварени сме, подводницата е пълна с полумъртви моряци и паникбутонът не работи.
— Винаги те е бивало в сбитите описания, Кърт.
— Благодаря. Да продължа. Имаме два пълни резервоара отпред и два празни отзад, което означава неутрална плавателност. Сещаш ли се за някакъв начин да направим „Миногата“ по-лека?
— Мога да изхвърля свързващата тръба. Ще стигнем до повърхността, но няма да е особено приятно.
— Не виждам да имаме много голям избор. Ще кажа на пътниците да се държат.
Повтори на моряците да се държат здраво, закопча се на мястото си и даде сигнал. Дзавала сключи пръсти и изхвърли спасителната тръба. Беше направена да се отделя като предпазна мярка в случай, че се наложи бързо
„Морска минога“ излетя от морето с кърмата нагоре и се стовари обратно във фонтан от бяла пяна. Запремята се като зар в ръката на комарджия. Предупредени от шамандурата и звуковите и светлинни сигнали, лодките се хвърлиха напред и екипажите им закрепиха понтони, които стабилизираха подводницата.
След минути „Морска минога“ бе на палубата. Медицинският персонал се втурна напред веднага щом отвориха люка. Оцелелите бяха измъкнати, качени на носилки и натоварени в чакащите хеликоптери, които щяха да ги откарат до болница на сушата. Когато Остин и Дзавала излязоха от подводницата, палубата бе почти опразнена, с изключение на неколцина членове на екипажа, които приближиха да ги поздравят и побързаха да се махнат.
Дзавала огледа опустялата палуба.
— И без духов оркестър?
— Героизмът е награда сам по себе си — поучително отбеляза Остин. — Все пак не бих отказал една текила, стига да има кой да ми я предложи.
— Ама че съвпадение! По някаква случайност съм скътал една бутилка синьо агаве. Първокласна работа.
— Май ще се наложи да отложим празненството. Идва господин Бекер.
Датският бюрократ крачеше към тях по палубата с грейнало от щастие лице. Разтърси енергично ръцете им, затупа ги по гърбовете и ги обсипа с възторжени хвалби.
— Господа, благодаря ви — задъхано редеше той. — Дания ви благодари. Светътви благодари!
— Удоволствието е изцяло наше — отвърна Остин. — Благодарим за възможността да изпробваме „Морска минога“ в реални условия. Руският хеликоптер е в базата на НАТО заедно с транспортните самолети. Ще им се обадим и ще потеглим след няколко часа.
На лицето на Бекер се появи обичайното кисело делово изражение.
— Господин Дзавала е свободен, но се боя, че на вас ще ви се наложи да забавите пътуването си. Образувана е специална следствена комисия за разглеждане на инцидента. Изслушванията ще се проведат утре в Торсхавн. Искат да чуят и вашите показания.
— Не разбирам с какво мога да бъда от полза. Не съм видял самото потъване.
— Да, но се спуснахте два пъти до „Ериксон“. Можете да опишете подробно повредите. Това би ни помогнало. — Бекер долови съмнението в очите на Остин и продължи: — Боя се, че се налага да настоя да бъдете наш гост на островите до приключването на изслушването. Горе главата. Американското посолство е уведомено за молбата ни и ще я предаде на НАМПД. Вече уредих да ви настанят. Всъщност ще сме в един хотел. Островите са много красиви, а и ще се забавите само ден-два.