Част от секундата

Балдачи Дейвид

— Така разправят и онези от ФБР, но аз ти казвам, че никой не може да е отровил Бил. Аз щях да разбера. Всеки ден бях при него.

— Само ти? Той е бил много болен, преди да умре. Не ти ли помагаха? Не идваше ли някой? Може да е било от лекарствата.

— ФБР взе всички лекарства за анализ и не откриха нищо. Аз се хранех със същото, пиех същата вода. И съм много добре.

Кинг се облегна назад и въздъхна.

— Някой се е представил за теб в погребалното бюро.

— Чух. Е, аз харесвам черното, отива ми на косата. — Тя погледна полупразната чаша на Кинг. — Ще искаш ли още едно? — Той поклати глава. — Бил не се отказа от уискито до самия край. Това бе едно

от малкото удоволствия, които му оставаха. Държеше си специални запаси от двайсет и пет годишно „Макалан“. — Тя се изкиска. — Всяка вечер си пийваше по малко. Беше на изкуствено хранене, но аз му сипвах в маркуча със спринцовка. За яденето пет пари не даваше, но на уискито си държеше и пак доживя до осемдесет. Не е зле.

— Бас държа, че и ти имаш добри запаси.

Тя се усмихна.

— Какво друго ми остава на тая възраст?

Кинг сведе очи към чашата си.

— А ти пиеш ли уиски?

— Не близвам. Нали ти казах, падам си по джина. Уискито е като разредител за боя. Ако искаш да си прочистиш синусите — моля, пий го колкото щеш.

— Е, благодаря още веднъж. Пак ще се чуем. Приятна вечер.

Кинг стана и понечи да се обърне. Зърна Джоун с цигара и чаша в ръцете и изведнъж застина.

Разредител за боя?

Той рязко се завъртя.

— Мили, ще ми покажеш ли специалните запаси на Бил?

41

Ето какво бе пропуснала да каже на полицията и ФБР Милдред — за уискито, или поне за специалните запаси на Бил Мартин.

Кинг и Джоун изчакаха в полицията, докато следователите я разпитваха най-подробно.

Джоун погледна Кинг.

— Имаш късмет, че ти наля от обикновеното.

Кинг поклати глава.

— Как е попаднало в къщата подправеното уиски?

В този момент към тях пристъпи мъж с кафяв костюм.

— Мисля, че открихме.

Той беше един от специалните агенти на ФБР, натоварени със случая. Джоун го познаваше добре.

— Здрасти, Дон — каза тя. — Запознай се с Шон Кинг. Шон, това е Дон Ренълдс.

Двамата се ръкуваха.

— Задължени сме ви — каза Ренълдс. — Никога нямаше да се сетим за уискито, а и тя не ни каза за тайните запаси. Всичко друго беше анализирано.

— Всъщност заслугата е на Шон. Колкото и да не ми се иска да го призная — усмихна се Джоун. — Значи казваш, че сте наясно как е попаднало там фалшивото уиски?

— Преди два месеца са наели жена да помага в къщата. Най-вече да помага на Бил Мартин, който едва се движел.

— Милдред не беше ли споменавала за това? — смая се Кинг.

— Каза, че го сметнала за маловажно. Жената не давала лекарства на Бил, макар да твърдяла, че е квалифицирана медицинска сестра. Милдред държала да върши лично това. А жената напуснала много преди смъртта на Мартин, тъй че Милдред не смятала това за важно.

— Откъде е дошла жената?

— Тук става най-интересно. Просто се появила един ден. Уж случайно научила, че може да им трябва помощ поради състоянието на Бил. Твърдяла, че е професионална болногледачка и нямало да им вземе скъпо, защото се нуждаела от работа. Имала необходимите документи.

— И къде е сега тази услужлива дама?

— Казала, че си е намерила постоянна работа в друг град, и с това се приключило. Повече не я видели.

— Но очевидно се е върнала още веднъж — каза Джоун.

