Бяла смърт
Шрифт:
Усмивката на пазача стана още по-широка и окървавеният нож се приготви за втори разсичащ удар. Пазачът направи лъжливо движение наляво и Остин инстинктивно замахна с тръбата. Разнесе се противно хрущене — металът улучи носа на мъжа и смаза хрущял и кост. От лицето на пазача бликна кървав фонтан. Остин не можеше да повярва на очите си. След удар, способен да събори и бик, пазачът продължаваше да стои на крака! Все пак в очите му се изписа замаяна изненада и миг по-късно ножът се изхлузи от пръстите му и стражът рухна на пода.
Остин побягна към изхода, но чу викове и се скри зад
С облекчение откри, че той е все така пуст. След секунди щеше да изчезне в лабиринта от пещери. Притисна длан към гърдите си, но не успя да спре напълно кървенето. Нещо по-лошо — оставяше кървава диря.
Някъде зави сирена. Остин стигна до електрокара и внезапно му хрумна една мисъл.
Покатери се на седалката, включи мотора, насочи вилката към една висока купчина кашони и рязко подкара напред. Машината се блъсна в купчината и я събори. Кашоните се стовариха върху конвейера и блокираха отвора. Остин събори още няколко купчини пред товарния вход и вратата и като завършващ щрих блъсна електрокара в таблото с шалтерите на конвейера.
В пещерите проехтяха изстрели от автоматично оръжие. Остин се метна към вратата. Куршумите улучиха стената. Опита се да пренебрегне парещата болка в гърдите и скочи на крака. В коридора проехтя втори откос, но Остин вече беше зад завоя. След секунди се промъкваше през последния тесен коридор и се спускаше към лодката.
Опита се да запали, но моторът се задави. Бръкна с дясната си ръка в студената вода, махна водораслото, което се бе увило в перката, и опита отново. Този път двигателят реагира. Докато се отдалечаваше и обръщаше към канала, който щеше да го отведе до Портата на русалката, на ръба на басейна се появиха две облечени в черно фигури. Лъчите на фенерчетата им го откриха, осветиха и отвора на канала.
Остин се насочи към цепнатината и лодката изстърга в скалата, отчупиха се трески. След малко видя пред себе си сивата дневна светлина и лодката излетя в Портата на русалката. Той с всички сили завъртя руля. Лодката направи рязък завой към отвора, но вълнението се бе върнало и морето отново кипеше. Лодката се плъзна странично по една вълна и се понесе право към отсрещната стена… и бе спасена от поредната вълна, която я изхвърли обратно към канала.
Остин даде газ и лодката се хлъзна, сякаш бе стъпила на бананова кора. Той зави бързо, за да избегне сблъсъка с един ръб, който щеше да разцепи лодката на две. Перката задра в подводен корниз. Остин отново насочи носа навън, но вълните пак го заподмятаха и го върнаха в пещерата. Остин прецени посоката и скоростта на вълните и опита пак.
Докато лодката с мъка напредваше към отвора, Остин видя, че има компания. Преследвачите му бяха намерили път по первазите покрай канала и сега стояха на скалите само на няколко метра от мястото, където щеше да мине.
Единият вдигна карабината си — Остин бе съвсем лесна мишена, — но другарят му натисна цевта надолу, откачи от колана си граната и я подхвърли няколко пъти във
Гранатата падна буквално в краката на Остин. Той даде газ до дупка, лодката направи остър завой, гранатата се търкулна, удари се в една тясна напречна греда и спря.
Лодката прелетя през изхода. Изправен между ада и дълбокото синьо море, Остин инстинктивно се спря върху второто. Част от мозъка му направи избор между перспективата мигновено да бъде разкъсан на парчета или да умре от измръзване във водата — и той се метна през борда.
Гмурна се в ледената вода и почти в същия миг чу приглушения гръм на гранатата, последван от експлозията на резервоарите. Остана под повърхността колкото можеше по-дълго и изплува под дъжд от трески. Лодката бе изчезнала. Гмурна се отново, за да избегне пламналото гориво. Когато изплува пак, беше премръзнал, но инстинктът му за самосъхранение продължаваше да гори в гърдите му. Заплува към сушата. Чувстваше се така, сякаш някой е излял течен кислород върху ставите му.
Зърна над върховете на вълните някаква лодка — бързо се приближаваше към него. Несъмнено преследвачите му идваха да довършат започнатото. От гърлото му изскочи клокочещ смях. Докато пристигнеха, отдавна щеше да се е превърнал в парче замразено месо.
13
Секунди преди да потъне обаче еднопосочното му пътуване към големия хладилник бе прекъснато. Нечия ръка го сграбчи за косата. Зъбите му изтракаха като кастанети. Имаше чувството, че някой се опитва да го скалпира с голи ръце. После други ръце го сграбчиха под мишниците и за яката и го измъкнаха от вълните.
Краката му още бяха във водата, когато скутерът полетя с рев над вълните, вдигнал нос високо във въздуха. Макар и със замъглено зрение, Остин с изненада откри, че се движат към синята яхта. Прехвърлиха го на борда, свалиха мокрите му дрехи, увиха го в топли кърпи и някакъв намръщен мъж го преслуша със стетоскоп. След това го натикаха в някаква сауна и след няколко минути той отново бе в състояние да мърда пръстите на ръцете и краката си. Прегледаха го втори път и му дадоха да облече дебел син анцуг. Както личеше, писано му беше да живее още.
Преминаването му от полумъртво в полуживо състояние стана под зоркия поглед на двама души с телосложението на професионални борци — говореха на испански. Същите го ескортираха — по-точно го повлякоха, понеже едва се държеше на крака — до просторна луксозна каюта, настаниха го в удобно кресло, завиха го с меко одеяло и излязоха.
Изтощен, Остин потъна в сън. Първото, което видя, когато се събуди, бяха две тъмни очи, които го гледаха изпитателно. В креслото срещу него седеше непознат мъж и го наблюдаваше, сякаш бе опитен образец в някаква лаборатория.