Част от секундата
Шрифт:
— Едва ли някога ще го забравя. Имаш ли вече някакви теории?
— Да приема ли този интерес като съгласие от твоя страна?
— Приеми го като евентуално съгласие. И тъй, теории?
— Бруно имаше много врагове. Може вече да е мъртъв.
— В такъв случай разследването приключва още преди да започне.
— Не, моята сделка с хората на Бруно е да разбера какво е станало с него. Получавам парите, независимо дали с жив или мъртъв.
— Добър пазарлък. Както виждам, все още си в отлична форма.
— И жив, и мъртъв, ще е еднакво трудно да го намерим. Дори
— Чудесно, разбрах те. Говорехме за теории.
— Да допуснем, че някоя от заинтересованите страни го е отвлякла, за да наклони изборите в своя полза. Доколкото разбрах, електоратът на Бруно може да се окаже достатъчно голям, за да повлияе на резултатите, ако той подкрепи някого или му откаже поддръжка.
— Виж какво, изобщо не вярвам, че някоя голяма политическа партия е отвлякла Бруно. В друга страна може би, но не и тук.
— Съгласна съм. Звучи като изсмукано от пръстите.
Кинг отпи от чая си и каза:
— Нека тогава да се върнем към по-традиционните злодеяния, съгласна ли си?
— Отвлекли са го за пари и тепърва предстои искането за откуп.
— Или става дума за банда, чиято дейност е разбил по време на кариерата си като прокурор.
— Ако е тъй, вероятно никога няма да открием трупа.
— Има ли вероятни заподозрени?
Джоун поклати глава.
— Очаквах да има, но не излезе нищо. Трите най-сериозни престъпни организации, в чието разбиване е участвал, нямат активни членове на свобода. След напускането на Вашингтон той е преследвал някои местни банди във Филаделфия, но тяхната дейност с била чисто квартална и се ограничавала до пистолети, ножове и мобилни телефони, нищо съществено. Не биха имали нито ум, нито възможности да отвлекат Бруно изпод носа на тайните служби.
— Добре, отхвърляме политическите сметки и враговете от службата му като прокурор. Остават чисто финансовите мотиви. Заслужава ли си да поемат такъв риск заради него?
— Лично заради него — не. Както казах преди, роднините на жена му имат пари, но не са рокфелеровци. Биха могли да платят най-много един милион долара.
— Е, звучи внушително, но днес един милион не е чак такава сума, както някога.
— О, как бих искала да проверя на практика — подметна Джоун и пак се наведе над папката. — Политическата партия на Бруно разполага със солидни фондове, но пак се връщаме на основното: има далеч по-изгодни мишени, и то немалко.
— При това без охрана от тайните служби.
— Именно. Сякаш онези, които отвлякоха Бруно, са го сторили заради…
— Заради предизвикателството? — прекъсна я Кинг. — За да докажат, че могат да натрият носа на тайните служби?
— Да.
— Трябва да са имали вътрешен осведомител. Човек от екипа на Бруно.
— Имам някои предположения. Ще трябва да ги проверим.
— Чудесно. Но най-напред искам набързо да си пусна един душ.
— Изглежда, изследването на миналото не е много чисто занимание — сухо подхвърли Джоун.
— Много си права, ще знаеш — отвърна той и се отправи към горния етаж.
Тя подвикна след него:
— Сигурен
Кинг влезе в спалнята си, щракна лампата в банята, пусна душа и започна да си мие зъбите. Обърна се да затвори вратата, в случай, че на Джоун отново й хрумнат смахнати идеи.
Когато тръгна да излиза, той усети, че вратата е по-тежка от обичайното. Много по-тежка, сякаш на нея висеше нещо. В кръвта му мигновено нахлу адреналин. Побутна по-силно и я проследи с любопитство. Тласкана от инерцията и увеличеното тегло, вратата стигна до края и се захлопна. Кинг обаче дори не чу звука от удара в рамката. Цялото му внимание бе приковано към необикновената тежест върху вратата на банята.
В живота си бе виждал немалко тревожни гледки. Но видът на бившата му клиентка Сюзан Уайтхед, увиснала на вратата на банята с нож в гърдите и изцъклила насреща му мъртви очи, едва не го повали на пода.
30
Един час по-късно Кинг седеше на стъпалата, докато криминалистите привършваха работата си, а санитарите отнасяха трупа на Сюзан Уайтхед. Полицейският началник Уилямс се приближи до него.
— Свършихме, Шон. Изглежда, че е била убита около пет тази сутрин. По това време излиза на разходка. Което обяснява липсата на кръв по пода на банята. Изтекла е някъде другаде. Имаш ли какво да ми кажеш?
— Не бях тук. Току-що се връщам от Северна Каролина.
— Нямах предвид това. Не намеквам, че ти си убил мисис Уайтхед.
Лекото натъртване върху думата „ти“ накара Кинг рязко да вдигне глава.
— И не съм поръчал да я убият, ако това намекваш тъй деликатно.
— Просто си върша работата, Шон. Дявол да го вземе, при тоя взрив от престъпност в района засега никой не е извън подозрение. Надявам се да ме разбереш. Знам, че мисис Уайтхед е твоя клиентка.
— Беше моя клиентка. Уредих последния й развод, това е всичко.
— Добре, ще те питам направо, защото и без това из града се шушука. — Кинг го изгледа въпросително. — Говореше се, че ти и мисис Уайтхед… нали разбираш, че се срещате. Имаше ли такова нещо?
— Не. Тя може и да е искала връзка, но аз не.
Уилямс сбръчка чело.
— Какъв ти е проблемът? Такава невероятна жена…
— Тя искаше между нас да има нещо, а аз не. Точка.
— И нищо повече, сигурен ли си?
— Накъде биеш всъщност? Да не би да градиш обвинение върху това, че съм убил жената, защото не искам да се срещам с нея? Стига глупости!
— Знам, че звучи безумно, но… хората говорят какво ли не.
— Особено по тия места.
— А мисис Уайтхед беше видна личност. Имаше много приятели.
— Платени приятели.
— На твое място бих се въздържал да говоря такива неща, Шон. Наистина. — Той повдигна найлоновото пликче, съдържащо бележката, която бяха открили върху гърдите на мъртвата Сюзан. — Имаш ли някакви идеи за това?