Част от секундата
Шрифт:
— Изумително. И сама ли го измисли? На път към участъка?
Тя отпи глътка джин, запали цигара и духна дима.
— Винаги съм била съобразителна. Мисля, че бих станала по-добър юрист от мъжа ми.
— А как каза, че си заплащала за услугите на тази жена?
— Заплащала?
— Да, как си плащала? Нали не им каза, че е работила без пари? В истинския живот рядко се срещат безкористни души.
— Ами, плащането… ох… казах им… нали разбираш, отговорих малко уклончиво.
— Нима? И те не настояха?
Тя тръсна пепелта на
— Да, не настояха. Повярваха ми. Аз съм стара, скърбяща вдовица. Тъй че всичко е наред.
— Милдред, позволи ми да ти кажа какво правят със сигурност в този момент. Проверяват банковите ти сметки, за да разберат как си платила на „Лизи“. В документите няма да открият данни за подобни плащания. После ще разпитат „любопитните“ ти съседи за тази жена и те ще кажат, че никога не са я виждали, защото не съществува. Накрая ФБР ще се върне тук и гарантирам, че посещението ще бъде много неприятно.
По лицето й се изписа тревога.
— Наистина ли мислиш, че ще проверят?
— Това е ФБР, Милдред. Там не работят глупаци. Като теб.
Човекът пристъпи по-близо. Сега тя видя какво носи — метален прът.
Милдред понечи да изпищи, но той се хвърли напред, натъпка в гърлото й парче плат, после омота с лепенки устата и ръцете й. Сграбчи я за косата, помъкна я по коридора и отвори една врата.
— Позволих си да ти приготвя вана, Милдред. Искам да бъдеш чистичка, когато те намерят.
Той я хвърли във ваната и през ръба плисна вода. Милдред се опита да изпълзи, но прътът я притисна надолу. Със залепена уста и задръстени от никотина дробове, тя не издържа дори и наполовина колкото Лорета Болдуин. Мъжът донесе от бюфета бутилка уиски, изля съдържанието във ваната и разби стъклото в главата на Милдред. Накрая дръпна лепенката от устата й, отвори я и натъпка вътре шепа банкноти, които бе извадил от чантата й.
Откъде да намери човек свестни помощници в днешно време? Откъде?
Той сведе очи към нея и каза:
— Радвай се, че си мъртва, Милдред. Радвай се, че не трябва да изпиташ цялата ми ярост, защото е безгранична.
Докато подготвяше плановете си, той бе помислил дали да не убие и Милдред, но после реши, че това може да породи подозрения. Сега тази грешка не му даваше покой. За щастие нямаше начин прегрешението на Милдред да ги отведе до него. Щеше да стане ясно обаче, че една и съща ръка е убила Лорета Болдуин и Милдред Мартин. Това вероятно щеше по-скоро да обърка властите, отколкото да им помогне. Положението не му харесваше, но вече нямаше как да го поправи. Той гневно изгледа мъртвата старица във ваната. Идиотка!
Мъжът излезе през задната врата и погледна към края на улицата, където се спотайваха агентите от ФБР.
— Вървете да я приберете, момчета — промърмори той. — Сега е изцяло на ваше разположение.
Няколко минути по-късно старият буик избуча и се отдалечи по пътя.
43
Частният
Когато самолетът се насочи за кацане, Джоун изскочи от спалнята. Стюардът подвикна:
— Мис Дилинджър, трябва веднага да сед…
Тя му хвърли изпепеляващ поглед и продължи да тича между седалките. Стигна до спящия Кинг и го разтърси.
— Шон, събуди се! Веднага!
Той не помръдна. Тя възседна коленете му и няколко пъти го удари по лицето.
— Събуди се, по дяволите!
Най-сетне той замаяно отвори очи. Когато погледът му се избистри и видя, че Джоун го е яхнала боса, разкрачена и с вдигната пола, той възкликна:
— Божичко, Джоун, махни се от мен. Не си падам по секс във въздуха.
— Млъквай, глупако. Става дума за Милдред Мартин.
Кинг рязко се надигна. Джоун се дръпна от него, седна в съседното кресло и затегна колана.
— Хайде, говори! — настоя той.
— Нали Милдред ти каза, че Бруно се е обаждал наскоро да съобщи на Бил Мартин за президентската си кандидатура?
— Да, и какво от това?
— Нали я чу какъв глас има. Като корабна сирена. Да не би да твърдиш, че ако Бруно е чул този глас наскоро, някой може да го имитира по телефона, без той да усети измамата?
Кинг удари с длан по подлакътника на креслото.
— Вярно! Кой може да има подобен глас, ако не е пушил и пил поне петдесет години?
— Да не говорим за сливиците колкото топки за голф.
— Значи ни излъга. Тя се е обадила на Бруно с молба да се срещнат в погребалното бюро.
Джоун кимна.
— И това не е всичко. Говорих с агент Ренълдс от ФБР. Той охотно сподели каквото знаеше. От самото начало са подозирали, че нейната история е измислена. Сега Рейнълдс проверява нещо, което окончателно ще докаже дали е замесена, или не. Бил и Милдред Мартин не са имали много пари. Как тогава са си позволили да наемат болногледачка?
— Е, знам ли, намерили са пари отнякъде.
— И така да е било, на тяхната възраст имат право на частична финансова компенсация от социални грижи.
— Което означава, че в социални грижи трябва да има документ. А ако Милдред не е подала молба за помощ, ако твърди, че е плащала от собствения си джоб…
— Тогава ще проличи по банковите й сметки — довърши Джоун. — Точно това проверява Ренълдс. Когато попитал как е плащала на жената, за да се опитат да я открият, Милдред взела да мънка. Той премълчал, защото не искал да събужда подозрения. Изпратил е агенти да наблюдават улицата — отдалече, за да не я подплашат. Не иска Милдред да се опита да бяга.