Часът на Бика
Шрифт:
«Змиеносецът» издаде неразбираем звук, сви юмруци, тропна с крак и внезапно се устреми към изхода.
— Стойте!
Необикновено рязката и непреодолимо властна заповед на земната жена го прикова към мястото му. Подчинявайки се, той загледа покорно Родис. С неуловимо бързо движение, характерно за земляните, тя прокара ръце по дрехата му, намери във вътрешния джоб на гърдите една тежка кутийка и се върна при СДФ. Леко щракване — и всички записи бяха изтрити. И Родис му върна кутийката. През цялото това време сановникът стоеше като вцепенен и повтаряше на глас: «Нищо не помня, абсолютно нищо не помня» — без да чувствува,
— Чеди е тежко ранена. Има раздробени кости. Тя е при мен в болницата.
Евиза изброи лекарствата и инструментите, които трябваше да получи от «Тъмен пламък», и каза, че те с Норин ще отидат при началника на града да го предупредят за изпращането на автоматичен дискоид от «Тъмен пламък» и да се споразумеят за мястото на кацането му.
— Чеди в съзнание ли е?
— Спи.
— Аз идвам.
Родис обърна дланта си вертикално (знак за край на връзката) и превключи СДФ към фара на кораба.
Вир Норин и Евиза отидоха при началника на града в голямата сграда на хълма, близо до Централната болница. Стотици хора сновяха по тъмните високи коридори, от двете страни на които имаше безброй масивни врати. Всемогъщите карти оказаха своето въздействие. Двамата земляни веднага бяха заведени при началника, докато обикновените «кжи» и «джи» чакаха с месеци да ги приемат неговите секретари.
Огромната стая с исполинско бюро подчертаваше значението на сановника — едър, добре гледан и безкрайно важен, потънал в дълбокото кресло. Той се надигна със забележимо усилие, поклони се и пак се тръшна на мястото си, мълком посочвайки на Вир и Евиза седалките пред бюрото.
Вир Норин изложи с няколко думи молбата. Последва дълго мълчание. Сановникът прелисти някакви сложени пред него книжа, вдигна поглед и земляните видяха познатата им тъпа надменност, по която всички «змиеносци» си приличаха.
— Случаят е особен. Никога досега градът не е бил обстрелван с автомати. Аз не мога да разреша.
— Но срочните пратки от този род се практикуват на Земята от хиляди години. Това е абсолютно безопасно! — увери го Вир Норин.
— Ами ако нещо вземе, че се повреди? Представете си, че дискът падне в резиденцията на високопоставени лица…
— Разберете, че това не може да стане. Все едно, в указанията такова нещо не е писано. Трябва да запитам Съвета на Четиримата!
— Запитайте, щом трябва! Става дума за живота на човек!
«Змиеносецът» прие изплашено-негодуващ вид, сякаш в негово лице бе нанесена обида на върховната власт.
— Дори ако аз се осмеля да използувам пряката връзка, за да докладвам, все едно — разрешението не може да бъде получено веднага, И аз не съм сигурен, че решението ще бъде положително.
Евиза скочи: очите и засвяткаха. Стана и Вир Норин. Те се спогледаха и изведнъж се засмяха.
— Нали висшите длъжностни лица имат задачата да вземат отговорни решения? — меко попита Евиза.
— Само така!
— В законите няма нищо, разрешаващо изпращането на автомата. Но няма и нищо забраняващо, нали?
«Змиеносецът» се посмути, но бързо дойде на
— Щом не е предвидено от законите, значи, не може.
— Вие сте назначен именно за решаването на непредвидени положения, иначе за какво сте тук?
— Аз съм тук, за да браня интересите на държавата — каза надменно «змиеносецът».
Вир Норин сложи ръка на рамото на Евиза.
— Да не губим време. Това е обикновен тясно програмиран робот. Функциите му биха могли да се изпълняват и от един прост звукозапис.
Сановникът се надигна застрашително. Астронавигаторът протегна към него ръка с дланта напред.
— Не мърдайте! Спрете! Забравете!
«Змиеносецът» падна в креслото, затвори очи и главата му клюмна настрани. Евиза и Вир Норин излязоха от кабинета и казаха на двете жени-секретарки, че сановникът разговаря със Съвета на Четиримата. Свещеният страх, който се изписа по лицата на секретарките, подсказваше, че началникът на града ще се наспи добре.
— Безпилотният дискоид ще кацне без никакви постановления! — реши Вир Норин. — Таел ще намери място. Автоматът ще вземе толкова товар, колкото успеят да натикат в него, също и за Таел! По-скоро при СДФ! Родис се е споразумяла с Рифт и Таел вече е при нея.
Таел и приятелите му монтираха временен фар в една изсъхнала градина на около един километър от Централната болница. Роботът-диск взе разстоянието между звездолета и град Средище на Мъдростта за седемнайсет минути. Евиза и Вир Норин грабнаха всичко необходимо и се втурнаха към болницата, а групата на Таел остана да разтоварва изпратените за тях материали и прибори. Гриф Рифт обеща да изпрати вечерта още един диск и предаде инструкцията за управляването на автомата. Тормансианите можеха да скрият робота на сигурно място или да го потопят в океана.
Чеди бе донесена в болницата в безсъзнание. Отначало я сложиха в наблъскания с легла коридор. Дежурният лекар не повярва на думите на «лилавите» — за нещастие от най-нисък ранг — и само се смееше в отговор на твърденията, че това момиче е долетяло от Земята. Прекалено невероятно му се струваше нейното появяване през нощта, в обикновено облекло на «кжи», и то ранена при улично сбиване. И последното съмнение, което възникна при прегледа на нейното дивно съвършено тяло, се разпръсна, щом Чеди произнесе в несвяст няколко думи на правилен яняхски език със звънливия акцент на опашното полукълбо. Лекарят окачестви повредите като смъртоносни. Той не смяташе, че е по силите му да спаси девойката. Не си струваше да я измъчва напразно, като я изважда от благотворния шок. И хирургът вдигна ръце от нея, без да знае, че в същото време Окото на властелина издаваше нареждане Евиза Танет да бъде открита на всяка цена.
Силната воля помогна на Чеди да изплува от червеното море на болката и слабостта, заляло съзнанието и. Тя лежеше гола, покрита с жълт плат, на едно тясно желязно легло под рядката светлина на незакрита с нищо вакуумна лампа. Тези дразнещи очите лампи се срещаха на Торманс във всички служебни помещения и в жилищата на «кжи». Тук, в болницата, рязката светлина и се струваше непоносима, но никой от проснатите по съседните легла стенещи и бълнуващи хора не и обръщаше внимание. Нощем при болните не идваха санитарки, медицински сестри или лекари. Те прекарваха дългата нощ на Торманс насаме със страданията си, твърде безсилни, за да се надигнат или да се заприказват.