Част от секундата
Шрифт:
— Честно казано, не знам. Знам само, че балистичната експертиза посочи неговото оръжие, а той е бил наблизо и няма сериозно алиби.
— Доста глупаво за човек, който планира убийство.
— Или доста хитро, защото съдията и съдебните заседатели могат по същия начин да допуснат, че всичко е инсценировка.
— А мотивът му да убие Дженингс?
— Е, ако Кинг и Дилинджър са организирали отвличането на Бруно, а Дженингс случайно се е натъкнал на истината, това ми прилича на основателен мотив за убийство.
Няколко
— Добре, вече ги държим под око. Кинг, Максуел и Дилинджър… крайно невероятна тройка, ако се замисли човек. Продължавайте работата и ни дръжте в течение.
Паркс огледа всички около масата.
— Добре, но не очаквайте резултати от днес за утре. И не очаквайте само онова, което бихте желали.
— В момента — каза директорът — мисля, че просто чакаме бурята да се развихри. — Докато Паркс се обръщаше към вратата, директорът добави: — Шерифе, когато това стане, гледайте да се подслоните на завет.
В подземния паркинг Паркс видя една жена да се качва в колата си.
— Агент Максуел — каза той. Мишел спря до джипа. — Чух, че си взимате дългоочакван отпуск.
Тя го изгледа смаяно, после по лицето й се изписа разбиране.
— Имате ли нещо общо с това?
— Накъде тръгвате? Към Райтсбърг?
— Защо питате?
— Как е вратът?
— Добре. Скоро ще мога и да крещя. Но вие не отговорихте на въпроса. Имате ли нещо общо с това, че ме пуснаха?
— Може би, макар че се чувствам по-скоро пионка, отколкото пълноправен играч. Ако отивате към Райтсбърг, бих ви помолил да ме откарате.
— Защо?
— Вие сте умна. Мисля, че знаете отговора.
Докато се качваха в джипа, Паркс каза:
— Чух, че с Шон Кинг сте станали много добри приятели.
— Аз го харесвам и уважавам.
— Но заради него едва не загинахте.
— Вината едва ли е негова.
— Да, вероятно.
Тонът на Паркс накара Мишел да му хвърли яростен поглед, но той вече зяпаше през стъклото.
45
Джоун и Кинг бяха отседнали в един вашингтонски хотел, когато Джоун получи новината за убийството на Милдред Мартин. Тя веднага се свърза със стаята на Кинг да му съобщи.
— Дявол да го вземе! — възкликна той. — Загубихме още един възможен свидетел.
— И ти знаеш какво означава това, Кинг.
— Да, убиецът на Лорета Болдуин е убил и Милдред Мартин. — Той добави подигравателно: — Освен ако допускаш, че двама различни убийци могат да убият своите жертви по абсолютно еднакъв начин.
— Значи догадките ни се потвърждават. Тя наистина лъжеше. Обадила се е на Бруно. Отровила е съпруга си, а историята за Лизи Бордън е измислица. В такъв случай защо са я убили?
Не знаеха отговора.
Беше късно утро, когато
Мишел и Паркс бяха донесли китайска храна. Настаниха се на задната веранда да хапнат и да обсъдят случая.
— Предположих, че вие двамата ще сте изгладнели от детективските усилия — каза Паркс, похапвайки с апетит от кисело-сладкото пиле. — Чух от ФБР, че покрай историята с Бруно сте навъртели доста километри по авиолиниите.
— Много километри и малко резултати — отговори Кинг.
Джоун отдели няколко минути, за да разкаже за най-новите резултати от разследването и разговорите с Милдред Мартин и Катрин Бруно, както и за липсатана разговор със Сидни Морс.
— Изглежда, че Питър Морс е ударил голямата печалба — каза Мишел. — Интересно, къде ли е той?
— Бих заложил на Охайо — обади се Кинг. — Някое уютно слънчево местенце.
— Звучи чудесно — заяви Джоун. — И аз бих искала да опитам.
Паркс прегледа бележките си:
— Добре, Мишел ме осведоми за разговорите ви с онзи приятел на Рамзи от колежа „Атикъс“… Хорст ли се казваше?
— Джорст — поправи го Мишел.
— Точно така. И доколкото разбирам, той не е хвърлил светлина по неясните въпроси.
— Очевидно Рамзи е ненавиждал Клайд Ритър — каза Кинг.
— Само на политическа основа ли? — попита Паркс. — Или има и още нещо?
Кинг сви рамене.
— Рамзи е бил активен участник в протестите срещу Виетнамската война, свръхактивен радикал от Бъркли, поне на млади години. Ритър беше бивш телевизионен проповедник, дотолкова консервативен, колкото Рамзи е бил либерален. По дяволите, ако Ритър имаше пистолет, сигурно пръв щеше да застреля Рамзи.
— Вярвам, че си струва отново да проверим Торнтън Джорст — каза Мишел. — Всичко, което ни каза, звучеше логично, дори прекалено логично, сякаш сам попълваше празнините и ни казваше точно каквото сме отишли да чуем. А и в държането му имаше нещо не съвсем обичайно.
— Интересна теория — отбеляза Джоун и отпи от чая си.
— След това продължаваме с Кейт Рамзи веднага щом се прибере в Ричмънд — добави Мишел.
— Какво стана с връщането ти на служба? — попита Кинг.
— Разрешиха ми отпуск.
— Виж ти — сепна се Джоун, — не помня тайните служби да са били толкова отстъпчиви.
— Мисля, че нашият приятел от шерифската служба има нещо общо.
Всички се вгледаха в сконфузения Паркс. Той остави клечките и отпи глътка вино.
— Хубаво е.
— Няма начин да не е — отвърна Кинг.
— Скъпо ли е?
— Цената често няма нищо общо с качеството на виното. Тази бутилка струва някъде около двайсет и пет долара, но трудно ще намерите по-добро бордо дори и на тройна цена.