Диамантите на Рурк

Финч Филип

Стигна до средата на пясъчната ивица и спря.

Хейс се зачуди дали не се е изплашила. Може би мислеше какво ще се случи пред „Клиф Хаус“. Или бе променила решението си.

Размислила е за всичко и иска да стане нормална като другите хора. Вероятно е достигнала границата.

Хейс излезе от колата и отиде при нея. Тя се бе загърнала е мантото от чортова кожа, пъхнала ръце в джобовете. Изглеждаше дребна и студена. Вдясно от нея светлините на моста се извиваха грациозно над

водата.

Хейс реши да я прегърне. Само двамата, мостът и нощта. Искаше да й каже, че всичко е наред и че ще започнат отначало.

Тя го чу, че се приближава към нея. Вече беше на няколко крачки. Кейтлин се обърна към него.

В ръката си държеше пистолет 45-ти калибър и вече натискаше спусъка.

Хейс се свлече на земята. Пистолетът изтрещя и от дулото му изскочи пламък.

Хейс лежеше по гръб на пясъка и се гърчеше. Стомахът му изгаряше. Господи, как го болеше дясното бедро! Не можеше да движи крака си.

Кейтлин се приближаваше. Застана над него и допря пистолета до челото му.

Хейс не беше в състояние да каже нищо.

— На добър час — рече Кейтлин.

68.

Джералд се опита да остави малко разстояние между себе си и Рурк, докато следваше мустанга нагоре по булевард Гиъри. Изостана лека-полека.

На 29-то авеню Рурк успя да мине на светофара, но не и Джералд. Мустангът продължи напред и се скри от погледа му, когато пред Джералд светна зелено.

Това намали малко напрежението. Джералд хвана „зелената вълна“. Намали, когато стигна до 37-мо авеню. Уелкъм му бе казал да спре на паркинга пред супермаркета на северозападния ъгъл на кръстовището и да търси син форд „Темпо“ и красива блондинка.

Джералд я съзря. Вкара исузуто в паркинга и спря до форда.

Тя стоеше до колата. Красива ли? Нищо подобно. Лисица.

Джералд слезе от исузуто.

— Грейс — каза той. — Аз съм Джералд.

— Така и предположих — отговори тя.

Грейс държеше в ръка същия куфар като първите два — имитация на Вутон. Джералд извади куфара с парите от исузуто.

— Едно малко усложнение — рече той и й показа бялата лепенка.

Помъчи се да я махне, но хартията започна да се къса.

Тогава се опита тя. Пръстите й бяха малки и сръчни. Отлепи лепенката и я залепи на дръжката на третия куфар.

— Ти вземи този — каза Джералд и й подаде куфара с парите. — И ключа.

Тя го отвори и възкликна:

— Свещени пари!

Джералд хареса това. Прозвуча като реплика от сантиментален стар филм. Хората вече не се изразяваха така, ако изобщо го бяха правили някога.

Но нали чу думите. При това точно сега.

Грейс му даде третия куфар.

— Ето —

каза тя. — Сега всичко е у теб. Това нещо ме изнервя.

Джералд взе третия куфар, на който вече имаше лепенка, и го сложи на предната седалка на исузуто.

— Трябва да тръгвам — каза той.

— Знам.

— Много ми помогна.

— Едва ли. Но благодаря все пак.

В края на краищата Хармън реши, че всъщност не иска да се добере до улицата. Който и да е дърт глупак на стълбището щеше да му свърши работа.

Но по стълбите не се качваше и не слизаше никой. Хармън изпълзя надолу по трите етажа и стигна до външната врата. Успя да я отвори, олюля се и падна на стъпалата отпред.

Озова се на пустия тротоар. Зачуди се дали има част от тялото му, която да не го боли.

Не. Вероятно не.

Щеше да свърши голяма услуга на Евън. Хармън се зарече, че ще го убеди колко много заслужава.

На една пресечка по-нататък се намираше Мишън стрийт — светла и оживена. Хармън видя табелата на един ресторант на ъгъла. Такера Санчес.

Отново започна да пълзи.

Рурк намали и спря пред „Сийл Рок Ин“. Това беше последната сграда по Гиъри. „Клиф Хаус“ се намираше малко по-нататък и се виждаше през клонките на черните кипариси.

Исузуто с парите не беше зад тях. На Нол, както и на Рурк, това не му хареса.

След минута-две исузуто се появи и паркира до тях. Евън тръгна към него, а огромният Джералд слезе да го посрещне.

Нол чу разговора им. Рурк поиска да разбере какво го е задържало. Джералд каза, че е хванал „червената вълна“ на светофарите по булевард Гиъри.

Рурк пак седна в мустанга. Не каза нищо. Не помръдна.

— Какво чакаме? — попита Нол.

— Моите приятели.

— Трябват ли ни? Аз съм готов да тръгна.

— Когато ти кажа.

Мерцедесът се появи на Гиъри чак след десет минути.

Спря пред тях. Прозорецът от страната на шофьора се отвори.

Вътре беше Кейтлин, Сама.

— Къде е съдружникът ми? — попита Евън.

— Хейс напълно изгуби интерес към сделката.

Нол видя как Рурк се замисли.

— Хайде да вървим — извика Кейтлин.

Рурк подкара бавно по Гиъри и влезе в паркинга пред „Клиф Хаус“. Другите го последваха.

В средата на паркинга Нол каза на Рурк да спре. Искаше помежду им да има разстояние. Евън спря. Исузуто свърна вдясно и паркира до мустанга. Мерцедесът мина отляво и спря от другата страна.

Нол забеляза кофата за боклук с оранжевото петно.