Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
— _Шуто!_
Той стовари ръка като меч и предният капак на олдсмобила хлътна с ужасното скърцане на огъната ламарина. Предположих, че сега ще скочи да изгризе четирите гуми до джантите. Но вместо това той се метна върху мотора си — оглушително гърмящ кавасаки, — направи остър завой и отлетя в нощта, крещейки през рамо нечленоразделни ругатни.
Огледах щетите по колата, после седнах на долното стъпало.
— Няма ли да влезеш? — обади се Мелани Кориган.
Обещанието в гласа й беше широко поне колкото легло персон и половина. Но моментът бе отлетял. Мозъкът ми отново владееше положението. Не
Исках да видя Сюзън Кориган, да й разкажа за обвиненията на Мелани срещу Роджър. Исках малко помощ, за да разчепкам тази история. Но преди всичко исках да се прибера и да изчукам изкривените ламарини на моята пострадала колесница.
13
Нощна смяна
— Голям късмет — заяви Чарли Ригс.
Филип Кориган беше погребан в крипта, по-точно — в пищен мавзолей с изваяна върху бетона емблема на „Палмланд“ — най-големият му търговски център.
— Голям късмет — повтори Чарли, — особено като се има предвид, че е мъртъв от две години. Във Флорида почвата е толкова влажна, че тъканите се разпадат за нула време. Да не ти разправям как изглеждат някои трупове — мухъл отвън, паразити и ларви отвътре. В днешно време гробниците са толкова редки, толкова скъпи. Но за него цената едва ли е била проблем.
— Ако се съди по къщата, гробницата сигурно ще е с асансьор, винарска изба и иконом — казах аз. — Да е херметична, друго не ме интересува.
Ригс потриваше доволно ръце пред перспективата да наруши вечния покой на Филип Кориган. Аз бях измъкнал погребалните сметки от досието по делото. При смърт поради небрежност ответникът заплащаше и разноските за погребението — около петдесет хиляди, доколкото си спомнях. И като се разрових, наистина открих разписката от погребално бюро „Вечен спомен“. След смъртта на първата мисис Кориган мъжът й беше закупил най-хубавия парцел, върху който да построи мавзолей за двама — и то не какъв да е, а първо качество. Идеалният жест на един любящ съпруг, обещание, че един ден костите му ще легнат до нейните. С надеждата да не е много скоро.
Осемдесет и пет хиляди за строежа и обслужването на мисис Кориган. След две години още петдесет бона за дооформяне на втората крипта, тъй че за цялата тая прогимназия бе хвръкнала шестцифрена сума. Според приложената документация вътре имаше приемна с бетонни пейки, та опечалените да не стоят под жаркото обедно слънце, централна зала с две еднакви бетонни крипти върху платформи от коралова скала и вестибюл с надписа „Смъртта плаща всички дългове“ — тъкмо девиз за човек, натрупал състояние от заеми за строителство.
Двамата с Чарли Ригс седяхме в моя олдсмобил, който вече си имаше нов фар и изчукан капак. Сигурно затова бучеше щастливо, докато се носеше на изток по Тамаями Трейл. Бях разказал на Ригс целия разговор с Мелани Кориган, пропускайки само някои подробности за телесния допир и сладостната целувка. Обвиненията й срещу Солсбъри много го заинтригуваха.
— Прекалено добре пасва всичко — каза той,
— Как така?
— Най-напред дъщерята те уверява, че докторът е използвал лекарството, за да убие Кориган. После вдовицата казва, че е искал тя да го направи. Изобщо не знаеш дали течността в шишенцето наистина е била сукцинилхолин.
— Какво намекваш?
— Че двете жени може да кроят шапка на добрия доктор.
— Не става. Както винаги ми напомняш, за всяко престъпление трябва мотив. Мелани Кориган може и да го има — просто иска да се отърве от Солсбъри. Ами Сюзън Кориган? Какво я засяга Солсбъри?
Ригс се помъчи да запали лулата — тежка задача в открита кола при скорост сто и трийсет километра в час.
— Не че я засяга, може би просто търсят кого да накиснат за убийството на Филип Кориган.
— Какво? — сепнах се аз и едва не изхвръкнах от пътя, опитвайки да заобиколя един прегазен броненосец.
— Как се поделя наследството?
— Мелани получава къщата, яхтата и трийсет процента от наследството. Сюзън — каквото остане след плащането на данъците. Добре се уреждат и двете.
— Значи, теоретично погледнато, всяка от тях има мотив да желае смъртта на Филип Кориган.
— Хей, докторе, говорим за баща и дъщеря.
— Както е казал Плавт, lupus est homo homini. Човек за човека е вълк. Отнася се и до жените. Жестокостта вътре в семейството често е най-страшна. Мъже пребиват жените си или извършват кръвосмешение. Жени убиват мъжете си, понякога с най-странни средства. А се случва и дъщери да убиват бащите.
— Това е отвратително, Чарли.
— Прав си — каза той, после заряза лулата и примига срещу вятъра.
Минахме по каменната пътека около къщата и заварихме Сюзън Кориган да излиза от басейна с морска вода. Беше с благоприличен тъмносин бански като за състезание. Влажната синтетика прилепваше по всяка изпъкналост и вдлъбнатина на нейното атлетично тяло. Тя надяна масивните очила, които моментално се запотиха.
— Тъкмо привърших двеста метра бътерфлай — каза тя малко задъхано. — Раздвижва кръвта.
Представих й Чарли Ригс. Тя го поздрави с уважение, после попита как тъй един почтен бивш съдебен лекар се размотава с някакъв бивш второстепенен играч и настоящ некадърен адвокат. Допуснах, че може и да го казва на шега, затова се разсмях добродушно. Подадох й хавлията, но не й помогнах да се избърше, защото нещо се беше разсеяла и пропусна да ме помоли. За да завържа, разговор, казах, че съм прочел нейната статия за мача Лос Анджелис — „В неделя нападателите на «Делфините» пропуснаха всичко друго, освен да си вземат заплатите“.
— Осем изтървани паса — каза тя, — два от тях — в крайната зона. Загубиха с три точки. А защитата игра великолепно. Видя ли Тайрън Уошингтън? Отби четири жестоки атаки.
Чарли Ригс се изкашля. Не си падаше по светски приказки.
— Мис Кориган, знаете какво искаме да направим.
— Да — отговори тя. — Джейк ми каза по телефона.
— Донесохте ли документите?
— Подготвих пълномощно — казах аз, — но няма да свърши кой знае каква работа. Помолих Мелани да го подпише, за да имаме разрешение и от двете ви, тя обаче отказа.