Част от секундата
Шрифт:
— Ти си била в охраната на Ритър. Какво си спомняш за Скот?
— Не е много. Бях съвсем отскоро в групата. Не го познавах добре. А след убийството почти незабавно ни разхвърляха по други екипи.
— Незабавно? — Мишел я изгледа многозначително. — Ти ли помоли да те прехвърлят?
— Хубавите неща в тоя живот рядко идват на тепсия. Трябва да ги преследваш. — Джоун се усмихна, като видя как Мишел неволно хвърли поглед към Кинг, който разговаряше с Паркс. — Виждам, че схващаш мисълта ми. Един съвет от мен, докато
— Не се бой — каза Мишел и понечи да се обърне.
— И още нещо, Мишел. Бях напълно сериозна, когато намекнах, че онези хора, които търсим, не дават пет пари дали си жива или мъртва. Тъй че докато прикриваш Шон, не забравяй да пазиш и себе си. Не бих искала да те сполети нещо. Виждам, че на Шон му е приятно да се навърташ наоколо.
Мишел отново се завъртя към нея.
— Е, на някои хора им върви, нали?
След като потегли с колата, Джоун се обади в кабинета си.
— Трябват ми сведения за миналото и местонахождението на Робърт Скот, бивш агент от тайните служби и шеф на охраната на Клайд Ритър през 1996 година, а също така за човек на име Дъг Денби, който е ръководел предизборния щаб на Ритър. Спешно.
Кинг и Максуел потеглиха към Ричмънд, за да посетят Кейт Рамзи, която се бе завърнала във Вирджинския университет и се съгласи да ги приеме. Факултет „Публична администрация“ се намираше в умело реставрирана каменна сграда на Франклин Стрийт, в самия център на университетското градче. По улицата имаше още много подобни сгради — спомен за богатствата в една отминала епоха от живота на столицата на Вирджиния.
Кейт Рамзи ги посрещна в приемната и заедно тръгнаха към кабинет, препълнен с книги и периодични издания, плакати за разни протестни митинги и концерти. Не липсваше и разнообразна спортна екипировка, както се полага на една млада и атлетична аспирантка.
Гледайки безпорядъка, Кинг прошепна на Мишел, че навярно се чувства у дома си, за което бе възнаграден с лакът в ребрата.
Кейт Рамзи беше средна на ръст и имаше телосложение на лекоатлетка със стегнати, но изящни мускули. Четири чифта маратонки в ъгъла на кабинета потвърждаваха това предположение. Русата й коса бе стегната отзад на тила. Носеше стандартно колежанско облекло: избелели джинси, маратонки и риза с къси ръкави „Абъркромби и Фич“. Изглеждаше учудващо уравновесена за възрастта си, а докато сядаше срещу тях зад бюрото, изражението й бе спокойно и откровено.
— Добре, Торнтън вече ми се обади, тъй че спокойно можете да прескочите историята за документалния филм.
— И бездруго не бяхме особено убедителни — отвърна невъзмутимо Мишел. — А истината е много по-удобна, нали?
Кейт завъртя очи към Кинг, който я гледаше нервно. В
— Възрастта не ви се е отразила зле — обърна се към него младата жена. — Изглежда, че годините са били милостиви към вас.
— Не и напоследък. Затова сме тук, Кейт. Нали може да ви наричам Кейт?
Младата жена се облегна назад.
— Това ми е името, Шон.
— Знам, че е много неловко…
— Баща ми направи своя избор — прекъсна го тя. — Той уби човек под твоя закрила. Истината е, че тинямаше избор. — Тя помълча и въздъхна дълбоко. — Минаха осем години. Няма да лъжа, че тогава не съм те мразила. Бях четиринайсетгодишно момиче, а ти ми отне бащата.
— Но сега… — подхвърли Мишел.
Кейт не откъсна поглед от Кинг.
— Сега съм зряла жена и нещата са много по-ясни. Ти изпълни дълга си. Аз също.
— Струва ми се, че и ти не си имала кой знае какъв избор — отбеляза Кинг.
Тя се приведе напред и взе да размества нещата по бюрото си. Кинг забеляза, че след като приключи с предметите — молив, линийка и други дреболии, — отново започна да ги подрежда под прав ъгъл спрямо предишното положение. Ръцете й се движеха неуморно, а погледът оставаше прикован към Кинг и Мишел.
— Торнтън спомена за нови доказателства, че баща ми не е действал сам. Какви доказателства?
— Не можем да ги разкрием — каза Мишел.
— Страхотно! Не можете да ги разкриете, но очаквате да разговарям с вас.
— Ако в онзи ден е имало още някого, Кейт, трябва на всяка цена да узнаем кой е той — каза Кинг. — Вярвам, че и ти би желала същото.
— Защо? Това не може да промени фактите. Баща ми застреля Клайд Ритър. Пред стотици свидетели.
— Вярно — каза Мишел, — но сега смятаме, че това не е цялата истина.
Кейт се облегна назад.
— И какво точно искате от мен?
— Всичко, което можеш да ни разкажеш за събитията, тласнали баща ти да убие Клайд Ритър — каза Мишел.
— Не е дотичал внезапно, за да обяви, че ще става убиец, ако това си мислите. По онова време бях още хлапе, но все пак щях да се обадя на някого.
— Щеше ли? — попита Кинг.
— Това какво би трябвало да означава?
Кинг сви рамене.
— Той е бил твой баща. Доктор Джорст каза, че си го обичала. Може би нямаше да се обадиш на никого.
— Може би — отвърна спокойно Кейт, после пак се зае да размества молива и линийката.
— Добре, да допуснем, че не е обявил намеренията си. А не е ли имало нещо друго? Не е ли казал нещо подозрително или необичайно?
— Баща ми се славеше като блестящ преподавател, но по сърце си оставаше непоклатим радикал, който още живееше в шейсетте години.