Ренълдс кимна.

— Според нашата хипотеза жената се е върнала в къщата един ден преди смъртта на Мартин с подправеното шише, за да е сигурна, че следващото му питие ще бъде последно. Бутилката, която открихме, беше пълна

със смес от уиски и метанол. Метанолът бавно достига смъртоносно ниво при обмяната на веществата. Срокът е от дванайсет до двайсет и четири часа. Ако Мартин беше млад и здрав и ако бяха разбрали веднага, можеше да го спасят в болницата. Но той не е бил нито здрав, нито млад, а отгоре на всичко страдал от смъртоносна болест. Освен това съпрузите са имали отделни спални. След като Милдред наляла последното питие на съпруга си през маркуча, навярно всичко се е развило много бързо. Той тежал само около петдесет килограма. Обикновено сто-двеста милилитра метанол убиват възрастен мъж. На Мартин едва ли му е трябвало и толкова. — Ренълдс поклати глава и се усмихна уморено. — По ирония на съдбата са използвали уиски. Уискито съдържа етилов спирт, който е антидот на метанола, защото атакува същия ензим. Но в бутилката имаше толкова метанол, че етиловият спирт не е можел да му противодейства. Мартин може да е викал от болка, но Милдред не е чула нищо, поне така твърди. Може да се е мъчил цяла нощ, преди да умре. Не е имал сили да стане и да потърси помощ. По онова време вече е бил пълен инвалид.

— А Милдред навярно е заспала от джина — каза Кинг. — И тя обича да си пийва.

Джоун добави:

— Онази болногледачка очевидно е знаела, че двамата пият и не спят заедно. След като е разбрала какво пие Мартин и къде си държи запасите, към които Милдред никога не посяга, вече е разполагала с метода за убийство. Имала време да избяга много преди момента на престъплението.

Ренълдс кимна.

— Можели са да го убият по разни начини, но са държали да избягнат аутопсията, която би провалила графика им. Мартин е трябвало да умре в леглото си. Точно така станало, Милдред го открила там и решили, че е умрял от естествена смърт, макар лекарите да казват, че смъртта от метанол съвсем не е спокойна. А при обмяната на веществата метанолът се превръща във формалдехид, който също е отровен, но после се окислява до мравчена киселина Тя пък е шест пъти по-смъртоносна от метанола.

— Значи на практика Мартин е бил балсамиран още преди да попадне в погребалното бюро — каза Кинг.

— Правилно. Според сътрудниците на Бруно по план било предвидено през онзи и следващия ден кандидат-президентът да присъства на няколко срещи. В погребалното бюро било прието телата на покойниците да остават по два дни за поклонение. Мартин умира в понеделник и същата вечер го откарват в бюрото. Тялото е изложено в сряда и четвъртък, а погребението е предвидено за петък. Бруно пристига в четвъртък.

— И все пак времето ги е пришпорвало здравата — отбеляза Джоун.

Ренълдс сви рамене.

— Вероятно нищо повече не са могли да направят. Как иначе да го вкарат в погребалното бюро? Едва ли биха го поканили в дома на Мартин. Трябвало е да избират: или бюрото, или нищо. Рискували са, не ще и дума, но успяха.

— И нито едно от сведенията за жената не е вярно, нали? — каза Джоун.

Ренълдс кимна.

— Както гласи шаблонният израз, просто е потънала в земята.

— Описание?

— Жена на възраст, някъде над петдесет, среден ръст, леко набита фигура. Прошарена кестенява коса, но може и да е боядисана. И сега обърнете внимание. Казала на Милдред, че името й е Елизабет Бордън.

— Елизабет Бордън! — възкликна Кинг. — Като Лизи Бордън от детската песничка, която накълцала майка си на четирийсет парчета.

— А като видяла какво е сторила, накълцала баща си на четирийсет и едно — добави Джоун.

— Значи си имаме работа с хора, надарени с извратено и много зловещо чувство за хумор — каза Ренълдс.