Черната призма

Уийкс Брент

— И смяташ, че мисълта за това е достатъчно разсейваща, за да не изкопча от теб останалите ти цели?

— Несъмнено — отвърна Гавин с престорена сериозност. — Учил съм се от най-добрите.

— Чудесно — каза тя. — А сега се махай. — Той вече излизаше през вратата, когато майка му извика след него: — Гавин! — Сега го наричаше Гавин, винаги, дори когато очите и казваха „Дазен“. — Внимавай. Знаеш какъв е баща ти, когато някой не иска да изпълни волята му.

50.

Кип се събуди с изтръпнала

ръка. Беше сънувал как майка му държи главата му в скута си. Не беше точно сън, а наполовина спомен. От времето, когато бе малък. Майка му прокарваше пръсти през косата му, а очите и бяха зачервени, подпухнали. Зачервените очи обикновено означаваха, че е пушила ганджа, но тази сутрин не миришеше на дим или алкохол. „Съжалявам — бе казала тя, — толкова съжалявам. Отказах ги. Отсега нататък ще е различно. Обещавам.“

Той открехна едното си гурелясало око и простена. Много хубаво, мамо, но може ли да станеш от ръката ми? Претърколи се. Беше спал на земята? На килим? О! Докато кръвта бавно нахлуваше обратно в ръката му, го заболя. Той я заразтрива, докато чувството в нея се върна. Къде се намираше? Ах, да, в стаята на Лив. Едва бе започнало да се развиделява.

Кип се надигна и видя в стаята да влиза жена. Беше тъмнокожа, с дебели вежди, къдрава коса и носеше яркозлатист шал около врата си. Имаше едро масивно тяло с широки рамене и зелената и рокля с крещящи шарки висеше върху нея като платно върху галеас.

— Утрото настъпи и е време за първия ти урок. Аз съм наставница Хелел.

— Вие ли сте моята магистърка? — попита Кип, като продължаваше да разтрива болящата го ръка.

— О, да. — Тя се усмихна, но усмивката не стигна до очите и. — И ще запомниш днешния урок до края на живота си. Ставай, Кип.

Кип се изправи. Жената мина покрай него и отвори вратата към малкия балкон.

— Ела бързо — каза тя. — Трябва да видиш това, преди слънцето да се е подало изцяло над хоризонта.

С разчорлена коса, пресъхнала уста, зловонен дъх и туптяща ръка, Кип облиза устни и пристъпи покрай наставница Хелел. Очите и бяха тъмни и напрегнати — толкова тъмни, че той даже не можеше да определи какъв цвят притегляща е.

„Странно. Уж трябва да различавам дребните нюанси в цветовете, незабележими за повечето хора, а не мога да видя дори цвета в ирисите и.“ Той пристъпи на балкона от жълт луксин. С изключение на няколко ивици вода и прах балконът беше неестествено чист.

Въпреки вчерашния си опит, когато научи, че жълтото е един от най-здравите известни материали, Кип предпазливо изпробва теглото си върху балкона. Той, разбира се, беше здрав. Поради начина, по който кулите се накланяха навън като разтварящо се цвете, ако Кип паднеше оттук, щеше да се разбие в скалите на няколкостотин стъпки по-долу, току до водата. За горните етажи бе още по-зле, защото се издаваха още по-навън. Той преглътна и се опита да съсредоточи вниманието си върху изгряващото слънце.

— Не разполагаме с цял ден, Кип — каза наставница Хелел. В гласа и имаше нещо, някакво напрежение.

Кип се обърна, докато

тя излизаше на балкона след него. Отначало си помисли, че жената се спъна, защото полетя напред така внезапно. Пристъпи към нея да я хване. Ако имаше нещо хубаво в това да си дебел, то бе, че можеш да спираш тежки предмети.

Но наставница Хелел протегна ръцете си напред като тарани. Пристъпването на Кип го вкара между тях. Палците и одраскаха гърдите му от двете страни и се плъзнаха по тях. Тя изруга и двамата се сблъскаха в тромава прегръдка.

— Хванах ви — каза Кип. — Не се тревожете, няма да…

Едрата жена се изправи в цял ръст и възстанови равновесието си. Беше много по-висока от Кип и при това движение големите и сплескани гърди се притиснаха от двете страни на лицето му. Някак си брадичката му се закачи в деколтето и и за кратък — но не достатъчно кратък — момент лицето на Кип потъна цялото в пазвата и.

— Гъх! — изгъгна той.

Наставница Хелел вече се навеждаше, милостиво освобождавайки деколтето си от брадичката на Кип, но после се приведе още и тялото и се притисна в неговото. След един кошмарен миг, който без съмнение щеше да преживява наново в сънищата си, той се измъкна от пътя и.

Големите месести ръце на жената стиснаха краката му. При движението му настрани обаче лявата и ръка изпусна десния му крак. А после тя почна да го вдига.

— Какво пра… — Кип млъкна, щом видя очите и.

Абсолютна концентрация, пълна липса на емоции. Тя натисна силно напред към Кип, докато го повдигаше. Той сглоби нещата прекалено бавно.

Напрежението, думите и, липсата на цвят в очите и, спъването, което не беше спъване. Беше скок. Липсата на смущение от това, че Кип е притиснат към гърдите и — защото човек не позволява докосването на малко плът да го разсее. Не и когато е дошъл да убива.

Ръцете на Кип се вкопчиха в ръба на балкона зад него. Като го стискаше само за единия крак, наставница Хелел напъна рязко. Беше толкова силна, че теглото на Кип не бе проблем за нея.

Ако Кип беше смел, щеше да се бори. Ако беше гъвкав, щеше да я остави да вдигне единия му крак, докато той стои на другия, и да я смели на кървава каша. Но вместо това възприе стратегията на дебелака. Отпусна се, увисна, превърна цялата си тежест в мъртво тегло, потърси земята, както правеше, когато Овен се опитваше да се перчи, като го вдига и хвърля. Ако Кип се отпуснеше, Овен никога не успяваше да го вдигне, докато ако стоеше стегнат, го вдигаше с лекота.

Наставница Хелел пусна едната си ръка от крака на Кип и потърси някакъв захват по закръгленото му тяло, Кип се гърчеше като риба и се опитваше да се избута от балкона обратно в кулата. Жената го притисна със собственото си значително тегло в ъгъла и изнесе лявата си ръка назад за удар.

Но подът го зовеше и без нейната силна ръка да го държи, Кип отвърна на този зов. Юмрукът и се спусна и го улучи косо, но той падна. Жената го изтърва и Кип тупна по гръб. Ръката и стискаше само крачола му и тя се опита да го вдигне за него.