Бяла смърт
Шрифт:
Остин се скри в сенките и загледа десетината мъже в черни комбинезони, които разтоварваха кашони от палета на един електрокар и ги слагаха на лентата на някакъв конвейер. Бяха набити и мургави, като мъжете от катера, със същата права и лъскава черна коса, високи скули и леко дръпнати очи. Вече приключваха с работата си и след малко половината тръгнаха към изхода, а останалите се забавиха, за да почистят. После също тръгнаха към вратата по заповед на един мъж, който, ако се съдеше по тона му, явно им беше шеф.
Остин излезе от скривалището си и огледа надписите на кашоните. Нанесените с шаблон думи обясняваха на различни езици, че съдържанието е рафинирана
В следващото помещение видя плетеница от тръби и помпи — излизаха от огромен кръгъл резервоар. Към него водеха множество улеи. Остин реши, че храната се изсипва в тях, смесва се в резервоара и се прехвърля по мрежата тръби до рибарника.
Видя до стената една щанга, взе я, прецени тежестта й и си помисли, че сигурно ще е не по-ефективна от перце пред автоматичните оръжия, но все пак я пъхна в колана си. Продължи покрай тръбите и излезе от помещението за смесване. Тръбите минаваха през коридор и свършваха в стена с врата в нея. Той я открехна и го лъхна студен въздух. Заслуша се. Не чу нищо и пристъпи напред. Свежият въздух бе прекрасен след тежката миризма на пещерите.
Тръбите излизаха от другата страна на стената и продължаваха покрай широка, покрита с бели камъчета алея между два успоредни реда сгради. От всяка постройка излизаха по-малки тръби и се свързваха с основните. Едноетажните постройки бяха от тухли от шлака, а покривите им бяха от гофрирана ламарина. Носеше се тежка миризма на риба и от всички страни се чуваше басовото бръмчене на невидими машини.
Той отиде до най-близката постройка. Стоманената врата бе отключена. Вероятно от „Океанус“ не очакваха някой досадник да успее да се промъкне покрай катерите и хеликоптера. Осветеното от слаби крушки на тавана помещение бе полутъмно. Бръмченето, което бе чул, идваше от електромоторите на помпите, които задвижваха водата в големи сини пластмасови резервоари, подредени от двете страни на коридора, минаващ по дължината на постройката. Към тях бяха свързани водопроводи, захранващи тръби, помпи, клапани и електрически вериги. Остин се покатери по металната стълба на един резервоар. Лъчът на фенерчето му размърда стотици стреснати рибки, големи не повече от пръст.
Той слезе, измъкна се от тези рибешки ясли и продължи от постройка на постройка. Бяха еднакви, като се изключеше размерът и видът на рибите в тях. Имаше сьомга, треска и други видове. В разположената в центъра по-малка сграда се намираше компютърният център. Той също се оказа празен. Остин се загледа в мигащите копчета и измервателни инструменти на централния панел и разбра защо до момента бе видял толкова малко хора. Рибната ферма бе почти изцяло автоматизирана.
На излизане от компютърния център чу тропот на ботуши и се скри зад един ъгъл. Покрай него минаха двама пазачи с карабини. Смееха се на нещо. И през ум не им минаваше, че на две крачки от тях се спотайва неканен гост.
След като пазачите отминаха, Остин отиде до пристанището. От скалистия бряг започваше кей, достатъчно дълъг, за да приеме и голям кораб. Там бе завързан патрулният катер, който го бе спрял. От хеликоптера нямаше и следа. По края на пристанището се виждаха върховете на стотици таляни. Мъже в открити лодки се суетяха около тях под облаци оглушително крещящи чайки. По кея се мотаеха пазачи и наблюдаваха безучастно картината.
Остин си погледна часовника. Трябваше да тръгва веднага,
Помъчи се да я изкърти колкото се може по-безшумно с щангата и успя. На слабата светлина забеляза, че резервоарите са почти два пъти по-големи от тези, които бе видял досега, а освен това бяха и два пъти повече. Нещо в това място го тревожеше, но не можеше да определи какво точно. По гърба му полазиха тръпки.
Внезапно видя, че покрай резервоарите крачи пазач. Изчака го да се отдалечи, остави щангата на пода, покатери се по стълбата на най-близкия резервоар и погледна вътре.
Миризмата на риба бе по-силна от тази в останалите сгради. Наведе се и чу тих плясък на развълнувана вода. Резервоарът бе пълен. Той насочи фенерчето надолу и водата сякаш експлодира. Нещо бяло с широко отворена уста и остри зъби се метна към него. Остин инстинктивно се отдръпна. Нещо мокро и слузесто докосна главата му. Той залитна и падна от стълбата. Ръцете му сграбчиха някакъв пластмасов маркуч и го скъсаха. Стовари се тежко върху бетонния под. От маркуча потече вода. Той скочи на крака и видя над резервоара да примигва червена светлина. Изруга наум. Беше включил някаква аларма.
Пазачът бе чул шума и вече тичаше към него. Остин се шмугна между два резервоара, като едва не се препъна в купчина метални тръби. Пазачът изтича покрай него, видя бликащата вода и спря. Остин взе една от тръбите, пристъпи зад него и докато той, усетил присъствието му, се обръщаше, посегнал да свали пушката от рамото си, го халоса по главата. Пазачът рухна на пода.
Първият порив на Остин бе да си плюе на петите, но след това реши най-напред да заблуди евентуалните си преследвачи и започна да пробива и къса пластмасовите маркучи. Червени светлини замигаха над още няколко резервоара, а по пода рукна същински поток.
Остин затича към изхода. Шуртенето на водата заглушаваше всичко и той не чу тропота на втория пазач. Срещнаха се на пресечката между двата реда резервоари и едва не се сблъскаха. Пазачът измъкна пистолет.
Остин замахна с тръбата и пистолетът изхвърча във въздуха. Пазачът се ококори, изненадан от бързината му, бръкна под черната си униформена риза и измъкна дълъг нож. За частица от секундата Остин успя да огледа противника си.
На ръст мъжът бе горе-долу до раменете му. Главата му сякаш бе поставена право върху мускулестите му рамене, намекващи за силата на набитото му тяло. Също като останалите пазачи, и този имаше широко кръгло лице, подстригана на бретон коса и дръпнати очи, черни и твърди като обсидиан. По изпъкналите му скули имаше вертикални татуировки, а под сплескания нос — широки пълни устни. Устата му се разтвори в зъбата усмивка, в която се четеше единствено жестокост.
Остин не бе в настроение за състезание по усмихване. Времето работеше срещу него. Всеки миг можеха да се появят още пазачи. Не можеше да губи време. Трябваше да се отърве от този тук и да се моли да не се натъкне на други. Пръстите му стиснаха здраво тръбата. Очите му сигурно издадоха намеренията му, защото пазачът скочи. Въпреки набитото си тяло се движеше със скоростта на скорпион. Остин усети пареща болка в лявата част на гърдите. Държеше тръбата като бейзболна бухалка и ножът бе минал под нея.